Тоскана – Уикипедия

Тоскана Toscana
регион в Италия
Местоположение на Тоскана в Италия
Страна	Италия
Зона	Централна Италия
Главен град	Флоренция
Площ	22 993 km²
Население	3 730 130 души (2009) 162 души/km²
Провинции	Арецо Гросето Флоренция Ливорно Лука Маса и Карара Пиза Пистоя Прато Сиена
Президент	Енрико Роси (ДП)
Официален сайт	www.regione.toscana.it
Тоскана в Общомедия

Тоскана (на италиански: Toscana) е административен регион на Италия. Тоскана е един от най-важните италиански региони заради своето историческо, художествено, икономическо и културно наследство.

Намира се в Централна Италия и граничи на северозапад с Лигурия, на север с Емилия-Романя, на изток с Марке и Умбрия и на юг с Лацио. Има брегова ивица на Лигурско море – от Карара до Пьомбино и на Тиренско море – от Пьомбино до границата с Лацио.

Регионалната столица е Флоренция, която е най-големият град и най-важен исторически, художествен и икономическо-административен център; другите градове са: Арецо, Гросето, Ливорно, Лука, Маса, Карара, Пиза, Пистоя, Прато и Сиена.

До 1859 г. е независима държава. След това става част от Сардинското кралство, после от кралство Италия и днес – от република Италия.

Регионалният празник е 30 ноември.

По-голямата част от тосканската територия е хълмиста (66,5%), останалата част е заета от равнини (8,4%) и планински масиви (25,1%).

• Планини: Прадо 2054 m, Джово 1991 m, Рондинайо 1964 m, Пизанино 1946 m, Алпе Тре Потенце 1940 m
  • Вулкани: Амиата 1738 m, Кастелло 445 m (остров Капрая)
• Реки: Арно 241 km, Омброне 161 km, Серкио 111 km, Чечина 73 km.
• Езера: Езеро Биланчино 5 km², Езеро на Киузи 3,9 km², Езеро на Сан Кашано 2 km², Езеро на Монтепулчано 1,9 km²
  • Лагуни: Лагуна Орбетело 26,2 km², Блато Диача Ботрона 12,78 km², Езеро Масачуколи 6,9 km², Езеро Бурано 1,4 km²
  • Блата: Блато на Фучекио 18 km²
• Брегова ивица: 633 km (397 km континентална и 230 km островна)
  • Морета: Лигурско море, Тиренско море
• Острови: Елба 223,5 km², Джильо 21,2 km², Капрая 19,3 km², Монтекристо 10,4 km², Пианоза 10,3 km²

Апенинските планини обкръжават Тоскана от север и изток, но по-голямата част от територията ѝ са хълмове. Други главни планини са:

• Апуанските планини – на северозапад
• Пизанската планина – между Пиза и Лука
• Пистойската планина – на север от Пистоя
• Планините Калвана – на север от Прато
• Планините Кианти – между провинциите Сиена и Арецо
• Пратоманьо – на север
• Металородните хълмове – на югозапад
• Планината Амиата – на югоизток.

Покрай брега са разположени следните равнини:

• Версилия
• Крайбрежната част на Долно Валдарно
• Пизанската равнина
• Марема – най-широката крайбрежна равнина

Във вътрешността на региона се намират:

• Валдарно – най-голямата равнина, която се простира от Флоренция до Пиза покрай река Арно.
• Пистойската долина
• равнината Лука (или Лукезия)
• Валдиниеволе
• Валдера
• Валделса
• Валдикиана
• Долината Чечина.

Тоскана, която граничи с Лигурско море на северозапад и с Тиренско море на югозапад, има различни видове брегове. По-голямата част са ниски и песъчливи, с изключение на няколко възвишения на юг (южно от Ливорно, Таламоне и Арджентарио).

Тосканският архипелаг се състои от седем големи и няколко малки острова и много на брой малки скали. Главният остров е Елба, който е заобиколен от Лигурско море на север, Корсиканския пролив на запад, Тиренско море на юг и пролива на Пиомбино на изток. Бреговете на острова са осеяни с малки плажове. На север от Елба, между Корсиканския пролив и Лигурско море, се намират островите Капрая и Горгона, които имат силно насечена брегова ивица. На юг от Елба се намират островите Пианоза, изцяло равнинни и с песъчливи брегове, Монтекристо – с високи и насечени брегове, Джильо с високи брегове, освен няколкото малки плажа, и Джанутри – с много скали.

Регионът се разделя на 10 провинции и 287 общини.

Първите сигурни следи за човешко присъствие са от 2 хилядолетие пр.н.е. От тази епоха има няколко селища, открити на различни места в региона. Между X и VIII век пр.н.е., се развива културата Виланова.

През VIII век пр.н.е. на територията на Централна Италия се появяват първите следи на загадъчен неиндоевропейски народ: етруските. От тях е останало името на територията, наречена Етрурия. Най-големият разцвет на цивилизацията им е около VI век пр.н.е., когато владенията им се разпростират от река По до Кампания: те пресушават блата, строят пътища, улици и градове като Арецо, Киузи, Волтера, Популония, Ветулония и Розеле. Етруските са цивилизован народ – жените имат същите права като мъжете.

През III век пр.н.е. етруските са победени от римляните и след периода на икономическо развитие целият регион губи важността си. Римляните създават нови градове, като Фиезоле, Флоренция и Коза, някои от които и днес са модерни градове, а други са добре запазени археологически места.

След падението на Римската империя регионът е завоюван последователно от остготи, византийци и лангобарди (569), които създават херцогство със столица Лука (Херцогство Тусция). След като Карл Велики побеждава лангобардите, херцогството става графство и после маркграфство на Лука (Маркграфство Тусция). През IX век семейството Атони, чиито представители вече владеят Модена, Реджо Емилия и Мантуа, стават маркизи на Тусция. През този период започва да се развива строителството на замъци и феодализмът.

През XI век Пиза става най-могъщият и важен град на Тоскана, разширявайки владенията си по целия тоскански бряг, над тосканския архипелаг и над Сардиния и Корсика. На юг се намира владението на семейството Алдобрандески, от лангобардски произход, което управлява територията, намираща се днес в провинциите Сиена и Гросето, докато град Сиена не става независим.

През XIII век започва времето на свободните комуни и Лука е първата комуна в Италия. Възникват първите форми на демокрация и първите сдружения на работници, и Тоскана става пример за културна, обществена и стопанска автономия. Сред тосканските градове бързо се налага Комуна Флоренция поради културни и икономически причини.

Благодарение на своите многоброийни литератори и артисти между XIV век и XV век, Тоскана, и преди всичко Флоренция, става един от най-важните центрове на италианския Ренесанс. Регионът е политически независим от XII век, а после се разделя на малки държави, сред които най-важните са Флорентинската република и Сиенската република. Силното развитие на търговията предизвиква възникването на първите банки (във Флоренция и Сиена). От XIV век Флорентинската република започва да обединява тосканските земи, завоювайки близките територии, освен град Сиена. През XV век семейство Медичи – банкери, стават господари на Флоренция. Започвайки от Лоренцо Великолепни, те укрепват властта си, докато Козимо I де Медичи не става херцог на Тоскана и после, през 1569 г. – векик херцог на Тоскана. След падането на Сиенската република през 1555 г. цяла Тоскана, с изключение на Лука, която е независима република, и Пьомбино, което е малко независимо княжество, е под флорентиско владение.

Медичите управляват Тоскана до 1737 г., когато последният велик херцог, Джан Гастоне де Медичи, умира без наследници и ерцхерцогството преминава във владение на Хабсбург-Лотарингите (на Франц Стефан Лотарингски, съпруг на Мария Терезия, императрица на Австрия). Той никога не стъпва в Тоскана или във Флоренция и възлага администрацията на сина си Петър Леополд II. Най-важният закон на Леополд е премахването на смъртното наказание на 30 ноември 1786 г., за пръв път в света (днес това е денят на празника на региона). След краткото владение на Наполеон Лотарингите се завръщат в Тоскана. Управлението им е просветено време, защото те преобразуват юридическия правилник, строят първите железопътни линии, създават кадастър и пресушават блатото в Марема. Последният велик херцог е внукът на Леополд, Леополд II, който управлява до присъединяването на Тоскана към Кралство Италия.

Територията на бившoто Велико херцогство Тоскана е присъединена без сражения и след всенародно гласуване на 15 март 1860 г. През 1865 г. Флоренция става столица на Кралство Италия в очакване на завоюването на Рим.

Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек^[1] за Тоскана от 2000 до 2006 г.:

Това е таблица с БВП^[1] на Тоскана през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:

Регионалните данни, разделени в зависимост от дейностите, са подобни на данните на цяла Италия. Тосканската икономика се основава на сектора на услугите, преди всичко на туризма. В Тоскана се намират и много промишлени райони, които поддържат местното стопанство. Земеделието и животновъдството са много важни заради първокачествените си продукти.

Тоскана е първият регион в Европа, одобрил закон срещу обработването и производството на ГМО (6 април 2000).

В планините земеделието е по-ограничено, преди всичко до брането на гъби, кестени и трюфели. По хълмовете има предимно маслинени горички и лозя. Зехтинът е един от най-важните продукти на региона, както и вината от лозя от райони като Кианти, Монталчино, Монтепулчано и Сан Джиминяно са много известни в целия свят.

На хълмовете и в равнините се отглеждат цветя (в Пистоя и провинцията ѝ) и зърнени храни, слънчогледи, царевица, цвекло и шарфан (провинциите на Сиена, Гросето и Флоренция).

В животновъдството се отглеждат местни породи, които дават качествено месо. Отглеждат се телета, свине, овце и коне.

В Тоскана се намират много промишлени райони, които произвеждат различни видове продукти.

Главните са:

Търговията и секторът на услугите са важна основа за тосканската икономика, защото дават работни места за 2/3 от населението.

Освен традиционната тосканска търговия (основана на малките и средни семейни предприятия и на местните пазари), от голямо значение са туризмът и секторът на услугите, както и банковите услуги и осигурителните институти.

Туризмът е един от главните икономически отрасли на Тоскана. Повечето от 40% от туристите идват в морските курорти като Виареджо и Версилия; един пример е Марема, която през лятото удесеторява броя на населението си. Друга част от туристите посещава центровете на културата – Флоренция приема повече от 7 млн. души на година. През последните години се развиват селският, спа- (заради термалните извори в (Кианчано Терме, Монтекатини Терме и Сатурния)) и зимният туризъм (Абетоне и Амиата планина).

В Тоскана БВП на човек е между 26 000 и 27 000 евро.

Това е брутният вътрешен продукт за всяка провинция^[2] (хиляди евро):

Нормативен контрол BNE BNF CiNii GND NLI J9U LCCN MBarea NDL NKC LIBRIS VIAF

п б р Региони на Италия Региони Абруцо • Базиликата • Венето • Емилия-Романя • Калабрия • Кампания • Лацио • Лигурия • Ломбардия • Марке • Молизе • Пиемонт • Пулия • Тоскана • Умбрия Автономни региони Вале д'Аоста • Сардиния • Сицилия • Трентино-Южен Тирол • Фриули - Венеция Джулия