Венециански език – Уикипедия
Венециански език vèneto | |
Страна | Италия, Словения, Хърватия, Бразилия |
---|---|
Регион | Венето, Фриули-Венеция Джулия, Трентино-Южен Тирол, Истрия, Сао Пауло, Рио Гранди до Сул |
Говорещи | 3 800 000[1] |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Италийски Романски Итало-западноромански Западноромански Гало-иберийски Гало-романски Гало-италиийски Венециански | |
Официално положение | |
Официален в | Венето |
Кодове | |
ISO 639-3 | vec |
Венециански език в Общомедия |
Венецианският език е романски език, говорен в североизточните провинции на Италия. Спада към гало-романския клон на романските езици.
Венецианският език е официален заедно с италианския език в североизточния италиански регион Венето[2]. Венециански общества могат да се намират и в съседните региони, Фриули-Венеция Джулия и Трентино-Южен Тирол, където езикът няма официално признаване, и извън Италия, преди всичко в полуостров Истрия, разделена между Словения и Хърватия, където използване на венецианския език е почти изчезвало. Едно венецианско общество се намира и в Бразилия, в щатите Сао Пауло и Рио Гранди до Сул, където езикът има официално признаване.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dati Ethnologue.
- ↑ ((it)) Регионален закон №. 8 от 13 април 2007 г. - BUR del Veneto n. 37 del 17/04/2007.
- ↑ ((pt)) Instituto de Investigação e Desenvolvimento em Política Linguística - Архив на оригинала от 2013-03-13 в Wayback Machine.
|