Веселин Хаджиниколов – Уикипедия

Веселин Хаджиниколов
	Веселин Хаджиниколов
български историк
Роден	4 май 1917 г. Пазарджик, Царство България
Починал	30 юни 2003 г. (86 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	История
Работил в	Софийски университет,; ВИИ „Карл Маркс“,; Институт по история при БАН,; Етнографски институт с музей при БАН

Веселин Димитров Хаджиниколов (1917 – 2003) e български историк, академик на БАН.

Биография

Роден е на 4 май 1917 г. в град Пазарджик, но прекарва юношеството си в град Пещера.

Завършва Пловдивската семинария през 1937 г. и Богословския и Правния факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

От 1941 до 1963 г. преподава във Факултета за социални и стопански науки на СУ и ВИИ „Карл Маркс“, днес УНСС последователно като асистент, доцент и професор по стопанска история. От 1958 до 1962 е заместник-ректор. От 1963 г. преминава на работа в Института по история при БАН, където в продължение на 10 години завежда секция „Обща история“. През 1972 г. защитава дисертация за доктор на историческите науки на тема „Георги Димитров и съветската общественост 1934 – 1945“. През същата година е назначен за директор на Етнографския институт с музей при БАН и остава на този пост до 1988. През 1974 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1984 – за академик. През този период той става един от идеолозите на Възродителния процес.^[1]

Член-кореспондент на Академията на науките на ГДР. Член на Македонския научен институт.

Главен редактор на списанията „Исторически преглед“ (1974 – 1990), „Родознание“ и „Българска етнография“.

Дългогодишен председател на българо-германската комисия на историците, член на българо-съветската комисия на историците.

Член на ръководството на Съюза на учените в България, Българското историческо дружество, Българското генеаложко дружество, Фондация „Славяни“, Общобългарския комитет „Васил Левски“, Дружеството на стопанските историци в България, Академичния клуб „Проф. Марин Дринов“ и др.

Умира на 30 юни 2003 година в София.^[2]

Отличия

1977 г. – удостоен е с орден „Народна република България“, II степен.^[3]

Трудове

Обща стопанска история на народното стопанство. Увод и Стара история. С. 1955
Обща история на народното стопанство, том 2 – Средновековна история
Обща история на народното стопанство, том 3 – Нова история. Пловдив. 1957
Домонополистичен капитализъм. София. 1960. (второ издание 1963)
Нова и най-нова стопанска история. София. 1966
Икономиката на България до социалистическата революция, том 1, София. 1989 (Второ издание. 1996)
Проблеми на стопанската история. София. 2000 (колектив)
Обща стопанска история. С. 1963 (4-то издание. 1987)
Българо-германски отношения и връзки. Изследвания и материали, том 2 – 4, София. 1979 – 1989 (колектив)
Теоретични проблеми на етнографията, С. 1991
Етнография на България в три тома. С. 1980 – 1989 (редактор и съавтор)
Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С. 1980 (колектив)
История на България в 14 тома, С. 1979 (член на главната редакция)
Нова и най-нова стопанска история. С. 1966
Революционното профсъюзно движение в България. Кратък исторически очерк, С. 1957 (колектив), 1968
Стопански отношения и връзки между България и Съветския съюз до Девети септември (1917 – 1944), С. 1956
История на България, т. 2,3,4. С. 1955, 1964 (колектив)
Георги Димитров. Биографичен очерк, С. 1973 (колектив)
Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали. С. 1977 (колектив) и др.
Етнография и съвременност, София. 1976 (колектив)
Теоретико-методологически проблеми на етнографската наука, Велико Търново. 1979
Българска народна култура. Историко-етнографски очерк, София. 1981 (колектив)
Очерк традиции народной културы, София. 1984 (колектив)
Изследвания. „В чест на Христо Вакарелски по случай 80-годишнината от рождението му“, София. 1980

Източници

↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 124-125.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 484.
↑ Указ № 653 от 3 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 40 от 20 май 1977 г.

Външни препратки

Академик Веселин Хаджиниколов. Българското население в Албания в миналото

[груев-1] Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 124-125.

[2] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 484.

[3] Указ № 653 от 3 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 40 от 20 май 1977 г.

[1]

[2]

[3]