Винсънт Минели – Уикипедия

Винсънт Минели Vincente Minnelli
американски режисьор
Роден	Лестър Антъни Минели 28 февруари 1903 г. Чикаго, Илинойс, САЩ
Починал	25 юли 1986 г. (83 г.) Бевърли Хилс, Калифорния, САЩ
Погребан	Форест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ
Националност	САЩ
Режисура
Активност	1928-1976
Значими филми	„Един американец в Париж“ „Пиратът (филм, 1948)“
Оскари	1959 г., режисура за Джиджи
Златен глобус	1959 г., режисура за Джиджи
Семейство
Съпруга	Джуди Гарланд (1945-1951; развод) Жоржет Маняни (1954-1958; развод) Даница Радосавлевич (1962-1971; развод) Лий Андерсън (1980-1986; смъртта му)
Деца	Лайза Минели
Уебсайт	Страница в IMDb
Винсънт Минели в Общомедия

Винсънт Минели (на английски: Vincente Minnelli) е американски филмов и театрален режисьор. ^[1]

Минели е един от най-популярните режисьори на Холивуд от 1940-те, 1950-те и 1960-те години. Той е сред майсторите на мюзикъла, режисирайки такива класически произведения като „Посрещни ме в Сейнт Луис“ (1944) с Джуди Гарланд, „Един американец в Париж“ (1951) с Джийн Кели и Лесли Карон, „Театралният фургон“ (1953) с Фред Астер и големия хит „Джиджи“ (1958) за който е удостоен с награди „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добър режисьор.^[2] Минели е известен и със своите комедии и мелодрами, сред които са „Бащата на булката“ (1950) със Спенсър Трейси и Елизабет Тейлър и „Лошият и красавицата“ (1952) с Кърк Дъглас и Лана Търнър. Силно впечатление оставя и биографичният филм за художника Ван Гог „Страст за живот“ (1956) с Кърк Дъглас и Антъни Куин.

Известната актриса Лайза Минели е дъщеря на Винсънт Минели от брака му със звездата Джуди Гарланд.

Винсънт Минели е роден като Лестър Антъни Минели на 28 февруари 1903 г. в Чикаго, щата Илинойс. Той е най-малкият от четирима синове на Мари Емили Лебю (сценично име Мина Дженел) и Винсънт Чарлс Минели. Баща му е диригент към „Minnelli Brothers' Tent Theater“. Семейството обикаля различни малки градове преди да се установи за постоянно в Делауеър, Охайо. Дядото по бащина линия Винченцо Минели е политически беглец от Сицилия, който след установяването си в САЩ работи като демонстратор на пиана и композитор. Винченцо се жени за Нина Пикет, докато обикаля страната като демонстратор. Малкият Лестър прекарва голяма част от ученическите си години с баба си Нина, докато родителите му са по турнета. След дипломирането си в гимназията той заминава за Чикаго, където за кратко живее при баба си по майчина линия.

Първата му работа е като аранжор на витрини в универсалния магазин „Marshall Field“ в Чикаго. По-късно започва работа като фотограф за Пол Стоун, който е специализиран във фотографирането на актьорите от чикагския театрален квартал. Първата театрална работа на Минели е като дизайнер на костюми и сценография към чикагския театър. Разширяването на театъра до национална верига довежда Минели до работа по постановки в Ню Йорк, където той се установява, наемайки миниатюрен апартамент в Гринуич Вилидж. През 1932 г. Винсънт постъпва на работа към новооткритата зала за представления „Radio City Music Hall“, част от Рокфелер Сентър, която ще се превърне в една от забележителностите на Манхатън. Тук той работи отново като сценичен дизайнер, издигайки се до поста на сценичен режисьор. След напускането на „Radio City Music Hall“ Минели дебютира като истински театрален режисьор през 1935 г., поставяйки на Бродуей музикално-скечовата постановка „У дома в чужбина“ (At Home Abroad), която е приета много добре и се играе в продължение на две години. Следват постановките „Зигфелд Фоли 1936“, „Ура за какво!“ и „Много топло за май“. Репутацията му нараства и така през 1940 г. Винсънт Минели получава оферта за работа към холивудското студио Метро-Голдуин-Майер.

• Винсънт Минели в Internet Movie Database
• Винсънт Минели в
• Винсънт Минели в „Те снимаха филми“

Нормативен контрол BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U LCCN LNB MBa NKC PLWABN RKD SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat