Катрин Бигълоу – Уикипедия

Катрин Бигълоу Kathryn Bigelow
американски режисьор
Катрин Бигълоу (2010)
Родена	Катрин Ан Бигълоу 27 ноември 1951 г. (73 г.) Сан Карлос, Калифорния, САЩ
Националност	САЩ
Учила в	Колумбийски университет
Режисура
Активност	1978 - днес
Значими филми	„Войната е опиат“
Оскари	за режисура: 2008 „Войната е опиат“ за продуцент: 2008 „Войната е опиат“
Награди на БАФТА	за режисура: 2008 „Войната е опиат“ за продуцент: 2008 „Войната е опиат“
Други награди	Сатурн за режисура: 1995 „Странни дни“
Семейство
Съпруг	Джеймс Камерън (17 август 1989 – 1991)
Уебсайт	Страница в IMDb
Катрин Бигълоу в Общомедия

Катрин Бигълоу (на английски: Kathryn Bigelow (/ˈbɪɡəˌloʊ/)) е американски кинорежисьор. ^[1]

Катрин Бигълоу е роден на 27 ноември 1951 година в Сан Карлос, Калифорния. Тя е единственото дете на Гертруд Катрин (по баща Ларсън; 1917–1994), библиотекарка, и Роналд Елиът Бигълоу (1915–1992), управител на фабрика за бои. ^[2] Майка й е от норвежки произход. ^[3] Тя посещава гимназия „Sunny Hills“ във Фулъртън, Калифорния.

Ранните творчески начинания на Бигълоу са като студент по рисуване. Тя се записва в Института по изкуства в Сан Франциско през есента на 1970 г. и получава бакалавърска степен по изящни изкуства през декември 1972 г. Докато е записана в SFAI, тя е приета в независимата програма за обучение на Музея на американското изкуство Уитни в Ню Йорк. За известно време живее като художник, отсядайки с художника Джулиан Шнабел в таванското помещение на артиста Вито Акончи. ^[4] Тя има второстепенна роля във видеото на Ричард Сера „Дилемата на затворника“ (1974). ^[5] Бигълоу се обединява с Филип Глас в начинание за недвижими имоти, в което реновират бедстващи апартаменти в центъра и ги продават с печалба. ^[6]

Бигълоу влиза в магистърската програма за филми в Колумбийския университет, където учи теория и критика и получава магистърска степен. Сред нейните преподаватели са Вито Акончи, Силвер Лотрингер и Сюзън Зонтаг, ^[7] както и Андрю Сарис и Едуард У. Саид, ^[8] а тя е работила с колектива „Art & Language“ и Лорънс Уайнър. ^[9] Тя също така преподава в Калифорнийския институт по изкуствата. До^[10]като работи с Art & Language, Бигълоу публикува статия „Не за развитието на противоречието“ в краткотрайното списание за изкуство и език „The Fox“ и започва късометражния филм „The Set-Up“ (1978), който се харесва на режисьор Милош Форман, ^[11] който тогава преподава в Колумбийския университет, и който Бигълоу по-късно представя като част от магистърската си програма в Колумбия. ^[12]

Катрин Бигълоу прави режисьорския си филмов дебют с филма за мотористи извън закона „Без любов“ (1981). Тя стана известна с режисирането на трилърите „Близо до мрака“ (1987), „Синя стомана“ (1990), „Точка на пречупване“ (1991), „Странни дни“ (1995) и „К-19“ (2002). За режисирането на военната драма „Войната е опиат“ (2008), Бигълоу става първата жена, спечелила Оскар за най-добър режисьор. Оттогава тя режисира шпионския трилър „Враг номер едно“ (2012) и криминалната драма „Детройт“ (2017).

Тя режисира епизоди от сериала на Ен Би Си „Убийство: Животът на улицата“ (1998-1999) и печели наградата „Еми праймтайм“ за изключителни заслуги в създаването на документални филми за работата си по филма на Нетфликс „Земя на Дрога“ (2015). Тя е известна със сътрудничеството си с Ерик Ред и Марк Боал.

Бигълоу получава множество отличия, включително две награди „Оскар“, две награди БАФТА и награда „Еми“ в праймтайм. Списание „Тайм“ я обяви за една от 100-те най-влиятелни хора в света през 2010 г. ^[13]

Катрин Бигълоу се омъжва за режисьора Джеймс Камерън през 1989 и се развежда с него 1991 г. ^[14]

• Катрин Бигълоу в Internet Movie Database
• Катрин Бигълоу в

Нормативен контрол BNE BNF Emmy FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC Open Library PLWABN ICCU SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat