Вит – Уикипедия

Вит
Река Вит край село Торос по време на наводненията през 2005 г.
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Ловеч Община Тетевен Община Луковит и Област Плевен Община Долни Дъбник Община Плевен Община Долна Митрополия Община Гулянци
Дължина	188,6 km
Водосб. басейн	3225 km²
Отток	14,3 m³/s
Начало
Място	сливането на реките: Черни Вит (лява съставяща) Бели Вит (дясна съставяща)
Координати	42°56′12.12″ с. ш. 24°12′24.84″ и. д. / 42.9367° с. ш. 24.2069° и. д.42.9367, 24.2069
Надм. височина	367 m
Устие
Място	десен приток на река Дунав (на 609-и км) → Черно море
Координати	43°40′51.96″ с. ш. 24°44′35.16″ и. д. / 43.6811° с. ш. 24.7431° и. д.43.6811, 24.7431
Надм. височина	22 m
Ширина	30 m
Вит в Общомедия

Вит (в античността наричана от траките Артаня^[1], а от римляните на латински: Utis, Утис) е река в Северна България, област Ловеч – общини Тетевен и Луковит и област Плевен – общини Долни Дъбник, Плевен, Долна Митрополия и Гулянци, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Бели Вит, която е приета за начало на Вит е 188,6 km, която ѝ отрежда 12-о място сред реките на България. Дължината само на река Вит е 152,6 km.

Река Вит се образува от сливането на реките Черни Вит (лява съставяща) и Бели Вит (дясна съставяща) в кв. „Полатен“ на град Тетевен, на 367 m н.в. До заличеното село Асен тече на север в дълбока и широка долина между Васильовска планина на изток и планината Лисец на запад. След село Гложене част от водите на реката проникват в карстови пукнатини и подхранват най-големия карстов извор „Глава Панега“ в България, даващ началото на река Златна Панега. След това реката поема в североизточно направлание и запазва тази си посока до устието си. В района на селата Торос и Дерманци долината на Вит се разширява, а след това до село Садовец се редуват каньоновидни проломи и долинни разширения. След Садовец Вит навлиза в Дунавската равнина, като долината му е широка и асиметрична, с по-стръмни десни склонове. Влива се отдясно в река Дунав (на 609-и км), на 22 m н.в., на 1,6 km северозападно от село Долни Вит. От село Градина до устието коритото на реката е оградено и коригирано с водозащитни диги.

Площта на водосборния басейн на Вит е 3225 km², което представлява 0,4% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

• на запад и северозапад – с водосборния басейн на река Искър;
• на изток – с водосборния басейн на река Осъм;
• на юг – с водосборния басейн на река Марица.

Списък на притоците на река Вит. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

• → Черни Вит 27 / 185
• ← Бели Вит 36 / 359
• → Хазански дол
• → Зоренишки дол
• ← Градежница
• ← Калник 41 / 263

• → Лесидренска река 19 / 81

• ← Скоков дол
• ← Каменица 49 / 498

• ← Катунецка река (Катунешка река, Тоша) 43 / 211

• ← Барата
• ← Чернялка 27,6 / –
• → Бара
• ← Тученица 35 / –

• Средногодишен отток при гр. Тетевен – 5,3 m³/s;
• Средногодишен отток при с. Садовец – 14,3 m³/s (виж таблицата);
• Средногодишен отток при с. Ясен – 14 m³/s;

Средногодишният отток при станция Садовец е 14,30 m³/s. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.^[2]

Реката има ясно изразен максимум през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и това пълноводие често води и до наводнения. Минимумът е в периода август-ноември.

Подхранването на Вит е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. Снежното подхранване нараства от север на юг, от Дунавската равнина, през Предбалкана до Стара планина. В Предбалкана приоритет има подземното подхранване, дължащо се на карстовите извори в района.

По течението на реката са разположени 19 населени места, в т.ч. 3 града и 16 села:

• Област Ловеч

• Община Тетевен – град Тетевен, Гложене;
• Община Луковит – Торос, Дерманци, Ъглен;

• Област Плевен

• Община Долни Дъбник – Садовец, Крушовица, Градина;
• Община Плевен – Търнене, Дисевица, Ясен, Опанец;
• Община Долна Митрополия – град Долна Митрополия, Биволаре, Божурица, Рибен, Комарево;
• Община Гулянци – Крета, град Гулянци

Водите на река Вит, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Освен това са включени и за промишлено водоснабдяване и малък добив на електроенергия – ВЕЦ „Лисец“.

По цялото протежение на долината на река Вит, с изключение на последните 3 км преди устието ѝ преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

• Републикански път III-358 от кв. „Полатен“ до село Гложене, на протежение от 6,2 km;
• Републикански път III-305 – цялото му протежение от 61 km;
• Републикански път III-118 – цялото му протежение от 27 km;

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

• Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-13. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 111.
• Реки в България

• Река Вит на BlueLink.net Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
• Черни Вит