Тетевен (община) – Уикипедия

Тетевен (община) 42.917, 24.267
Герб
Общи данни
Област	Област Ловеч
Площ	697.16 km²
Население	21 220 души
Адм. център	Тетевен
Брой селища	13
Сайт	www.teteven.bg
Управление
Кмет	Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (9) ДПС (6) БСП (3) Партия на Зелените (2) ПП Глас народен (1)

Община Тетевен се намира в Северна България и е една от съставните общини на Ловешка област.

Общината е разположена в югозападната част на област Ловеч. С площта си от 697,161 km² заема 3-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 16,89% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Ябланица и община Луковит;
• на североизток – община Угърчин;
• на изток – община Троян;
• на югоизток – община Карлово, област Пловдив;
• на юг – община Антон, община Пирдоп и община Златица, Софийска област;
• на запад – община Етрополе и община Правец, Софийска област.

Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средна Стара планина и Западния и Средния Предбалкан.

Южната част на общината, на юг от селата Дивчовото и Рибарица и седловината Превлаката (1098 m) се заема от северните разклонения на Златишко-Тетевенска планина (част от Средна Стара планина). От билото на планината на север се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат най-горните течения на реките Черни и Бели Вит и техните начални притоци. Тук на границата с община Карлово се издига първенецът на планината и на общината връх Вежен (2198 m).

Останалата част на общината попада в пределите на Западния и Средния Предбалкан. Районът западно от долината на река Вит и лявята съставяща я река Черни Вит се заема от източните и северните части на планината Лисец (най-източната орографска единица на Западния Предбалкан). Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Беглика (1096 m), издигащ се североизточно от село Голям извор, на границата с община Ябланица. Източните склонове на планината обърнати към долината на Вит и Черни Вит са много стръмни, на места осеяни със скални венци, а западните, в района на село Голям извор са полегати.

На изток от долините на Вит и Черни Вит се простира Средния Предбалкан. Тук той е представен с две планини. На север и североизток от дълбоката долина на река Бели Вит и източно от същинската река Вит се простира най-високата планина на Предбалкана – Васильовска планина (връх Васильов 1490 m). В пределите на община Тетевен попадат нейните югозападни и северозападни части.

Между река Черни Вит на запад, река Бели Вит на североизток и седловината Превлаката на юг се издига планината Лествица, която изцяло попада в пределите на общината. Тя триъгълна форма и стръмни западни и североизточни склонове обърнати към двете реки. Нейната максимална височина е връх Голям Климаш (1355 m), разположен северно от седловината, свързваща я със Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина.

Най-ниската точка на община Тетевен се намира в най-северната ѝ част, северозападно от село Български извор, в коритото на река Вит – 250 m н.в.

Над 95% от територията на общината попада във водосборния басейн на река Вит. Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Черни и Бели Вит при квартал Полатен на град Тетевен. Река Черни Вит извира от Златишко-Тетевенската планина под името Боатинска река, преминава през село Дивчовото, завива на север и вече под името Черни Вит тече много дълбока и залесена долина между планините Лисец и Лествица. Река Бели Вит води началото си от стика между Златишко-Тетевенска планина и Троянска планина и тече на север, а след устието на десния си приток река Дебелщица – на северозапад. Преминава през село Рибарица и общинския център град Тетевен, където образува малко долинно разширение, в което е разположен града. При квартал Полатен двете реки се сливат и дават началото на река Вит. Тя тече на север в много дълбока долина със стръмни склонове между планините Лисец на запад и Васильовска на изток. Напуска пределите на общината малко преди да навлезе в късия и тесен пролом Боаза. Тук в нея отдясно се влива река Калник.

Останалите 5% от територията на община Тетевен, в най-западната ѝ част, землището на село Голям извор принадлежат към водосборния басейн на река Искър. Те се отводняват от река Оселна, десен приток на река Малки Искър, която от своя страна е десен приток на река Искър.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 13 населени места с общо население 17 970 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• Указ № 668/обн. 30.11.1920 г. – признава н.м. Байовица за отделно населено място – к. Байовица;

– признава н.м. Банков дол за отделно населено място – к. Банков дол;

– признава н.м. Ванковци за отделно населено място – м. Ванковци (в сила от 11 януари 1921 г.);

– признава н.м. Камен дол за отделно населено място – к. Камен дол;

– признава н.м. Климаш (от сб.с. Полатен) за отделно населено място – к. Климаш;

– признава н.м. Крушов дол за отделно населено място – к. Крушов дол;

– признава н.м. Недковци за отделно населено място – к. Недковци;

– признава н.м. Полатен за отделно населено място – к. Полатен (в сила от 14 януари 1921 г.) г.;

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Турски извор на с. Български извор;
• МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Рибарица за с. Рибарица;

– признава м. Черни Вит за с. Черни Вит;

• Указ № 424/обн. 07.04.1949 г. – признава м. Васильово за с. Васильово;
• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Големи извор на с. Голям извор без административен акт;
• Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува к. Камен дол на к. Здравец;
• Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – признава н.м. Глогова махала (от с. Градежница) за отделно населено място – с. Глогово;
• Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – признава н.м. Дивчовото за отделно населено място – м. Дивчовото;

– признава к. Полатен за с. Полатен;

– заличава колиби Влашки дол, Длабе, Лиса могила, Опаленик и м. Сушица поради изселване;

• Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – признава н.м. Бабинци, Пладнището и Скрибътна за отделни населени места – м. Бабинци, м. Пладнището и М. Скрибътна;

– заличава м. Бабинци, к. Байовица, к. Банков дол, м. Ванковци, к. Здравец, к. Климаш, к. Крушов дол, к. Недковци, м. Пладнището, с. Полатен и м. Скрибътна и ги присъединява като квартали на гр. Тетевен;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кв. Бабинци от гр. Тетевен и го признава за отделно населено място – с. Бабинци;

– признава м. Дивчовото за с. Дивчовото;

• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Реш. МС № 139/обн. 20.03.2007 г. – заличава селата Асен, Зоренишки дол, Лозето и Топилища и ги присъединява като квартали на с. Гложене;

– заличава селата Голямо осое, Горното село, Дълга ливада, Кривина, Кръкожабене, Ореша и Равна и ги присъединява като квартали на с. Голям извор;

– заличава селата Брезово и Горуньово и ги присъединява като квартали на с. Рибарица.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

• участък от 10,4 km от Републикански път I-4 (от km 9,6 до km 20,0);
• последният участък от 12,6 km от Републикански път III-305 (от km 48,4 до km 61,0);
• участък от 53,4 km от Републикански път III-358 (от km 21,6 до km 75,0);
• последният участък от 14,1 km от Републикански път III-3701 (от km 20,4 до km 34,5).

• Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.

• Официален сайт на община Тетевен

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.