Владимир Сабоурин – Уикипедия

Владимир Сабоурин
Парк „Военна академия“, София, 2018
Парк „Военна академия“, София, 2018
Роден19 декември 1967 г. (1967-12-19) (56 г.)
Активен период1993 -
Жанрстихотворение, изследване
Темабунт, аномия, трансгресия, мистика, произход
Дебютни творби„Sex Shop“ (1993), „Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика“ (1994)
Известни творби„Дом“, „Малка песен на провинциалиста“, „Кубинската принцеса“, „Сложност и ред при Сад“, „Малка ода за Кубрат Пулев“, „Похвала за блажените на мирния преход“, „Манифест на новата социална поезия“
Уебсайтvs. archives

Владимир Сабоурин (рождено име Vladimir Eduardo Sabourín Drenska)[1] е пишещ на български литератор от френско-кубински произход: поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм[2]. Автор на „Манифест на новата социална поезия“ и основател на литературното движение „Нова социална поезия“.[3]

Владимир Сабоурин (Vladimir Sabourín) е роден на 19 декември 1967 г. в Сантяго де Куба[4]. През 1984 г. завършва Средното училище при Посолството на Русия в България (преди 1992: Съветско средно училище при Посолството на СССР в НРБ)[5].

Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1994 г. защитава докторска дисертация на тема „Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика“. Хабилитира се с монографията „Произход на испанския пикаресков роман: към генеалогията на реализма“ (2006 г.). Доктор на филологическите науки (2010 г.) с дисертацията „Мистика и Модерност. Испанската католическа мистика през Златния век“. Професор по антична и западноевропейска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Дебютната му книга „Sex Shop“ (Самиздат, 1993) е финансирана от неговите родители Хесус Сабоурин и Маргарита Дренска.

Гост-лектор на Университета на Федерална провинция Саар, Саарбрюкен и на Калифорнийския университет, Бъркли. Стипендиант на Гьоте-Общество във Ваймар, Германската служба за академичен обмен (DAAD), Федералното министерство за наука и комуникации на Република Австрия (BMWV) и Фондация Роберт Бош.

Artist-in-Residence (2011) в quartier 21 (Museumsquartier), Виена[6].

На 9.09.2016 г. публикува във ФБ „Манифест на новата социална поезия“ и основава литературното движение „Нова социална поезия“.

  • Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика, София: [Самиздат], 1994, 148 стр.
  • Произход на испанския пикаресков роман: към генеалогията на реализма, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2006, 317 стр. ISBN 978-954-524-512-1 [26][27][28][29]
  • Свещенотрезвото. Мистика и Модерност, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2010, 560 стр. ISBN 978-954-524-729-3 [30][31][32]
  • Сложност и ред. Изследвания върху ранната модерност, В. Търново, УИ "Св. св. Кирил и Методий, 2013, 432 стр. ISBN 978-954-524-883-2[33][34][35]
  • Ляво поколение, дясно поколение. Иван Мешеков и Ернст Юнгер, В. Търново, УИ "Св. св. Кирил и Методий, 2020, 152 с. ISBN 978-619-208-210-9[36][37]

Литературна критика

[редактиране | редактиране на кода]

Съставителство и редакция

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георг Зимел, Социология. Изследвания върху формите на обобществяване, В. Търново: Издателство „ПИК“, 2002, 255 стр. ISBN 954-736-065-5 (Предговор, био-библиографска бележка, приложение, научна и стилистична редакция на превода от немски, бележки към текста.)
  • Sabourin, V., Valkova, V. (Hg.) Philologie und Kulturwissenschaft in der Wende. Festschrift zum 60. Geburtstag von Prof. sc. Penka Angelova / Сабоурин, Вл. / Вълкова, Вл. (Съст.) Филология и културология в обрат. Юбилеен сборник в чест на 60-а годишнина на проф. дфн Пенка Ангелова, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2011, 312 стр.
  • Роберт Музил, Безпомощната Европа, Русе: МД „Елиас Канети“, 2013, 319 стр. ISBN 978-954-2992-10-3 (Послеслов, превод на избрани глави от Мъжът без свойства, научна и стилистична редакция на превода от немски в сътрудничество с Пенка Ангелова и Владимира Вълкова).
  • Елиас Канети, Слуховидецът на века, Русе: МД „Елиас Канети“, 2014, 370 стр. ISBN 978-954-2992-22-6 (Превод на откъс от романа Ослепяването, студии върху автобиографичната трилогия, Ослепяването, Записките, научна и стилистична редакция на превода от немски в сътрудничество с Пенка Ангелова, Борис Минков и Ана Димова.)
  • New Social Poetry. The Anthology, Columbia, SC: CreateSpace, 2018.[39]
  • „Nouvelle poésie sociale: L'Anthologie“, Columbia, SC: CreateSpace, 2018

Интервенции и дебати

[редактиране | редактиране на кода]

Преводи на чужди езици

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Нова българска хуманитаристика“ (1999 – за ръкописа на „Изследвания. Литература. / Модерност. Теология. Кино“).
  • Дъбът на Пенчо“ (2010 – за книгите „Произход на испанския пикаресков роман“ и „Свещенотрезвото. Мистика и Модерност“).[42]
  • Национална награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата и Община Пловдив (2010) в категория „Хуманитаристика“ за изследването му „Свещенотрезвото. Мистика и Модерност“.[43]
  1. Institut zur Erforschung und Förderung österreichischer und internationaler Literaturprozesse.
  2. Пламен Дойнов, „Как да се простим с неоавангарда и постмодернизма“. В: Пламен Дойнов, Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000 – 2003. Изд. Балкани, С., 2004. ISBN 954-8353-97-0
  3. „Манифест на Новата социална поезия“, Сборище трубадури, 10.09.2016.
  4. Clinica Los Ángeles, Santiago de Cuba. Hospital Materno.
  5. Средняя школа при Посольстве России в Болгарии Архив на оригинала от 2013-09-30 в Wayback Machine..
  6. quartier21, Artists-in-Residence[неработеща препратка].
  7. Бойко Пенчев, „Обичате ли посмодерната поезия? (Тест)“, рец. в Тъгите на краевековието.
  8. Ангел Игов „Те това е махалата“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, бр. 74, юли 2004 г.
  9. „Витрина“ Архив на оригинала от 2015-09-25 в Wayback Machine. от Силвия Чолева, в. „Литературен вестник“, бр. 15, 15 – 21.04.2015, с. 4.
  10. „Нашият живот е нашата политическа задача“ – репортаж от една двойна премиера, „Аз чета“, 28.05.2015.
  11. „Витрина“ Архив на оригинала от 2016-02-03 в Wayback Machine. от Йордан Ефтимов, в. „Литературен вестник“, бр. 2, 13 – 19 януари 2016, с. 5.
  12. Нели Лишковска, „Сваляне на маските. За поетичната книга „Работникът и смъртта“ от Владимир Сабоурин“, Културни новини, 24.03.2016.
  13. Кирил Василев (поет), „Ярост и скръб“ Архив на оригинала от 2016-04-18 в Wayback Machine., в. „Българска армия“, 28.03.2016
  14. Аноним, „Хроника на премиерата на „Работникът и смъртта“ (по видеозаписа на събитието)“, Грозни пеликани, 29.04.2016.
  15. Илиян Шехада, „Работникът и скрапът. Бележки върху „Работникът и смъртта“ на Владимир Сабоурин“ Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр. 19, 11 – 17.05.2016, с. 6.
  16. Красимир Христакиев, „„Работникът и смъртта“ – за труда, за непоносимата красота на нагледа“, Електронно списание LiterNet, 23.05.2016, № 5 (198).
  17. Ива Спиридонова, „Истина в поезията, която е хазарт: Известна Също Розата на Рая на Владимир Сабоурин“ Архив на оригинала от 2017-01-04 в Wayback Machine., електронно списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари 2017.
  18. „Владимир Сабоурин издаде избрано“, разговор със Силвия Чолева, Артефир, БНР, 21.12.2017
  19. Ваня Вълкова „България на Венецианското биенале и бг социалният арт активизъм“, vs. archives, 10.05.2019
  20. „Троянски поети“, разговор на Надежда Московска с Владимир Сабоурин, Библиотеката, БНТ, 02.06.2019.
  21. Кирил Василев, „Троянски поети е необичайна книга“, в. „К“, бр. 23, 21.06.2019, с. 8.
  22. Ирена Кръстева, „Larvatus prodeo“, в. „К“, бр. 23, 21.06.2019, с. 8.
  23. Marco Vidal González, La eterna forma del hormigón, Revista digital Fronterad, 18/02/2021.
  24. „Сънищата. Премиера на новата книга на Владимир Сабоурин“, Културни новини, 28.09.2020.
  25. „Смъртта. Антология на антологиите“, Културни новини, 21.06.2021.
  26. Светлозар Игов, „Владимир Сабоурин за испанския пикаресков роман“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 41, 2007, с. 5. Също в: Електронно списание LiterNet, 1 декември 2007, 12 (97).
  27. Красимир Христакиев, „Насилие и мръсна литература. Копелето на Златния век“, рец. в „Култура“, бр. 19 (2414), 19 май 2006. Също пространен вариант в: Електронно списание LiterNet, 23.07.2006, № 7 (80).
  28. Владимир Шумелов, „Рецензия на Произход на испанския пикаресков роман“, сп. „Света гора“, бр. 8 (З), 2007, с. 552 – 556.
  29. Марина Маринова, „Другата страна на свободното писане – испанският роман в проекта на модерността“. В: Сб. Библиотеки. Четене. Комуникации, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2009, с. 314 – 323.
  30. „Владимир Сабоурин представи книгата си „Свещенотрезвото“, „Културни новини“, 28.04.2010.
  31. Кирил Василев (поет), „Проблемът на Ницше решен от Моцарт. За книгата „Свещенотрезвото“ на Владимир Сабоурин“, рец. в „Грозни Пеликани“, 11 октомври 2010 г.
  32. Снежана Иванова, „Свещенотрезвото. Semper aliquid novi“ Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 9, 16 март 2011, с. 4 – 5.
  33. Представяне на Сложност и ред, Австрийски библиотека (ВТУ), 29.04.2013 Архив на оригинала от 2014-05-12 в Wayback Machine..
  34. Красимир Христакиев, „Сложност и ред в ранномодерната ситуация“ Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 24, 26.06 – 2.07.2013, с. 4 – 5.
  35. „Сложност и ред – разговор върху две книги на Владимир Сабоурин“, Софийски литературоведски семинар, СУ, 8 май 2014.
  36. Дияна Николова, За окопното поколение и идеологиите, родени в „стоманените бури” на Европа, Портал Култура, 04.06.2020
  37. Великата война: сияние и заслепление. Разговор на Ани Илков с Владимир Сабоурин за „Ляво поколение, дясно поколение“, сп. „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 8.05.2020.
  38. Милена Кирова, „В критиката – обратното на обратното“, рец. в „Култура“, бр. 19 (2180), 18 май 2001, с. 4.
  39. Thomas Hübner, New Social Poetry from Bulgaria, mytwostotinki.com, March 2018
  40. Сайтът con-text.org, където се проведе дебатът, изглежда вече не съществува. Останала е следа в „Грозни Пеликани“, 17 май 2007.
  41. Новият филм на Костадин Бонев „Гео Милев в лабиринта на времето“ с премиера в рамките на София Филм Фест, Международен София Филм Фест, 20.02.2022
  42. Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2010, „Културни новини“, 28.05.2010
  43. „Владимир Сабоурин с Национална награда „Христо Г. Данов“ в категорията „Хуманитаристика“, „Културни новини“, 20.06.2010.