Силвия Чолева – Уикипедия

Силвия Чолева
българска поетеса, културен журналист и книгоиздател
Силвия Чолева в кафенето на БНР
Силвия Чолева в кафенето на БНР
Родена
Националност България
Учила вСофийски университет
Работиларадиожурналист, книгоиздател
Литература
Жанровестихотворение, разказ, роман
Награди„Иван Николов“ (2007)

Силвия Чолева е българска поетеса, културен журналист и книгоиздател.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Силвия Чолева е родена на 30 октомври 1959 г. в София, завършила е българска филология. Отговорен редактор е на редакция „Култура“ на програма „Христо Ботев“ на БНР и водеща на предаването „Артефир“ в същата (всеки делничен ден от 12:15 часа). Силвия Чолева е автор на ежемесечните обзори на нови книги в списанията „Хайфлайтс“ и „Его“, главен редактор на сп. „Алтера“ (до март 2009, когато списанието е закрито). От края на 1990-те до закриването му през 2003 г. Силвия Чолева съосновава и води заедно с Иван Теофилов сп. „Сезон“. Преподавала е в курса Писане на есе в НБУ. Силвия Чолева е и сценарист на „Майка ми“, късометражен филм на режисьорката Светла Цоцоркова (2005).

Участва в първата Олимпиада на поезията в Швеция, организирана от IOPP (International Organization of Performing Poets), като член на българския отбор, съставен още от Кристин Димитрова, Кирил Кадийски и Георги Пашов.[1]

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, организиран от община Стара Загора, библиотека „Родина“ и къща музей „Гео Милев“, през 1999, 2013 и 2014 г.[2][3][4]

Член на журито на Националния поетичен конкурс за любовна лирика „Магията Любов“ в Казанлък за 2007 г.[5]

Постоянен член на журито на наградата „Бронзов лъв“.[6][7][8]

Собственик на издателство „Да“.[9]

Критика

[редактиране | редактиране на кода]

Силвия Чолева, „общително, модерно и смело момиче“ (Милена Кирова: 2002) [10], е известна с множеството си публикации в културната периодика. Понякога е вписвана от критиците в категориите на женското писане[11], третиращо любовта от ситуацията на чувственото изживяване (Милена Кирова: 2002, 241)[12], „а ла Ерика Джонг“ и със „следи от крещящи поанти“.[13]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. получава наградата „Христо Г. Данов“ в категорията „Представяне на българската книга“ и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката си „Писма“. През 2008 г. – награда „Рицар на книгата“ за представяне на българската книга в медиите.[14]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Поезия
  • Детето на глухонемите (1993)
  • Вход (1996)
  • Внимателно, Пловдив: Жанет – 45 (2001)[15][16]
  • Картички (2007)
  • Писма (2007)
Есеистика
  • Отиване Връщане (1997)
  • Зими и лета, Пловдив: Жанет – 45 (2001)
Проза
  • Зелено и златно, роман, Пловдив: Жанет – 45 (2010)[17]
  • Гошко, разкази, Пловдив: Жанет – 45 (2013)[18]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Симона Мирчева, „Литературата като шведска маса“, в. „Култура“, бр. 45 (2054), 13 ноември 1998.
  2. ↑ 30 години Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, 8 декември 2013 г.
  3. ↑ Жури на конкурса „Веселин Ханчев“ 2013 на сайта на Библиотека „Родина“
  4. ↑ „Боряна Нейкова от София взе първата награда в конкурса „Веселин Ханчев“, starazagora.utre.bg, 8 ноември 2014 г.
  5. ↑ „Как се журира“, в. „Литературен форум“, бр. 24 (508), 18 юни 2002 г.
  6. ↑ Атанас Джажев, „Книгата като обект на оценка“, сп. „Полиграфия“, 16.10.2011 г.
  7. ↑ „Голямата награда „Бронзов лъв“ за цялостен издателски проект не бе присъдена“ Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine., сайт на асоциация „Българска книга“, 13 декември 2011 г.
  8. ↑ Андрей Симеонов, „Номинации за „Бронзов лъв 2012“, fakti.bg, 5 декември 2012 г.
  9. ↑ Мариана Светославова, „Да“ на поезията“, в-к „Капитал“, 6 декември 2013 г.
  10. ↑ Критическа въртележка 1995 – 2001. Поезия, „Глухонемите виждат: влизане в тялото“
  11. ↑ Митко Новков, „Достигане femina“, в. „Литературен вестник“, бр. 21, 30 май 2001 г.
  12. ↑ цитирано по Юлия Йорданова, „Критика с диакритичен знак“, в. „Литературен вестник“, бр. 37, 2002, LiterNet, 30 ноември 2002 г.
  13. ↑ Бисера Дакова, „Под похлупака на думите“, в. „Литературен вестник“, 28-11-2001
  14. ↑ Марин Бодаков, „Рицар на книгата“, в. „Култура“, бр. 17, 9 май 2008
  15. ↑ Борис Ангелов, „Силвия Чолева, „Внимателно“. ИК „Жанет – 45“, Пловдив, 2001“, рец. в личния му блог.
  16. ↑ Амелия Личева, „Да разбъркаш света с език“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2188), 13 юли 2001 г.
  17. ↑ Биляна Курташева, „По следите на изгубените сезони“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2609), 22 октомври 2010 г.
  18. ↑ Оля Стоянова, „За героите с обикновени имена“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 26.11.2013 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Силвия_Чолева&oldid=12305065“.