Волинска губерния – Уикипедия

Волинска губерния Изяславская губерния
губерния
Картон със сбити факти, 1856 г. – герб, описание на герба, географски координати, реки, почви, брой население, народни носии
Разположение в Руската империя
Страна	Руска империя  Украинска ССР
Губернски град	Житомир
Площ	63 036,8 km²
Население	2 997 902 души (1897) 47,6 души/km²
Волинска губерния в Общомедия

Волинска губерния (на руски: Волынская губерния) е югозападна губерния на Руската империя, а след това област на Украинската ССР, която се намира на територията на историческата област Волиния.^[1] Образувана е на 5 юли 1795 г. като Волинско наместничество на част от територията на премахнатото Изяславско наместничество. На 12 декември 1796 г. наместничеството е преобразувано в губерния. Губернски град до 1804 г. е град Новоград-Волински (днес град Звягел в Украйна), а от 1804 г. – град Житомир (в Украйна).

№	Уезд	Уезден град и населението му	Герб на уездния град	Площ, km²[2]	Население (1897 г.), хил. души[2]
1	Владимир-Волински	Владимир-Волински (8 185 души)		5650,3	274 823
2	Дубенски	Дубно (7 704 души)		3478,5	195 231
3	Житомирски	Житомир (69 785 души)		6766,5	434 725
4	Заславски	Заславл (10 026 души)		3055,2	210 770
5	Ковелски	Ковел (15 116 души)		6487,0	213 137
6	Кременецки	Кременец (13 276 души)		2925,1	221 399
7	Луцки	Луцк (15 125 души)		6562,2	252 004
8	Новоград-Волински	Новоград-Волинск (15 308 души)		6331,3	350 183
9	Овручски	Овруч (9 845 души)		9274,5	205 637
10	Острожски	Острог (11 758 души)		2694,1	169 947
11	Ровенски	Ровно (24 905 души)		7565,9	274 807
12	Староконстантиновски	Староконстантинов (16 527 души)		2246,2	195 241

С въвеждането на земските учреждения (институции на местната самоуправа) през 1864 г., губернията била оставена неземска – т. е. без органи на местна самоуправа. През 1903 г. е приет „Правилник за управлението на земското стопанство във Витебска, Волинска, Киевска, Минска, Могильовска, Подолска“,^[3] с който в губернията е въведен модифициран порядък на местно управление, според който всички членове на местните управителни съвети се назначават пряко от правителството в столицата Санкт Петербург. Тази процедура била възприета от населението като неудачна, след което през 1910 г. се разработва законопроект за въвеждането на избирателни земски учреждения в тези губернии, но все пак се предвиждат определени изключения от общата процедура, която била утвърдена в други губернии, понеже в тия губернии имало много полски крупни земевладелци и така трябвало да се попречи те да бъдат избрани в местната самоуправа. Приемането на този закон през 1911 г. е придружен от остра политическа криза. В крайна сметка, в тези шест губернии се въвеждат избирателни земства (местна самоуправа) от 1912 г. нататък.^[4]

Граничи с Полското кралство и Галиция (част от Австро-Унгария) на запад, с Гродненска и Минска губерния на север, с Киевска губерния на изток и с Подолска губерния на юг.^[1]

Южната част на губернията е прорязана от полите на Карпатите, от които Авратинското възвишение край град Кременец достига 1328 фута (405 м) (най-високата точка в Европейска Русия, с изключение на Урал, Крим и източната част от Архангелските планини). Северната част на губернията е плоска, блатиста низина, покрита с торфени блата и гори, и принадлежи към Пинската гора.

На север почвата е блатиста и пясъчлива, в средната част на губернията е глинеста и пясъчлива, на места скалиста, на юг има плодородна черна почва.

Горите заемат 23 337 km² (32 % от площта), разположени са на север, докато южната част е без гори.

Има много реки, всички те, с изключение на Западен Буг и Тетерев (приток на река Днепър), се вливат в река Припят; има много реки за рафтинг.^[1] Плавателни реки са Западен Буг, Стир и Горин.

Гранит, планински кристал, глини – огнеупорни, формовани и порцеланови, торф, кафява желязна руда (лимонит) и блатна руда. Открити са, но не са добивани: графит, въглища, кехлибар.

Основните земеделски продукти са: зимна ръж (средна реколта за 1900 – 1904 г. е 535 648,47 тона), зимна пшеница (средна реколта 275 195,54 тона), ечемик (средна реколта 117 940,94 тона), овес (средна реколта 317 785,33 тона), елда (средна реколта 58 970,47 тона), просо (средна реколта 37 675,58 тона), грах (средна реколта 32 761,37 тона), картофи (средна реколта 868 176,42 тона), захарно цвекло за захарни заводи (около 327 613,74 тона).

Отглеждат се тютюн и хмел. На юг е развито градинарството: отглеждат се праскови, кайсии и грозде.

В гористите райони селяните се занимават с пчеларство (182 хиляди кошера, 573,32 тона мед, 65,52 тона восък). Благодарение на изобилието от сенодобивни ливади и пасища е развито скотовъдството (1903 г.): 693 хиляди коне (45 конеферми), 4 096 хиляди говеда, 829 хиляди овце, 680 хиляди свине. Козината отива отчасти във вътрешността на империята, отчасти се изнася за Австрия.

Тук има фабрики и заводи и дребна промишленост с производство от 33,5 милиона рубли годишно и 20 хиляди работници.

Най-значими са захарните заводи (16 с производство за 12,3 милиона рубли), дестилерии (113 с производство за 3,6 милиона рубли), парни мелници (86 с производство за 977 хиляди рубли), воденици (383 с производство за 3,5 милиона рубли), дъскорезници (48 с производство за 1,435 милиона рубли).

Има 84 хиляди занаятчии (от тях 62 хиляди в селата). Те произвеждат: дървени изделия (паркет, мебели и др.), кожухарски продукти (кожени ръкавици) и др.; търговия за големите руски градове.

Горско стопанство (дърводобив и дървени салове) има в северната част на губернията.

Климатът е умерен, средната годишна температура за град Житомир е +7,6 °C.

Учебни заведения (1903 г.): 3003 със 129 454 учащи се.

• 727 основни училища
• 956 енорийски (църковни) училища
• 523 училища за ограмотяване (с общо 106 634 учащи се)
• 10 средни училища (с 3649 учащи се)
• 7 духовни училища
• 1 учителска семинария
• 5 селски училища
• 1 фелдшерско училище
• 770 еврейски училища (с 17 265 учащи се)

През 1904 г. има само 3316 хиляди души, от които градското население е 292 хиляди души.

Численият и езиков състав според преброяването от 1897 г., определящ не националността, а езиковата принадлежност (руснаци, украинци, беларуси се считат за единен руски народ, разделен на диалекти).^[5]

• Православни 73 %
• Евреи 13,2 %
• Католици 7,5 %
• Протестанти 6 %
• Старообрядци 0,4 %.

• Волинска област на днешна Украйна

• Адрес-календар на Волинска губерния за 1892 г., Житомир, 1891 г.
• Волински народен календар за 1892 г., Житомир, 1891 г.
• Волински народен календар за 1907 г., Житомир, 1906 г.
• Списък на благородниците на Волинска губерния, Житомир, 1906 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Волынская губерния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​