French
DeutschВрабча (Пирин) – Уикипедия
Тази статия е за бившето село в Пиринска Македония. За селото в Трънско вижте Врабча. За улицата в София вижте Врабча (улица).
| Врабча | |
| — бивше село — | |
  Врабча  Врабча | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Струмяни |
Врабча е бивше село в Югозападна България, разположено на територията на Община Струмяни, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се е намирало в западното подножие на Пирин в землището на днешното село Илинденци. Разположено е било на 5 километра северозточно от село Илинденци и на 11 километра североизточно от общинския център Струмяни.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото възниква като чифлик в Османската империя и е съставено от две махали Горно Врабче и Долно Врабче. След Кресненско-Разложкото въстание, в което жителите му участват, селото е изгорено и част от жителите му бяга в Свободна България. Десет жители на Врабча подписват молба до британския генерален консул да бъдат освободени от османска власт.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Врабци (Vrabtsi) е посочено като село в Мелнишка каза с 30 домакинства и 100 жители българи.[2]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вранци живеят 220 души, всички българи християни.[3]
В началото на XX век селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Врапча (Vraptcha) има 176 българи екзархисти.[4]
Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Двама души от Врабча се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война селото остава в България. След Първата световна война населението му намалява поради изселване в съседното село Белица. В 1920 година има 195 жители, а в 1926 – 130. След 1926 година жителите на Врабча окончателно се изселват и селото е закрито в 1937 година.[6] В центъра на Врабча има мраморна чешма.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Врабча
Вангел Димитров Панев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, четата на Миладин Тренчев[7]- Илия Панов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
- Яне Цветков (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 14-а воденска дружина[9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 158 – 159.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 45.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 790.
| |||||||||||
