Струмяни (община) – Уикипедия

Струмяни (община) 41.633, 23.2
Знаме
Общи данни
Област	Област Благоевград
Площ	355.19 km²
Население	5 597 души
Адм. център	Струмяни
Брой селища	21
Управление
Кмет	Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011)
Общ. съвет	13 съветници РБ (7) ГЕРБ (5) ОБЩИНА СТРУМЯНИ-НАШ ДОМ (1)
Струмяни (община) в Общомедия

Община Струмяни се намира в Югозападна България, съставна община на област Благоевград.

Общината се намира в западната част на област Благоевград и с площта си от 355,19 km² заема 9-мо място сред 14-те общини на областта, която представлява 5,51% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – с община Кресна;
• на югоизток – с Община Сандански;
• на юг – с Община Петрич;
• на запад – със Северна Македония.

Територията на община Струмяни представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно-долинен, ниско-, средно- и високопланински. Около 3/4 от територията ѝ на запад се заема от ридовете на Малешевска планина с най-висока точка връх Голак 1453 m. В най-югозападната част, в землището на село Никудин, южно от река Лебница се простират крайните северни разклонения на планината Огражден с връх Фичов чукар 1158 m. Около 15% от територията ѝ на изток попада в западните склонове на Северен Пирин и тук се намира най-високата точка на общината – връх Синаница 2516 m. Останалите около 20% от земите са разположени по долината на река Струма, която тук представлява северната част на Санданско-Петричката котловина. Тук в корито на реката е и най-ниската точка на община Струмяни – около 114 m н.в. Тези земи имат висока степен на усвоеност и голямо значение за развитието на селското стопанство, което определя по-голямата гъстота на населението и концентрация на икономическите функции на общината. От особена важност са добре изразените надзаливни тераси на Струма, като почти всички представляват обработваеми земи.

През средата на общината, от север на юг, през Санданско-Петричката котловина преминава около 15 km от течението на река Струма. По своето течение в общината Струма получава 6 по-големи притока и множество по-малки.

Десните притоци са реките Цапаревска, Седелска, Войче и Лебница (част от горното течение). Тези реки водят началото си от Малешевска планина, като водосборите и са значителни и хидрографската им мрежа е с голяма гъстота. Те и техните притоци текат в дълбоко врязани легла, много често между скалисти брегове. Горните части на водосборните им басейни са заети изцяло от пасища и ливади. Поради слабата залесеност на планината повечето от тези реки са с пороен характер. излизайки от планината и навлизайки в Санданско-Петричката котловина, преди да се влеят в Струма, поройните реки и долове се разливат и образуват и образуват големи нестабилни наносни конуси. Всичките те са с непостоянен дебит.

Левите притоци са реките Градешка (Злинска) и Белишка (Шашка), дебитът на които е силно повлиян от сезоните и дъждовете и снеготопенето в Северен Пирин. Втората река се характеризира с изключително стихиен и пороен характер, причина за чести наводнения.

На територията на общината са изградени 10 изкуствени водоема с различен обем, от които 7 са зарибени. Техните води и тези на част от реките се използват за напояване.

По изработеното климатично райониране на България в Атласа на НРБ от 1973 по-голямата част от общината попада в Планинската климатична област, а останалата в преходносредиземноморската. Първата подобласт обхваща частите на Пирин и Малешевска планина и се характеризира с по-дълга зима и прохладно и късо лято.

В Санданско-Петричката котловина климатът е преходносредиземноморски. Зимата се характеризира с отсъствието на силни студове (средната януарска температура е 2,5ºС), лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,3ºС), а есента е дълга и топла. Пролетта настъпва сравнително рано, като средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 5ºС от 19 февруари, а за високите части на планините тази дата е чак 9 май.

Валежите са около средните за България (650 mm/год) по долината на Струма от юг нахлуват часто топли ветрове, а от север, значително по-рядко – студени ветрове.

Фауната се отличава със сравнително голямо видово разнообразие. често срещани са заекът, катерицата, вълкът, дивата свиня, лисицата, сърната. В Малешевска планина, макар и все по-рядко, може да се види дивата котка, а в Пирин, в границите на Националния парк обитава дивата коза.

От птичата фауна най-разпространени са врабец, гугутка, гълъб, сокол, лястовица, славей, синигер, орел, сокол-лешояд, дрозд, яребица, кеклик, фазан. Сезонно при прелет от Егейско море по долината на Струма могат да се видят пеликани, чапли, щъркели, лебеди, зеленоглави патици и други.

река Струма изобилства с различни видове риба – черна мряна, скобар, костур, струмски голеш, шаран, сом и раци.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 21 населени места с общо население 4634 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• Писмо № 6259 на МВР/обн. 17.07.1922 г. – признава н.м. Драката за с. Драката;
• МЗ № 1695/Обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Решково;
• Указ № 334/обн. – преименува с. Белица на с. Илинденци;
• през 1956 г. – осъвременява името на с. Игралища на с. Игралище без административен акт;
• Указ № 1840/Обн. 24.11.1970 г. – обединява гар. с. Гара Огражден и с. Микрево и образува ново населено място с. Струмяни;
• Указ № 250/Обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Микрево от с. Струмяни и го признава за отделно населено място – с. Микрево

Специфичните природни дадености на територията на общината благоприятстват за развитието на екологичен и устойчив туризъм. Има добри условия за практикуване на различни рекреационни дейности в горска среда и по поречието на Струма.

Забележителните форми на релефа в общината са множеството причудливи скални феномени: Черната скала, медена скала, Мирова скала, Кутлева скала, Щавенска скала Куклицата, скалният ансамбъл в местността Зандана и други, формиращи цял комплекс в и около село Илинденци. Характерна особеност на Пиринската част на общината е наличието на 18 пещери в землището на същото село. Пирин дава богати възможности за отдих и туризъм, а високопланинските езера и пасища формират неповторим пейзаж.

По левия (източен) долинен склон на река Струма, в обсега на Санданско-Петричката котловина преминава около 7-километров участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата.

През общината преминават частично или изцяло 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 54,4 km:

• участък от 6,7 km от Републикански път I-1 (от km 412,5 до km 419,2);
• целия участък от 35,9 km от Републикански път III-1008;
• участък от 11,8 km от Републикански път III-1082 (от km 13,8 до km 25,6).

• Лист от карта K-34-83. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-94. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-95. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• Официален сайт на община Струмяни

Портал „Македония“