Сандански (община) – Уикипедия

Сандански (община) 41.561779, 23.27824
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Благоевград
Площ	998,416 km²
Население	41 606 души
Адм. център	Сандански
Брой селища	54
Сайт	www.sandanskibg.com
Управление
Кмет	Атанас Стоянов (независим политик; 2019)
Общ. съвет	29 съветници ГЕРБ (6) РЗС (6) ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (4) ВМРО (4) НФСБ (2) РБ (2) НАРОДЕН СЪЮЗ (2) БСП (1) БЪДЕЩЕ ЗА ОБЩИНА САНДАНСКИ (1) Движение 21 (1)
Сандански (община) в Общомедия

Община Сандански се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

Общината се намира в южната част на област Благоевград и с площта си от 998,416 km² заема 1-во място сред 14-те общини на областта и 15,48% от територията на областта. С тази си площ общината попада в първите 10 най-големи общини в България – на 9-о място. Границите ѝ са следните:

• на северозапад – с община Струмяни;
• на север – съвсем малка граница с община Симитли;
• на североизток – с община Банско;
• на изток – с община Гоце Делчев и община Хаджидимово;
• на югозапад – с община Петрич;
• на юг – с Република Гърция.

Територията на община Сандански представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. Около 80%, основно източната и североизточна част на общината се заема от западните и югозападните склонове на Пирин със своите три дяла: Северен Пирин, с най-високата точка на общината – връх Каменица (2822 m); Среден Пирин, с връх Орелек (2099 m) и Южен Пирин, с връх Свещник (1976 m). Всичките тези три върха се намират по границата на общината със съседните ѝ общини: Банско и Гоце Делчев.

В най-южната част на общината, до границата с Република Гърция се извисява планината Славянка (Алиботуш), със своя първенец Гоцев връх 2212 m.

Южните, югозападните и западни части на общината се заемат от плодородната Санданско-Петричката котловина и тук в коритото на река Струма е и най-ниската точка на общината – 90 m н.в.

Около 5 – 6% от цялата територия на община Сандански, на запад от долината на река Струма се заема от най-североизточните и най-югоизточните склонове на планините Огражден и Малешевска, съответно със своите най-високи точки – 487 m и 799 m.

През западната част на общината, от север на юг, през Санданско-Петричката котловина преминава около 20 – 21 km от течението на река Струма. По своето течение в общината Струма получава 7 по-големи леви притока – реките Потока, Речичка, Санданска Бистрица, Лешнишка, Склавска, Потока и Пиринска Бистрица (с изключение на най-долното ѝ течение, което е в Община Петрич) и 2 по-големи десни притока – реките Войче и Лебница.

В Северен Пирин, в пределите на общината попадат и няколко високопланински езера и езерни групи Митровото и Аргировото езера, Башлийските, Превалските, Типицките, Чаирските езера и др.

Освен реките и езерата, от голямо значение за общината са и групите минерални извори Сандански, Левуновски, Хотовски и Катунски, които са лековити за изключително широк кръг от заболявания. В най-голяма степен се използват минералните води в Сандански – за балнеолечение, и в Катунци, където се бутилира марката „Преподобна Стойна“.

Районът на община Сандански се характеризира с преходносредиземноморски климат. Средната годишна температура в Сандански е 13,9 °С, а средната относителна влажност на въздуха е най-ниската за страната – 66%. Средният брой на дните с валежи над 1 mm е само 69 – 70. Продължителността на слънчевото греене в Сандански е най-голямата за страната – 2506 часа. Във връзка с продължителното слънцегреене и през зимните месеци снежната покривка в района се задържа само за няколко дни. Районът се характеризира със сравнително малък брой дни с мъгли – само 5 дни годишно, и то само през зимните месеци. Средната скорост на вятъра е 2 m/s.

Валежите в планината Славянка надхвърлят 2000 mm, а в Пирин са почти 3000 mm, докато по долините на Струма падат до 200 mm. През зимните месеци в Санданско-Петричката котловина валежите са предимно от дъжд. Пролетта настъпва най-рано в този район на страната. Трайното задържане на температурата над 10 °С е средно от 25 март. Общото количество на валежите е едно от най-малките за страната. През лятото района на град Сандански е с най-продължително слънчево греене в България. Средната юлска температура е около 25 °С, а дните със средна температура над 20 °С през юли са около 16. Есента е сравнително мека, а слънчевите дни продължават до края на ноември. Снежната покривка се задържа до 15 дни годишно.

В община Сандански интензивно се развиват туризмът и лозарството, както и текстилната промишленост. Застъпен е спа туризмът, поради минералните извори и изградените нови и модерни СПА-центрове. Поради благоприятния климат и местоположение, в община Сандански е застъпено и оранжерийното земеделие и зеленчукопроизводство. Развито е още овощарството. През последните години силно се развива туризмът. Североизточната част на общината попада в границите на Национален парк Пирин. Тук има идеални условия за развитие на планински туризъм.

В общината са разположени водноелектрическите системи Каскада „Санданска Бистрица“ и Каскада „Пиринска Бистрица“.^[1]

Функционират 4 планински хижи – Яне Сандански, Каменица (Беговица), Пирин и Малина и курортният комплекс Попина лъка.

В югозападните склонове на Пирин е разположен градът музей Мелник, в близост до който са Мелнишките и Кърлановските земни пирамиди, и Роженския манастир.

В началото на века десетките малки селца, сгушени в пазвите на Пирин се изградиха множество къщи за гости, които предлагат идеални условия за развиване на селски туризъм.

През последните години нараства и туристическият интерес към екзотичната и непозната планина Славянка, като тук е изградена само една хижа в община Сандански – Извора.

На територията на община Сандански има голям брой църкви и манастири; като само в Мелник в миналото те са били над 70. Много от тях отразяват развитието на уникалната не само за България художествена школа (иконописи, стенописи, ръкописи), известна като Мелнишко художествено средище, възникнала през Средновековието и просъществувала до началото на XX век. Едни от най-ярките ѝ проявления се съхраняват в Роженския манастир, който представлява паметник на културата с национално значение.

Сред мелнишките църкви следва да се отбележат „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Антоний“, „Свети свети Петър и Павел“ като част от културно-историческия резерват Мелник. Църкви паметници на културата има и в селата Виногради, Горно Спанчево, Бельово, Голешово, Ковачево, Враня, Хърсово, Хотово, Белевехчево, Бождово, Малки Цалим, Пиперица, Златолист и други.

Община Сандански е третата по население община в област Благоевград, след община Благоевград и община Петрич (по данни от преброяването от 2011).

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

Общината има 54 населени места с общо население 35 885 жители към 7 септември 2021 г.^[3]

• Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Левуново на с. Делчево;
• Указ № 402/обн. 18.07.1929 г. – признава с. Свети Врач за гр. Свети Врач;
• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Въксан за с. Вълково;

– признава н.м. Катунци за с. Катунци;

– възстановява старото име на с. Делчево – с. Левуново;

– признава н.м. около старата гара Левуново за гар. с. Гара Делчево;

• Писмо № 4368 на МВР/обн. 09.04.1932 г. – признава н.м. Лебница за с. Лебница;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Манджово на с. Виногради;

– преименува с. Орман чифлик на с. Дамяница;

– преименува с. Горни орман на с. Ладарево;

– преименува с. Долни орман на с. Ласкарево;

– преименува с. Дере мисилим на с. Лозеница;

• МЗ № 1695/ обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Врабча, което е изселено след 1926 г.;

– заличава с. Тремощница, което е изселено след 1926 г.;

• Указ № 795/28.09.1949 г. – преименува гр. Свети Врач на гр. Сандански;
• Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Долна Сушица на с. Златолист;
• Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Лески на с. Вихрен;
• Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава с. Държаново;

– признава н.м. Лебница (от с. Кръстилци) за с. Струма;

• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Любовища на с. Любовище;

– преименува и признава за село гар. с. Гара Делчево – с. Делчево;

• указ № 166/обн. 12.02.1971 г. – преименува с. Делчево на с. Ново Делчево;
• Указ № 875/обн. 20.03.1987 г. – преименува с. Дзивгелия (Зевгели) на с. Зорница;

– преименува с. Ново Ходжово на с. Орешник;

• Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 г. – закрива община Катунци и община Мелник и включените в състава им населените места и техните землища се присъединяват към община Сандански;
• Указ № 310/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Орешник – с. Ново Ходжово.

По левия (източен) долинен склон на река Струма, в обсега на Санданско-Петричката котловина преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 120,8 km:

• участък от 21,4 km от Републикански път I-1 (от km 419,2 до km 440,6);
• началния участък от 2,5 km от Републикански път III-108;
• целия участък от 12,5 km от Републикански път III-109;
• участък от 34,5 km от Републикански път III-198 (от km 17,6 до km 52,1);
• участък от 23,3 km от Републикански път III-1082 (от km 2,3 до km 25,6);
• целия участък от 26,6 km от Републикански път III-1906.

• Лист от карта K-34-83. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-94. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-95. Мащаб: 1 : 100 000.

• Официален сайт на община Сандански

• Програма за развитие на туризма в община Сандански Архив на оригинала от 2009-02-06 в Wayback Machine.
• Новините от Сандански
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Портал „Македония“