Лиляново – Уикипедия

Лиляново
България
41.6167° с. ш. 23.3171° и. д.
Лиляново
Област Благоевград
41.6167° с. ш. 23.3171° и. д.
Лиляново
Общи данни
Население232 души[1] (15 март 2024 г.)
3,04 души/km²
Землище76 502 km²
Надм. височина676 m
Пощ. код2809
Тел. код074325
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ43699
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

Лиля̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 196
Българи 185
Турци -
Цигани -
Други (
Не се самоопределят -
Неотговорили 8

Село Лиляново се намира в планински район по протежение на долината на река Санданска Бистрица. Разположено е по пътя от Сандански за вилната зона Попина лъка.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Леляново (Lélianovo) е посочено като село с 38 домакинства и 120 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Лиляново, село на СЗ от Мелник, 6 часа път. Имат си църва, в която се чете по гръцки. Къщи 85, само българе.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 412 души, всички българи-християни.[5]

В землището на Лиляново са разположени основните съоръжения на Каскада „Санданска Бистрица“, включително две от трите електроцентрали - ВЕЦ „Попина лъка“ и ВЕЦ „Лиляново“.[6]

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  6. Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 126.