Белица (община) – Уикипедия

Белица 41.95, 23.4
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Благоевград
Площ	227.38 km²
Население	9 646 души
Адм. център	Белица
Брой селища	12
Сайт	www.belitsa.com
Управление
Кмет	Радослав Ревански (ДПС; 2015)
Общ. съвет	17 съветници ДПС (8) Обединена България (4) ГЕРБ (3) НДПС (1) Заедно за Белица (1)
Белица в Общомедия

Община Белица се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

Общината се намира в североизточната част на област Благоевград и с площта си от 227,38 km², като е най-малката от всичките 14-те общини на областта, с 3,53% от площта на областта. Граничи с 6 други общини: на югоизток – община Банско, на юг и запад – община Разлог, на североизток – община Якоруда, на северозапад – община Рила (област Кюстендил), на север – община Самоков (Софийска област) и на изток – община Велинград и община Сърница (област Пазарджик).

Релефът на общината е предимно планински. Северната ѝ част заема заема части от Рила планина, а източната – най-северните части от западнородопския рид Дъбраш. В средата се намира малкото Белишко поле, в което е разположен административния център град Белица. В тези си граници надморската височина варира от 750 m в най-южната ѝ част по течението на река Места в землището на село Горно Краище до рилския Голям Мечи връх (2618 m).

В средата на общината, от север на юг преминава около 11 km от течението на река Места със своите притоци: Белишка река (д.), Бабешка река (л.) и горното течение на Златарица (л.).

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 12 населени места с общо население 9206 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

• Указ № 24/Обн. 9 май 1954 г. – признава н.м. Дагонова (от с. Бабяк) за м. Дагоново;
• Указ № 317/Обн. 13 декември 1955 г. – признава м. Дагоново за с. Дагоново;

обединява н.м. Мечкарска (от с. Бабяк), н.м. Каханьова и н.м. Краище в с. Краище;

обединява н.м. Кузьова, н.м. Ниньова и н.м. Палево дере в с. Кузьово;

признава н.м. Лютова (от с. Бабяк) за с. Лютово;

обединява н.м. Орцева, н.м. Вакльова и н.м. Гулевци в с. Орцево;

признава н.м. Гольова (от с. Бабяк) за с. Гольово;

обединява н.м. Гарван (от с. Бабяк), н.м. Златарица и н.м. Тупева в ново населено място – с. Гарван;

признава н.м. Кьорова (от с. Бабяк) за с. Кьорово;

• Указ № 183/Обн. 14 май 1957 г. – признава н.м. Черешова (от с. Бабяк) за с. Черешево;
• Указ № 546/15 септември 1964 г. – признава с. Белица за с.гр.т. Белица;
• Указ № 960/Обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Черешево на с. Черешово;
• Указ № 829/29 август 1969 г. – признава с.гр.т. Белица за гр. Белица;
• Указ № 1885/Обн. 6 септември 1974 г. – признава н.м. Хахньово (от с. Краище) за с. Хахньово;
• Указ № 86/Обн. 26 януари 1982 г. – преименува с. Гольово на с. Гълъбово;

преименува с. Гарван на с. Златарица;

преименува с. Кьорово на с. Върхари;

преименува с Хахньово на с. Бойка;

• Указ № 2932/Обн. 30 септември 1983 г. – признава н.м. Палатник (от с. Кузьово) за с. Палатник;
• Указ № 11/обн. ДВ бр. 8/29 януари 1993 г. – преименува с. Бойка на с. Горно Краище;
• Реш. МС 487/29 юни 2001 г., обн. ДВ бр.61/10 юли 2001 г. – заличава с. Върхари и присъединява землището му към с. Черешово
• Указ № 161/Обн. 7 юни 2002 г. – преименува с. Палатник на с. Палатик.

По долината на река Места преминава участък от 8 km от трасето на теснолинейната жп линия Септември – Добринище (от km 94,2 до km 102,2).

През общината преминават и части от 2 Републикански пътя с обща дължина от 11,1 km: Републикански път II-84 – 7,5 km и Републикански път III-8406 – 3,6 km

• Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• Официален сайт на община Белица

Портал „Македония“