Вруток – Уикипедия

Вруток
Вруток
— село —
Панорама на Вруток
Панорама на Вруток
41.7665° с. ш. 20.8382° и. д.
Вруток
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина755 m
Население1127 души (2002)
Пощенски код1231
Телефонен код(+389) 45
МПС кодGV
Вруток в Общомедия

Вруток (на македонска литературна норма: Вруток) е село в Северна Македония в община Гостивар.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Изворите на Вардар във Вруток

Селото е разположено на 5 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина. При Вруток са изворите на най-голямата македонска река – Вардар. В селото се намира най-голямата водноелектическа централа в Северна Македония – ВЕЦ „Вруток“, част от хидросистемата „Маврово“. Поклонническите и историческите забелижителности включват средновековния манастир „Свети Мина“ и църквата „Свети Архангел Михаил“.

Стара къща в селото с градска архитектура

История

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник във Вруток. Дело на Глигор Чемерски
Църквата „Свети Архангел Михаил“ до изворите на Вардар

Първото споменаване на Вруток е в хрисовула на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 година, даден на Виргинския манастир „Свети Георги“ в Скопие

В началото на XIX век Вруток е чисто българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според данните на поручик Скалон от руското консулство в Битоля в 1867 – 1868 година във Вруток има 30 чисто български къщи. Постепенно в селото започват да се заселват и албанци и 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вруток има 460 жители българи християни, 300 арнаути мохамедани и 24 цигани.[1] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

„ С. Врутокъ. — има една църква св. Арх. Михаилъ и единъ священникъ, 1 джамия и 1 теке. Не далечь отъ селото има развалини отъ стара църква, която се е казвала св. Мина. Въ по-старо време при Врутокъ имало и монастиръ, на името на сегашната църква.[2] “

В селото съществува българско училище.През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 30 ученици с 1 учител.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 35 сръбски патриаршистки къщи.[4] В 1905 година всички християнски жители на Вруток са привърженици на Българската екзархия.

Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско в 1909 година пише:

„ Село Върток, населено изключително с българи, притежава българско училище. Във време на новото преброяване 15 къщи се обявиха за сърбомани, и, макар досега всички религиозни обреди на населението да се извършваха от български свещеници и се служеше изключително на български, преди два месеци, правителството разреши, да се открие и сръбско училище, като постанови същевременно черкуването да става под ред. Тъй като в селото ни няма никакви сърби, помолихме правителството да отмени горните си решения, обаче молбата ни не се уважи. Просим надлежното Ви разпореждане за закриването на сръбското училище и отменение постановлението за съвместното черкуване.

От името на българското население в с. Върток (Вруток)

Свещ. Аркадий .[6]

“
Снимка от надгробния паметник на свещеник Аркадий

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 69 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[7]

По време на Балканската война в 1912 година 14 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В 1913 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вруток е център на община с четири села в Горноположкия срез и има 162 къщи с 938 жители българи и албанци.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 1127 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 276
албанци 846
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 2

До 2004 година селото е център на самостоятелна община.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени във Вруток
  • Аркадий Поптомов (1873-1944), български екзархийски свещеник
  • Богоя (Благоя) Аврамов Янев, македоно-одрински опълченец, хлебар; III отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. убит[11]
  • Георги Синадинов Спасенов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно; ранен 20 – 21.VI.1913 г. при Пониква[12]
  • Груне Яков Сталев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.IX.1912 г. – неизвестно[13]
  • Младен Сърбиновски (р. 1958), българин, писател от Северна Македония
  • Йован Трифуноски (1914 – 1997), сръбски учен
  • Йовчо Търпев Янев, македоно-одрински опълченец, 32-годишен; бозаджия; II отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; неизвестно – 26.I.1913 г. убит[14]
  • Лефко Теофилов Спасенов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. – неизвестно[15]
  • Марко Серафимов Стефанов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.09.1912 г. – неизвестно[16]
  • Саве Сотиров Петров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен; бозаджия; II отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно[17]
  • Саве Трайчев Арсенов, македоно-одрински опълченец, 46-годишен, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
  • Соломон Томов Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. – неизвестно[19]
  • Серги Божков Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.XI.1912 г. – неизвестно[20]
  • Стоян Георгиев Давидков, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно, кръст „За храброст" IV степен[21]
  • Тодор Арсов Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен; бозаджия; I клас; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.09.1912 г. – 26.01.1913 г.; убит при Шаркьой.[22]
  • Търпе Исаков Дрецков, македоно-одрински опълченец, 25-годишен; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно[23]
  • Филип Трифонов Лулковски (Лулков) – Примов (1871 – 1960), деец на ВМОРО, четник на Никола Андреев,[24][25] македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 20.IX.1912 г.[26] Баща на Йован Трифуноски.
  • Яков Змейкович (1840 – 1913), български учител

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  2. ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
  3. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
  4. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124 – 125. (на френски)
  6. ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
  7. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  9. ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 623.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 635.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 818.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 623.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 645.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 564.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53 – 54.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 166.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 195.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 566.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
  24. ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет – Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 20.
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 410-735.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вруток&oldid=12241421“.