Бой при Шаркьой – Уикипедия

Бой при Шаркьой
Балканска война
Информация
Период	8-10 февруари* 1913 г.
Място	Шаркьой, Османска империя
Резултат	Победа за България
Страни в конфликта
Османска империя  България
Командири и лидери
Хуршид паша Енвер паша Стилиян Ковачев
Сили
X корпус (15 000)[1] МОО 2 пд
Жертви и загуби
1000 убити и ранени 450 пленени[1] 100 убити

Боят при Шаркьой е стълкновение между български и османски войски през Балканската война, състояло се на 8-10 февруари (26 – 28 януари стар стил) 1913 година при град Шаркьой, на северния бряг на Мраморно море. Османското командване стоварва с десант своя Десети корпус в тила на българската Седма пехотна рилска дивизия, блокираща Галиполския полуостров. Десантът е отблъснат от няколко български подразделения в състава на Четвърта армия, командвана от генерал-майор Стилиян Ковачев.^[2]

На 29 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския ръководител Енвер бей. Пет дни по-късно (3 февруари) новото правителство подновява бойните действия срещу държавите от Балканския съюз. Османските войски преминават в настъпление срещу българските позиции при Чаталджа (край Цариград) и Булаир (при Галиполи) с цел да вдигнат обсадата на Одрин. Десантът при Шаркьой в тила на главните български сили трябва да спомогне за успеха в тези операции.^[2]

На 7 февруари османският Десети корпус (15 хиляди войници^[1]) е натоварен от Сан Стефано, Цариград и още няколко пристанища върху 32 транспортни кораба. Те наближават мястото, предвидено за десанта, под прикритието на военна ескадра в състав от три броненосни кръстосвача и още няколко по-малки съда.^[3] По план десантът трябва да започне в 7 часа̀ сутринта на 8 февруари, едновременно с настъплението при Булаир. Стоварването на войските обаче започва едва в 13 часа̀ на 3 км западно от Шаркьой, в неохраняван от български войски участък от брега. Османските части настъпват на изток и север и близо до града срещат две дружини от Македоно-одринското опълчение. Въпреки османското числено превъзходство, те успяват да се задържат в Шаркьой до вечерта, когато организирано отстъпват.^[2]

Въпреки лошото време, на 9 февруари на брега слизат нови османски войски. Българското командване прехвърля към района на бойните действия основните части на Македоно-одринското опълчение (командващ генерал-майор Никола Генев), Втора бригада на Втора пехотна тракийска дивизия и Петдесети пехотен полк. На 10 февруари българските войски започват настъпление и притискат османските части към брега на Мраморно море. По това време става ясно, че османското настъпление от Галиполи е осуетено в боя при Булаир. Продължаването на десанта става безпредметно и османците отстъпват. Подложен на тежък обстрел от българската артилерия, Десети корпус е отново натоварен на кораби и прехвърлен в Галиполи.^[2]

п б р Македоно-одринско опълчение Бригади 1-ва 1-ва дебърска  • 2-ра скопска  • 3-та солунска  • 4-та битолска  • 13-а кукушка (от 3 март 1913 г.) 2-ра 5-а одринска  • 6-а охридска  • 7-а кумановска (кюстендилска)  • 8-а костурска  • 14-а воденска (от 3 март 1913 г.) 3-та 9-а велешка  • 10-а прилепска  • 11-а сярска  • 12-а лозенградска (Юнашки легион, Арменска рота)  • 15-а щипска (от 3 март 1913 г.) Други части Партизански формирования  • Костурска съединена чета  • Сборна партизанска рота на МОО Опълченци Никола Генев  • Аврам Аврамов  • Александър Протогеров  • Петър Дървингов  • Андрей Ляпчев  • Асен Кантарджиев  • Луи Айер  • Пейо Яворов  • Симеон Радев  • Иван Попов  • Васил Чакаларов  • Христо Силянов Битки Балканска война (1912 – 1913) Мерхамли  • Балкан Тореси  • Шаркьой Междусъюзническа война (1913) Злетово  • Пашаджиково  • Редки буки  • Парадли  • Каменица  • Султан тепе  • Пониква  • Говедарник  • Повиен  • Калиманци Знамена 11-а сярска  • 1-ва дебърска  • 2-ра скопска  • 3-та солунска  • 4-та битолска  • 5-а одринска  • 6-а охридска  • 7-а кумановска  • 8-а костурска  • 9-а велешка  • 10-а прилепска  • 15-а щипска  • Арменска рота Памет Съюз на македоно-одринските опълченски дружества (1913 – 1952)  • „История на Македоно-одринското опълчение“ (1919, 1925)  • Юнашки паметник (1930 – 1947)  • Юбилеен лист на МОО (1932)  • „Български доброволец“ (1935 – 1944)  • Паметник на Македоно-одринското опълчение (1979)  • „Хора-реликви“ (1982)

• Портал „Военна история на България“