Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България – Уикипедия

Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България
Устав на Съюза
Информация
Тип	благотворителна организация
Основана	1913 година, София, България
Закрита	1952 година
Положение	несъществуваща
Седалище	София
Езици	български
Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България в Общомедия

Съюзът на македоно-одринските опълченски дружества в България обединява бивши участници в Македоно-одринското опълчение, взело участие в Балканските войни.

Първото такова дружество е създадено в София през 1913 година, но през Първата световна война дейността му замира. След края на войната подобни дружества се появяват в цялата страна, а на конгрес от 4 декември 1932 година, на който присъстват близо 3000 делегати,^[1] дружествата се обединяват в съюзна организация. Същата година е издаден юбилеен албум на Македоно-одринското опълчение. Между 1933 и 1944 година дружеството издава редактирания от Димитър Янев вестник „Български доброволец“, заменен в периода 1944 – 1946 от вестник „Доброволец“.^[2] След 1935 година за председател на дружествата е избран Милан Дамянов.

През 1940 година дружествата участват в Декларацията на емигрантските македонски организации за пряко присъединяване на Македония към Царство България.^[3]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година, Съюзът продължава да съществува. От 23 ноември 1948 година участниците в Илинденско-Преображенското въстание, на брой 16 000 души, започват да получават месечна пенсия от 4000 лева. В тази група обаче не влизат македоно-одринските опълченци и Съюзът развива активна дейност за даването им на право на пенсия, съгласно приетия през септември 1949 година закон. След края на народната демокрация, на извънреден конгрес на 28 и 29 ноември 1949 година и на първия републикански конгрес на 12 и 13 септември 1950 година, състоял се в Пловдив, се декларира желание „за вярна служба на новата власт“. В 1952 година с решение No 11035 от 22 февруари Съюзът на Македоно-одринските опълченци решава да се влее в Доброволната организация за съдействе на отбраната.^[4]

• 
  Брой № 8 на „Български доброволец“
• 
  „Прослава на Македоно-одринското опълчение“, издание на Съюза от 1933 година
• 
  Членска карта на Коста Николов Чилов
• 
  Членска карта на Ангел Петров Камберов от Неврокоп, 12 август 1939 година
• 
  Членска карта на Милош Делев, 10 август 1942 година
• 
  Членска карта на Тома Кръстев Чапаров от Галичник, 27 юли 1950 година

• Бургаско македоно-одринско опълченско дружество
• Варненско македоно-одринско опълченско дружество (ДА – Варна, оп.1, ф.27к)
• Горноджумайско македоно-одринско опълченско дружество
• Дупнишко македоно-одринско опълченско дружество
• Елховско македоно-одринско опълченско дружество (ДА – Ямбол, оп.1, ф.367к)
• Кюстендилско македоно-одринско опълченско дружество
• Кърджалийско македоно-одринско опълченско дружество (ДА – Кърджали, оп.1, ф.73к и ф.62)
• Свиленградско македоно-одринско опълченско дружество (ДА – Хасково, оп.1, ф.16к)
• Шуменско македоно-одринско опълченско дружество (ДА – Шумен, оп.1, ф.1к)

• Юбилеен албум на Македоно-одринското опълчение

п б р Македонски емигрантски организации в България 1878 - 1918 година Българомакедонска лига (1880) · Македонска дружина (Пловдив, 1880) · Славянско благотворително дружество (София, 1880) · Българомакедонско благотворително дружество (София, 1880 – 1884) · Българомакедонско благотворително дружество (Русе, 1884 – 1886) · „Македонски глас“ (1884 – 1885) · Македонско дружество (1885) · Българомакедонски централен революционен комитет „Искра“ (1885) · Македоно-одринска организация (1895 – 1905) · Благодетелен съюз (1905 – 1912) · Съюз на македонските емигрантски организации (от 1905) след 1918 година Временна комисия на македонските братства в България (1920 - 1921) · Македонска федеративна емигрантска организация (1921 - 1923) · Македонско студентско дружество „Вардар“ (1920 – 1934) · Илинденска организация (1921 – 1947) · Съюз на македонските младежки организации (1923 – 1934) · Македонски научен институт (от 1923) · Младежка културно-просветна организация „Тодор Александров“ (1925 – 1938) · Македонски женски съюз (1926 – 1934) · Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България (1932 – 1944) · Македонска студентска корпорация „Шар“ (1935 – 1944) · Съюз на македонските организации (от 1998)

п б р Македоно-одринско опълчение Бригади 1-ва 1-ва дебърска  • 2-ра скопска  • 3-та солунска  • 4-та битолска  • 13-а кукушка (от 3 март 1913 г.) 2-ра 5-а одринска  • 6-а охридска  • 7-а кумановска (кюстендилска)  • 8-а костурска  • 14-а воденска (от 3 март 1913 г.) 3-та 9-а велешка  • 10-а прилепска  • 11-а сярска  • 12-а лозенградска (Юнашки легион, Арменска рота)  • 15-а щипска (от 3 март 1913 г.) Други части Партизански формирования  • Костурска съединена чета  • Сборна партизанска рота на МОО Опълченци Никола Генев  • Аврам Аврамов  • Александър Протогеров  • Петър Дървингов  • Андрей Ляпчев  • Асен Кантарджиев  • Луи Айер  • Пейо Яворов  • Симеон Радев  • Иван Попов  • Васил Чакаларов  • Христо Силянов Битки Балканска война (1912 – 1913) Мерхамли  • Балкан Тореси  • Шаркьой Междусъюзническа война (1913) Злетово  • Пашаджиково  • Редки буки  • Парадли  • Каменица  • Султан тепе  • Пониква  • Говедарник  • Повиен  • Калиманци Знамена 11-а сярска  • 1-ва дебърска  • 2-ра скопска  • 3-та солунска  • 4-та битолска  • 5-а одринска  • 6-а охридска  • 7-а кумановска  • 8-а костурска  • 9-а велешка  • 10-а прилепска  • 15-а щипска  • Арменска рота Памет Съюз на македоно-одринските опълченски дружества (1913 – 1952)  • „История на Македоно-одринското опълчение“ (1919, 1925)  • Юнашки паметник (1930 – 1947)  • Юбилеен лист на МОО (1932)  • „Български доброволец“ (1935 – 1944)  • Паметник на Македоно-одринското опълчение (1979)  • „Хора-реликви“ (1982)

Портал „Македония“