Вършец (община) – Уикипедия

Вършец (община) 43.183, 23.283
Общи данни
Област	Област Монтана
Площ	240.11 km²
Население	8 078 души
Адм. център	Вършец
Брой селища	9
Сайт	www.varshets.bg
Управление
Кмет	Иван Лазаров (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (5) АБВ (3) РБ (2) ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (1) БСП (1) ДПС (1)

Община Вършец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

Общината е разположена в югоизточната част на област Монтана. С площта си от 240,112 km² заема 8-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 6,6% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад и северозапад – община Берковица;
• на север – община Криводол, област Враца;
• на изток – община Враца, област Враца;
• на юг – община Своге, Софийска област.

Релефът на общината е средно, ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

Южната и източната половина на общината се заемат от склоновете на две планини, части от Западна Стара планина. В южната половина се простира северната част на планината Козница с нейния първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Берковица, а източната ѝ половина се заема от крайните северозападни части на Врачанска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината – връх Стрешеро (1215 m) се издига източно от село Горно Озирово, на границата с Община Враца.

На север от Козница и на запад от Врачанска планина на около 350 – 500 m н.в. е разположена Вършецката котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Котловината е широко отворена на североизток, като в тази посока е и нейният наклон. По цялото ѝ протежение протича река Ботуня. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район разположен северно и северозападно от котловината, известен под името Замфировска хълмиста област. Нейната максимална височина – Драганички връх (638,5 m) се намира западно от село Черкаски.

Минималната височина на община Вършец се намира северно от село Стояново, в коритото на река Ботуня – 228 m н.в.

Основна водна артерия на община Вършец е река Ботуня, която протича през нея с цялото си горно течение. Тя води началото си от източното подножие на връх Тодорини кукли и се насочва на североизток, като протича в дълбока и залесена долина. Югозападно от град Вършец навлиза във Вършецката котловина, преминава през общинския център, пресича надлъжно цялата котловина и северно от село Стояново напуска общината. В нея отляво и отдясно се вливат малки и къси реки водещи началото си от околните планини и хълмистата област, заграждащи котловината.

Климатът в района на община Вършец е умерено континентален и е под влиянието на западните и северозападните ветрове, с характерните черти на умерено-континенталната климатична област и на тази на високите котловинни полета. Съчетанието на предбалканските хълмове с речните долини придава специфичния физикогеографски облик на общината, отнасящ се към Севернобългарската подобласт на умерено-континенталната климатична област. Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е – 2,1 °C, средномесечната юлска температура е 22 °C, а средногодишната температура достига 11 °C, като са характерни големи температурни амплитуди. На юг в планинските части температурните амплитуди намаляват. Валежите са от дъжд и сняг, като годишната сума е 953 мм/м2 с максимум през месеците май и юни, а минимум през януари и февруари. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно, като най-много са валежите през лятото. Средният брой на дните без валежи е малък, а снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината. Скоростта на вятъра е 1,1 м/сек. Главно поради това величината на охлаждане е много малка. Поради малката си скорост той влияе освежаващо и пречиства въздуха, който в община Вършец е умерено влажен.

Общината има 10 населени места с общо население 6927 жители към 7 септември 2021 г.

Етническа група от общо 7738 самоопределили се (към 2011 година):^[3]

• българи: 6342
• турци: 4
• цигани: 1348
• други: 18
• неопределени: 26

• Указ № 691/обн. 15.12.1922 г. – признава Клисурския манастир за отделно населено място – ман.с. Клисурски манастир;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сердар чифлик на с. Сердар;

– преименува с. Хаджийска махала (Хаджи махла) на с. Черкаски;

• Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Сердар на с. Стоян Лилково;
• Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Стоян Лилково на с. Стояново;
• Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Заножене и го присъединява като квартал на с. Вършец;
• Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вършец за гр. Вършец;

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,5 km:

• участък от 19,2 km от Републикански път III-162 (от km 13,8 до km 33,0);
• последният участък от 11 km от Републикански път III-812 (от km 6 до km 17,0);
• началният участък от 2,3 km от Републикански път III-1621 (от km 0 до km 2,3).

• Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• Официален сайт на община Вършец
• Информационен сайт за град Вършец
• Бизнес сайт на град Вършец. Каталог на фирмите извършващи дейност на територията на община Вършец; бизнес новини.
• Град Вършец в мрежата. Снимки от Вършец. Карта на улиците във Вършец. Блогове за живота в град Вършец.