Своге (община) – Уикипедия

Своге (община) 42.96, 23.35
Знаме
Общи данни
Област	Софийска област
Площ	868,619 km²
Население	19 407 души
Адм. център	Своге
Брой селища	38
Сайт	svoge.bg
Управление
Кмет	Емил Иванов (Движение „Напред, България“; 2015)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (6) Обединени за общината (6) БСП – АБВ – ОСД (4) БДФ (2) РБ (2) НФСБ (1)
Своге (община) в Общомедия

Община Своге се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Общината е разположена в северната част на Софийска област. С площта си от 868,619 km² заема 2-ро място сред 22-те общините на областта, което съставлява 12,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Ботевград;
• на юг – Столична община, област София;
• на югозапад – община Костинброд;
• на запад – община Годеч;
• на север – община Вършец, област Монтана;
• на североизток – община Враца и община Мездра, област Враца.

Релефът на общината е ниско и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина.

От юг на север, по цялото протежение на община Своге протича река Искър в своя величествен Искърски пролом. Северно и западно от пролома в пределите на община Своге попадат участъци от четири планини (Врачанска, Козница, Понор и Мала планина), а южно и източно от него – участъци от три планини (Ржана планина, Голема планина и Мургаш), които са съставни части на Западна Стара планина.

Северно от Искърския пролом в пределите на община Своге са разположени южните части на Врачанска планина със своя най-висок връх Бегличка могила 1481,4 m, разположен на границата с общините Враца и Мездра. Югозападно от Врачанска планина и Дружевската седловина се простират източните части на планината Козница. В нея, на границата с община Вършец се издига Крушачки връх 1738,2 m, най-високата точка на община Своге. Южно от планината Козница и западно от Искърския пролом се намира Понор планина. Нейния първенец връх Сърбеница 1481,6 m е разположен на 1,2 km южно от село Зимевица. Южно от Понор планина и дълбоката долина на Искрецка река (ляв приток на Искър) и западно от Искърския пролом е разположена ниската Мала планина. Нейният връх Церия 1234 m се издига на около 3 km южно от село Свидня.

Южно от Искърския пролом и източно от долината на река Габровница (десен приток на Искър) в пределите на община Своге са разположени западните и югозападните части на Ржана планина. Най-високата ѝ точка връх Козница 1636,3 m се намира на 2 km на север-североизток от село Осеновлаг. Между Искърския пролом на запад и север, река Габровница на изток и североизток и Батулийска река (десен приток на Искър) на юг се простира голямата дъга на Голема планина, която с изключение на най-източните ѝ части изцяло попада на територията на община Своге. Нейният най-висок връх Чукава 1587,6 m е разположен на 3 km югозападно от село Осеновлаг. В югоизточния ъгъл на община Своге (землището на село Ябланица са разположени северозападните хребети на планината Мургаш. На границата със Столична община и общините Ботевград и Елин Пелин се издига едноименният ѝ връх Мургаш 1687 m.

В южния край на общината, южно от долините на реките Дълбочица (ляв приток на Искър) и Батулийска (десен приток), от двете страни на началото на Искърския пролом са разположени северните склонове на Софийска планина (тя е също съставна част на Западна Стара планина). Максималната ѝ височина на територията на община Своге е връх Камарата 1182,9 m, разположен на около 4 km източно от село Ябланица, на границата със Столична община.

Югоизточно от село Левище, на границата с община Мездра в коритото на река Искър се намира най-ниската точка на общината – 318 m н.в.

Основна водна артерия на община Своге е река Искър, която протича през нея с част от средното си течение на протежение от около 45 km през величествения Искърския пролом. На територията на община Своге река Искър получава три големи притока (Батулийска река, Искрецка река и Габровница, които изцяло протичат в нейните предели) и множество по-малки водещи началото си от околните планини.

Батулийска река (Ябланица, 40 km) извира на 450 m западно от хижа „Мургаш“ на 1366 m н.в. в планината Мургаш. Тече на север под името Непритка. На 42°52′16″ с. ш. 23°39′00″ и. д. / 42.871111° с. ш. 23.65° и. д.42.871111, 23.65 приема отдясно река Еловица и завива на запад – генерална посока, която запазва до устието си. Тече в дълбока долина между Голема планина на север и Софийска планина на юг. В началото се нарича Търсова река, след устието на левия си приток Йовковски дол – Ябланица, а след устието на Огойска река (десен приток) – Бакьовска река, като в този си участък приема отляво най-големия си приток река Елешница. След село Батулия, вече под името Батулийска река, долината ѝ се разширява и се влива отдясно в река Искър на 496 m н.в. при село Реброво. Площта на водосборния и басейн е 256 km², което представлява 3,0% от водосборния басейн на река Искър. Левият ѝ приток река Елешница протича през община Своге само с най-долното си течение.

Искрецка река (22 km) извира в махала „Завидовска падина“ на село Бучин проход, община Костинброд на 791 m н.в., в западната част на Мала планина под името Реката и след 2 km навлиза в община Своге. Тече на изток в дълбоко всечена долина между Понор планина на север и Мала планина на юг, поради което водосборният басейн на реката е много малък. Влива се отляво в река Искър, на 457 m н.в., в чертите на град Своге. Площта на водосборния ѝ басейн е много малък, едва 57 km², което представлява 0,7% от водосборния басейн на река Искър.

Река Габровница (22 km) води началото си на около 600 m западно от връх Брезовишка чукла (1378 m) в Ржана планина, на 1275 m н.в. В началото тече в северозападна посока, а след манастира „Седемте престола“ – в северна, в дълбока залесена долина между Ржана планина на североизток и изток и Голема планина на югозапад и запад. При село Габровница (на 2 km преди устието ѝ) долината ѝ се разширява и се влива отдясно в река Искър на 318 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е малък – 96 km², което представлява едва 1,1% от водосборния басейн на река Искър.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 38 населени места с общо население от 19 427 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• Указ № 448/обн. 31.12.1893 г. – преименува с. Заноге на с. Салабашево;
• Указ № 197/обн. 11.08.1896 г. – възстановява старото име на с. Салабашево на с. Заноге;
• през 1926 г. – осъвременено е името на с. Мънастирище на с. Манастирище без административен акт;
• МЗ № 2961/обн. 29.03.1943 г. – признава н.м. Бакьово (от с. Оградище) за отделно населено място – с. Бакьово;
• Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Осиково на с. Миланово;
• Указ № 72/обн. 19.02.1952 г. – преименува с. Дупни връх на с. Дружево;
• Указ № 333/обн. 16.11.1954 г. – преименува с. Загъжене (Загажене) на с. Добравица;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Габровница (от с. Лакатник) за отделно населено място – с. Габровница;
• през 1956 г. – уточнено е името на с. Осеновлак на с. Осеновлаг без административен акт;
• Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава с. Оградище и го присъединява като квартал на с. Буковец;

– обединява населените местности гара Владо Тричков, Драсин, Калугерица, Клисура, Орешец, Радач, Ромча, Свидница и Шатор в едно ново населено място – с. Владо Тричков;

– обединява населените местности гара Бабул, гара Томпсън, Завоя, Ливаге, Липата, Малък Бабул и Церови страги в едно ново населено място – с. Томпсън;

• Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Своге за гр. Своге;
• Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава н.м. гара Бов за отделно населено място – гар.с. Гара Бов;

– признава н.м. гара Лакатник за отделно населено място – гар.с. Гара Лакатник;

• Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – обединява жп спирка Луково и населените местности Голата глава, Лазар, Орничето, Острият камък, Сърце и Турска могила в едно ново населено място – с. Луково;
• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Левище (от с. Габровница) за отделно населено място – с. Левище;

– заличава с. Меча поляна поради изселване;

• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

През територията на общината, по долината на река Искър, на протежение от 44,2 km преминава участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,8 km:

• участък от 51,2 km от Републикански път II-16 (от km 25,3 до km 76,5);
• началният участък от 13,8 km от Републикански път III-162 (от km 0 до km 13,8);
• началният участък от 17,7 km от Републикански път III-164 (от km 0 до km 17,7);
• последниятт участък от 3,1 km от Републикански път III-8102 (от km 12,3 до km 15,4).

• Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.

• Официален сайт на община Своге
• Забележителности и планински маршрути от община Своге

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.