Сливница (община) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сливница.
Сливница (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Софийска област |
Площ | 187,433 km² |
Население | 8 957 души |
Адм. център | Сливница |
Брой селища | 13 |
Сайт | slivnitsa.bg |
Управление | |
Кмет | Васко Стоилков (ГЕРБ; 2011) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Сливница (община) в Общомедия |
Община Сливница се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината се намира в западната част на Софийска област. С площта си от 187,433 km2 е 14-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 2,65% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Драгоман;
- на изток – община Костинброд.
- на югоизток – община Божурище;
- на югозапад – община Брезник, област Перник.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински и територията ѝ попада в пределите на Софийската котловина и планината Вискяр.
Около половината от територията на община Сливница се заема от западните части на Софийската котловина с надморска височина между 600 и 650 m. Югоизточно от град Сливница, на границата с община Костинброд, в коритото на Сливнишка река е най-ниската ѝ точка 565 m н.в.
Югозападно от Софийската котловина релефът става хълмист и започва да се повишава, като постепенно преминава в ниско планински. Тук са разположени североизточните ридове на ниската планина Вискяр. Най-високата ѝ точка в пределите на община Сливница е връх Мечи камък 1077 m, разположен на 1 km западно от село Ракита, на границата с община Брезник.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Най-голямата река в общината е Сливнишка река (десен приток на река Блато, която е ляв приток на Искър). Тя извира от северното подножие на връх Мечи камък на 1020 m н.в. До село Радуловци тече на север в дълбока залесена долина с голям наклон. Преди село Бърложница завива на изток и при село Алдомировци навлиза в Софийското поле. Минава през град Сливница и югоизточно от него напуска пределите на общината. Влива се отдясно в река Блато (ляв приток на Искър) на 542 m н.в., на 700 m северозападно от кв. „Обединение“ на град Костинброд. Площта на водосборния ѝ басейн на реката е 173 km2, което представлява 22,4% от водосборния басейн на река Блато. Основни притоци са реките: Слатина (ляв), Гълъбовска река (десен), Криворащица (десен).
В западната част на общината, през селата Повалиръж и Драготинци протича Габерска река (ляв приток на Нишава) с част от горното си течение.
На 4 km северно от село Алдомировци и разположено Алдомировското блато.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 9681 | 100,00 |
Българи | 9000 | 92,97 |
Турци | 6 | 0,06 |
Цигани | 154 | 1,59 |
Други | 16 | 0,17 |
Не се самоопределят | 18 | 0,19 |
Неотговорили | 487 | 5,03 |
Движение на населението (1934 – 2021)
[редактиране | редактиране на кода]Община Сливница | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 11088 | 11893 | 11506 | 11006 | 11871 | 11959 | 11326 | 10492 | 9681 | 8987 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 13 населени места с общо население от 8987 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 | Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 | Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Алдомировци | 1434 | 36,582 | Извор | 143 | 11,047 | ||
Бахалин | 1 | - | в з-щето на с. Извор | Пищане | 14 | 9,082 | |
Братушково | 31 | 10,203 | Повалиръж | 3 | 6,158 | ||
Бърложница | 81 | 8,300 | Радуловци | 22 | 9,533 | ||
Гургулят | 19 | 10,419 | Ракита | 28 | 14,880 | ||
Гълъбовци | 147 | 18,067 | Сливница | 7028 | 42,816 | ||
Драготинци | 36 | 10,326 | ОБЩО | 8987 | 187,433 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Сливница за гр. Сливница;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава м. Извор за с. Извор.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Награди за Община Сливница
[редактиране | редактиране на кода]- Победител в категория „Инвестиции и работни места“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Васко Стоилков за привличане на инвеститори и разкриване на работни места.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина от 25,3 km:
- от северозапад на югоизток, на протежение от 14 km – участък от трасето на жп линията Калотина – София – Пловдив – Свиленград;
- началният участък от 11,3 km от трасето на жп линията Алдомировци – Габер.
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 48,2 km:
- участък от 13 km от Републикански път I-8 (от km 16,8 до km 29,8);
- участък от 19,6 km от Републикански път III-811 (от km 10 до km 29,6);
- началният участък от 15,6 km от Републикански път III-8112 (от km 0 до km 15,6).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|