Габрешевци – Уикипедия

Габрешевци
Габрешевци 42.522255, 22.638969 Габрешевци
Общи данни
Население	40 души[1] (15 март 2024 г.) 3,97 души/km²
Землище	10,106 km²
Надм. височина	733 m
Пощ. код	2557
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	14101
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011)

Габрешевци е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.^[2]

Село Габрешевци се намира в планински район, в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, на 38 км северозападно от град Кюстендил, в поречието на река Треклянска, по източните склонове на Кобилска планина и по северозападните склонове на Земенска планина, на шосето Кюстендил – Трекляно и Земен – Трекляно. Махали: Ущирина, Мутарска, Димина (Полоканска), Богданова, Пешова, Миткина, Антанашка, Паучевци, Качарска, Водичка, Клисурска, Мановци, Галевци, Заркова, Гьошева, Бусарска, Село, Рамнишка, Буковичина и Самоковска.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

Село Габрешевци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Габрешовци като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 5 домакинства, 5 ергени и 2 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Габрешевче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището е засвидетелствано и през XVII век в турски документ от 1626 – 27 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Габрешник и 10 данъкоплатци.

Името на селото идва от това, че горите над него са богати на дървесния вид габър. Това е най-калоричното при горене дърво и от него се правят най-качествените дървени въглища. В миналото в този район е имало добив на руда и дървените въглища от габър са се използвали за подгряване на пещите, където са топели рудата. Това е ставало в т. нар. самоко̀в, откъдето произлиза името на една от махалите на с. Габрешевци – Самоковска махала.

В края на XIX век селото има 4276 декара землище, от които 1554 дка ниви, 2490 дка гори, 232 дка естествени ливади и се отглеждат 789 овце, 389 кози, 220 говеда и 63 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж и овес) и животновъдството. Развити са домашните занаяти: има 1 кожухар, 2 колари, 4 шивачи, 2 бакалници и кръчми, 10 воденици.

В селото има училище от 1894 г. През 1928 г. е основано читалище „Зл. Миланов“, а през 1937 г. – Потребителна кооперация „Единство“. През 1949 г. кооперацията става всестранна, а през 1953 г. е присъединена към Селкооп „Спасение“ – с. Трекляно.

През 1958 г. е учредено ТКЗС „Червено знаме“-Тодор Стаменов е първият председател на ТКЗС „Червено знаме“, което от 1979 г. – в състава на АПК „Краище“, което от 1983 г. е поделение на ЦКС. Селото е електрифицирано (1964 – 8). Построени са мост и кооперативен дом с магазин (1970).

Активни миграционни процеси.

• Късносредновековна църква. Намира се в селските гробища. Представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 4,50 м и ширина 3,70 м. Ширината на апсидата е 1,20 м., на входа – 0,70 м. Апсидата е полукръгла. На източната стена, вляво от апсидата, има полукръгла ниша, а на северната стена – четвъртита. Градежът е от ломени камъни и бигор, на места изравнявани с тухли и керемиди. Дебелината на стените е 0,65 м., а запазената височина – 1,50 – 1,70 м.
• Оброк „Свети Атанас“. Намира се на около 600 метра югоизточно от гробищата, в местността „Атанас“, върху речна тераса, до вековен дъб. На мястото има развалини от стара църква, известна като Латинската църква.
• Паметник с паметна плоча на загиналите през войните за освобождение на България.
• С общи усилия на съселяните и доброволни дарения е построен действащ параклис. Стените му са красиво изрисувани от известен кюстендилски художник.
• Пещерата Ямките, която се намира на хълма над Пешовата махала. Има предание, че тя минава под реката и има изход над гробището на отсрещния хълм. По времето на партизанското движение там са се крили партизани.

Село Габрешевци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

• Крум Григоров (1909 – 1987), български писател, роден в Габрешевци.
• Стою Станоев (р. 1921) е български политик от БКП.
• Стамен Стоименов – (1924 - 2002), дипломат.
• Васил Иванов Захариев – професор, д-р на науките (12.03.1929 г.-14.11.2006 г.) Той е първият български изследовател и единствен, участвал през цял период на антарктическа експедиция – XIII САЕ/1967 – 1969 г./. Има забележителни публикации в областта на метеорологията.
• Йордан Стоименов – професор по психиатрия, декан на Плевенската медицинска академия.
• Георги Григоров (р. 1940) – бивш министър на строителството преди промените и бивш първи секретар на БКП в Кюстендилски окръг. Понастоящем зам.председател на строителната асоциация. Инженер.
• Раденко Григоров – род.1913 г. Дипломат.
• Здравчо Макариев Иванов – доктор на селскостопанските науки
• Кирил Воденичаров – световен шампион по парашутизъм на единичен доцелен скок за 1958 г. Братислава.
• Валентина Деспотова – народна певица.

Всяка година на Спасов ден през месец юни се прави събор и се дават сувенири на юбилярите, които правят кръгла годишнина.

• Хляб изпечен в подница.
• Зелник – специална вита баница със сирене, в средата с плънка от киселец, лук и лапад. Баницата се покрива с Метален капак, наречен връшник, върху който се слага ЖАР и баницата се изпича.

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.503 – 507;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.689 – 690;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.18;