Горно Кобиле – Уикипедия

Горно Кобиле
Горно Кобиле 42.567893, 22.519458 Горно Кобиле
Общи данни
Население	3 души[1] (15 март 2024 г.) 1,16 души/km²
Землище	2,59 km²
Надм. височина	903 m
Пощ. код	2556
Тел. код	?
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	16804
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011)

Горно Кобиле е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.^[2]

Село Горно Кобиле (диалектно произношение Кобилье) се намира в планински район, северозападно от град Кюстендил, в Кюстендилското Краище, в източните склонове на Милевска планина по поречието на Кобилска река.

Селото е образувано от 5 махали: Дойчиновци, Чавдарци, Паршанова, Матеинци и Станци.

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище и следите от рудодобив свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Горно Кобиле е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Горна Кобила като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 20 домакинства, 14 ергени и 1 бащина. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горне Кобиле към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Горне Кобила и 2 данъкоплатци.

В края на XIX век селото има 1426 декара землище, от които 639 дка гори, 141 дка ниви, 73 дка естествени ливади и се отглеждат 516 овце, 105 кози и 10 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, тютюн, царевица, цвекло, тикви и картофи) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.

През 1930 г. е построено училище.

През 1956 г. е учредено ТКЗС, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1962) и водоснабдено (1976).

През последните десетилетия се наблюдават активни миграционни процеси.

Село Горно Кобиле принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

• Оброк. Намира се на 650 м. западно от гробищата, в местността „Градините“, до вековен изсъхнал орех с диаметър на дънера 1,5 м.

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.472-475;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.764-765;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.19-20;