Хейдар Алиев – Уикипедия
Хейдар Алиев Heydər Əlirza oğlu Əliyev | |
съветски и азербайджански държавник | |
Роден | |
---|---|
Починал | 12 декември 2003 г. |
Погребан | Баку, Азербайджан |
Религия | ислям Шиитски ислям |
Учил в | Азербайджанска държавна нефтена академия Бакински държавен университет |
Политика | |
Партия | КПСС (1945 – 19 юли 1991) Нов Азербайджан (21 ноември 1992 – 12 декември 2003) |
Председател на Мили Меджлис | |
15 юни 1993 – 5 ноември 1993 | |
3-ти президент на Азербайджан | |
10 октомври 1993 – 31 октомври 2003 | |
Военна служба | |
Звание | генерал-майор |
Години | 1941 – 1969 |
Служил на | СССР |
Род войски | КГБ на АССР |
Семейство | |
Баща | Алирза Алиев |
Съпруга | Зарифа Алиева |
Деца | 2 (Севил, Илхам) |
Подпис | |
Уебсайт | www.heydar-aliyev-foundation.org |
Хейдар Алиев в Общомедия |
Хейдар Алиевич Алиев (на азербайджански: Heydər Əlirza oğlu Əliyev, на руски: Гейдар Алиев; роден на 10 май 1923 г., Нахичеван, Азербайджанска ССР, ЗСФСР, СССР, починал на 12 декември 2003 г., Кливланд, Охайо, САЩ) е съветски и азербайджански държавен, политически и партиен деец.
Той е президент на Азербайджан от 1993 до 2003 г. Преди това е първи секретар на Комунистичската партия на Азербайджанската ССР (1969 – 1982) и член на Политбюро на ЦК на КПСС. Награждаван е 2 пъти с почетното звание на СССР „Герой на социалистическия труд“ (1979, 1983).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Алиев е роден като 4-то дете в семейство с 8 деца в град Нахичеван, Азербайджанска ССР, Закавказка СФСР, СССР.
Дейност в Съветския съюз
[редактиране | редактиране на кода]През 1941 година започва работа като завеждащ отдел в НКВД на Нахичеванска АССР. Има сведения, че е работил в резидентурите на КГБ в Иран, Турция, Пакистан, Афганистан. От 1966 до 1969 г. е председател на КГБ при Съвета на министрите на Азербайджанската ССР.
От 1969 до 1982 г. е първи секретар на Централния комитет на Компартията на Азербайджан.
През 1982 г. отива в Москва[1], където става член на Политбюро на ЦК на КПСС, първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР и генерал-майор. Подава оставка след конфликт с генералния секретар на КПСС Горбачов през 1987 г.
Дейност в Азербайджан
[редактиране | редактиране на кода]Връща се в Азербайджан през юли 1990 г. Избран е (от Нахичеванската АССР) за депутат във Върховния съвет на Азербайджанската ССР, после за председател на Върховния съвет (Али меджлис) на Нахичеванската автономна република (05.09.1991 – 23.06.1993) и на Наицоналното събрание (Мили меджлис) на Азербайджан (15.06 – 05.11.1993).
Напуска КПСС през юли 1991 г. Малко по-късно Компартията на Азербайджан се саморазпуска. Учредява се в Нахичеван политическата партия „Нов Азербайджан“ (Yeni Azərbaycan) с първи председател Хейдар Алиев. Става управляваща партия, броят на членовете ѝ с течение на времето нараства до повече от 0,5 милион души.
Президент на Азербайджан
[редактиране | редактиране на кода]Избран е за президент на независим Азербайджан през 1993 г.[2] По време на президентството му се установява политическа стабилност в страната.
На 12 ноември 1995 година е приета новата конституция на Азербайджан, която влиза в сила от 27 ноември 1995 г. С приемането на новата конституция и отмяната на смъртното наказание през 1998 г. са направени важни стъпки в правовото устройство на държавата. През 2002 г. правителството на Алиев подписва Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Конституционният съд е създаден през 1998 г.
- Икономическа политика
През 1994 г. международният консорциум Aserbaidschan International Operating Company (AIOC) подписва своя първи договор – Договор на столетието – за азербайджанските залежи на нефт и газ. По договора 80 % от общата чиста печалба отива в Азербайджан, а останалите 20 % при инвестиционните компании.
- Вътрешна политика
Обръща се към азербайджанския национализъм, като дава предимство на азерския език и култура, и засилва влиянието на Турция (чийто народ е от същото тюркско семейство) за сметка на руското културно влияние.
- Външна политика
Във външната политика правителството се стреми към запазване на добрите отношения с Русия и други постсъветски държави, както и към развитие на добри отношения с политически изолирания Иран, с Турция (която е член на НАТО), със САЩ. Предприема стъпки за приемането на страната в Световната търговска организация.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В чест на Хейдар Алиев са ваименувани:
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2019-11-05. Посетен на 2019-11-05.
- ↑ aliyevheritage.org
|