Хейдар Алиев – Уикипедия

Хейдар Алиев Heydər Əlirza oğlu Əliyev
съветски и азербайджански държавник
Роден	10 май 1923 г. Нахичеван, Азербайджанска ССР, ЗСФСР, СССР
Починал	12 декември 2003 г. (80 г.) Кливланд, Охайо, САЩ
Погребан	Баку, Азербайджан
Религия	ислям Шиитски ислям
Учил в	Азербайджанска държавна нефтена академия Бакински държавен университет
Политика
Партия	КПСС (1945 – 19 юли 1991) Нов Азербайджан (21 ноември 1992 – 12 декември 2003)
Председател на Мили Меджлис
15 юни 1993 – 5 ноември 1993
3-ти президент на Азербайджан
10 октомври 1993 – 31 октомври 2003
Военна служба
Звание	генерал-майор
Години	1941 – 1969
Служил на	СССР
Род войски	КГБ на АССР
Семейство
Баща	Алирза Алиев
Съпруга	Зарифа Алиева
Деца	2 (Севил, Илхам)
Подпис
Уебсайт	www.heydar-aliyev-foundation.org
Хейдар Алиев в Общомедия

Хейдар Алиевич Алиев (на азербайджански: Heydər Əlirza oğlu Əliyev, на руски: Гейдар Алиев; роден на 10 май 1923 г., Нахичеван, Азербайджанска ССР, ЗСФСР, СССР, починал на 12 декември 2003 г., Кливланд, Охайо, САЩ) е съветски и азербайджански държавен, политически и партиен деец.

Той е президент на Азербайджан от 1993 до 2003 г. Преди това е първи секретар на Комунистичската партия на Азербайджанската ССР (1969 – 1982) и член на Политбюро на ЦК на КПСС. Награждаван е 2 пъти с почетното звание на СССР „Герой на социалистическия труд“ (1979, 1983).

Алиев е роден като 4-то дете в семейство с 8 деца в град Нахичеван, Азербайджанска ССР, Закавказка СФСР, СССР.

През 1941 година започва работа като завеждащ отдел в НКВД на Нахичеванска АССР. Има сведения, че е работил в резидентурите на КГБ в Иран, Турция, Пакистан, Афганистан. От 1966 до 1969 г. е председател на КГБ при Съвета на министрите на Азербайджанската ССР.

От 1969 до 1982 г. е първи секретар на Централния комитет на Компартията на Азербайджан.

През 1982 г. отива в Москва^[1], където става член на Политбюро на ЦК на КПСС, първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР и генерал-майор. Подава оставка след конфликт с генералния секретар на КПСС Горбачов през 1987 г.

Връща се в Азербайджан през юли 1990 г. Избран е (от Нахичеванската АССР) за депутат във Върховния съвет на Азербайджанската ССР, после за председател на Върховния съвет (Али меджлис) на Нахичеванската автономна република (05.09.1991 – 23.06.1993) и на Наицоналното събрание (Мили меджлис) на Азербайджан (15.06 – 05.11.1993).

Напуска КПСС през юли 1991 г. Малко по-късно Компартията на Азербайджан се саморазпуска. Учредява се в Нахичеван политическата партия „Нов Азербайджан“ (Yeni Azərbaycan) с първи председател Хейдар Алиев. Става управляваща партия, броят на членовете ѝ с течение на времето нараства до повече от 0,5 милион души.

Избран е за президент на независим Азербайджан през 1993 г.^[2] По време на президентството му се установява политическа стабилност в страната.

На 12 ноември 1995 година е приета новата конституция на Азербайджан, която влиза в сила от 27 ноември 1995 г. С приемането на новата конституция и отмяната на смъртното наказание през 1998 г. са направени важни стъпки в правовото устройство на държавата. През 2002 г. правителството на Алиев подписва Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Конституционният съд е създаден през 1998 г.

Икономическа политика

През 1994 г. международният консорциум Aserbaidschan International Operating Company (AIOC) подписва своя първи договор – Договор на столетието – за азербайджанските залежи на нефт и газ. По договора 80 % от общата чиста печалба отива в Азербайджан, а останалите 20 % при инвестиционните компании.

Вътрешна политика

Обръща се към азербайджанския национализъм, като дава предимство на азерския език и култура, и засилва влиянието на Турция (чийто народ е от същото тюркско семейство) за сметка на руското културно влияние.

Външна политика

Във външната политика правителството се стреми към запазване на добрите отношения с Русия и други постсъветски държави, както и към развитие на добри отношения с политически изолирания Иран, с Турция (която е член на НАТО), със САЩ. Предприема стъпки за приемането на страната в Световната търговска организация.

В чест на Хейдар Алиев са ваименувани:

• Международно летище „Хейдар Алиев“
• Център „Хейдар Алиев“
• Хейдар джамия

Нормативен контрол BIBSYS BNF FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NLG Open Library PLWABN LIBRIS IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Военно дело“          Портал „Политика“          Портал „Азербайджан“          Портал „Съветски съюз“