Георги Бранкович – Уикипедия

Георги Бранкович
моравски деспот
Изображение на Георги Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г.
Управление1427 – 1456
НаследилСтефан Лазаревич
НаследникЛазар Бранкович
Лични данни
Роден
Починал
2 януари 1457 г. (79 г.)
Семейство
ДинастияБранковичи, Лазаревичи
БащаВук Бранкович
МайкаМара Лазаревич
Браковепърва неизвестна по име
Ирина Кантакузина
ПотомциЕлена, Мария Бранкович, Гъргур Бранкович, Стефан Бранкович, Лазар Бранкович, Катерина Бранкович
Герб
Георги Бранкович в Общомедия

Георги Бранкович или деспот Георги е балкански владетел, наследил Моравско и Косово от Стефан Лазаревич, изпърво княжество, а след битката при Анкара – деспотство.

Георги Бранкович е прапрадядо на великия княз Теодосий I на Влахия, който издигнал Куртя де Арджеш като престолнина.

В османските източници, деспот Георги е познат като Вълкоглу. Заедно с Янку (Ян Хуниади) води солидна кореспонденция с караманския бей. Ето какво пише караманският бей на двамата християнски владетели през 1443 г.:

Ти оттам, аз отсам, да нападнем. Румели да бъде твоя, Анадолът да бъде мой. На Вълкоглу да дадем също неговия вилает.

, като след одринския мир и отказа от престола на Мурад II в полза на сина му Мехмед II, караманският бей пише на Янку:

Какво чакаш, ето Османоглу полудя. Той даде трона си на единия си син. А самия сред песни и жени яде и пие и ходи по лозя и градини. Той се оттегли от властта. Сега е тъкмо случай за теб и за мен.

, като се обръща и към Вълкоглу:

Какво се оглеждаш? Какво чакате? По-добър случай против турчина няма да ви се удаде.

[1]

Георги, срещан в историческата литература и като Джурадж, Джурдже, Гюрг, е син на Вук Бранкович (Вълкашин Бранков) и Мара, дъщерята на княз Лазар.

Георги има разпра със своя вуйчо Стефан Лазаревич за властта над сръбските земи. В крайна сметка Стефан го признава за свой наследник и му предоставя управлението на част от Моравска Сърбия.

През 1426 г. и двамата бягат от османците в Кралство Унгария и признават върховната власт на император Сигизмунд. Когато Стефан умира през следващата 1427 година, Георги Бранкович става сръбски деспот, но още през 1428 г. е принуден да плаща данък на османците. През 1435 г. той дава и дъщеря си Мара за съпруга на султан Мурад II.

През 1439 г. Мурад II напада Сърбия и превзема Смедерево, където Бранкович е преместил своята столица. Според Ян Длугош Мурад II пленява, ослепява и кастрира неговите синове Григорий Бранкович и Стефан Бранкович.[2] Деспот Георги заедно със сина си Лазар Бранкович отново да търсят спасение в Унгария. На следващата година османците превземат Белград, а през 1441 г. и Ново Бърдо. В Унгария имотите на Бранкович са конфискувани и той се установява в Дубровник.

Във възстановената Сърбия Георги Бранкович се завръща с помощта на полския крал Владислав Варненчик и на Янош Хуняди. Заедно с тях, Бранкович участва в кръстоносния поход през 1443г. и в битките с османците включително при Ниш и Златица. Одринско-Сегедският мир удовлетворява неговите стремежи да възвърне земите и синовете си. Опасявайки се да не загуби придобитото, деспот Бранкович е неразположен към новия поход, инертен при военните приготовления. Това налага предпазливост и заобикаляне на неговите владения от страна на християнските сили, които в крайна сметка са разбити в битката при Варна през 1444 г.[3] През 1453 г. Георги изпраща в помощ на султан Мехмед II войска под обсадения Константинопол, в състава на която бил и Константин Михайлович от Островица, бъдещият автор на Записки на еничарина.

Деспот Георги Бранкович умира през 1456 г. от раните, които получава в сражение с унгарците.

  1. Тодорова, Мария. Подбрани извори за историята на балканските народи (XV – XIX в.), стр. 25 – 27. Парадигма, ISBN 978-954-326-079-9, 2008.
  2. Невян Митев, Антиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443-1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното полско кралство“ от Ян Длугош / Годишник на Историческия факултет, Великотърновски университет 2017 / Том 1 / Брой 1, стр.293
  3. Бистра Цветкова. Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 299
Стефан Лазаревич Моравски деспот (1427 – 1456) Лазар Бранкович