Гъргур Бранкович – Уикипедия

Гъргур (Григор) Бранкович
	Гъргур (Григор) Бранкович
	Илюстрация на Гъргур Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г.
Лични данни
Роден	1415
Починал	16 октомври 1459 Хилендарски манастир
Семейство
Династия	Бранковичи
Баща	Георги Бранкович
Майка	Ирина Кантакузина
Потомци	Вук Гъргуревич Бранкович

Гъргур (Григор) Бранкович (на сръбски: Гргур Бранковић) е най-големият син на сръбския деспот Георги Бранкович и Ирина Кантакузина.

През 1439 г. след като османците превземат Смедерево, столицата на неговия баща Георги Бранкович, султан Мурад II назначава Гъргур за управител на бащините му земи, тъй като баща му бил потърсил спасение в Унгария.^[1] Но понеже Гъргур замислял заговор против османците, през април 1441 г. бил хвърлен в затвора, а през май същата година заедно с брат си Стефан Бранкович бил ослепен.^[2] През 1458 г. след смъртта на баща му, когато се стига до борба за престола над сръбските земи, Гъргур претендира за титлата за себе си или за сина си, но очевидно без успех. На следващата 1459 г. той се оттегля в Хилендарския манастир и скоро там умира на 16 октомври 1459 г.^[3]

Източници

↑ Fine, John V. A.; John Van Antwerp Fine (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. p. 531.
↑ Новаковић, Стојан (1972). Из српске историjе. Matica srpska. p. 201. „.. и како их је 8. маја ослепио, а потом како је јуна те године Хадом-паша узео Ново Брдо и све српске градове.“
↑ Veselinović, Andrija; Ljušić, Radoš (2008). Srpske dinastije. Službene glasink. p. 121. ISBN 978-86-7549-921-3. Гргур се повукао у Хиландар, где се замонашио, и као монах Герман убрзо умро, 16. октобра 1459.

[1] Fine, John V. A.; John Van Antwerp Fine (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. p. 531.

[2] Новаковић, Стојан (1972). Из српске историjе. Matica srpska. p. 201. „.. и како их је 8. маја ослепио, а потом како је јуна те године Хадом-паша узео Ново Брдо и све српске градове.“

[3] Veselinović, Andrija; Ljušić, Radoš (2008). Srpske dinastije. Službene glasink. p. 121. ISBN 978-86-7549-921-3. Гргур се повукао у Хиландар, где се замонашио, и као монах Герман убрзо умро, 16. октобра 1459.

[1]

[2]

[3]