Георги Г. Георгиев – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.
Георги Г. Георгиев | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 13 октомври 2008 г. |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Актьорска кариера | |
Активност | 1963 – 2008 |
Семейство | |
Баща | Георги Георгиев |
Майка | Надежда Георгиева |
Съпруга | Кева Апостолова |
Деца | Георги Георгиев-Гого |
Уебсайт |
Георги Георгиев Георгиев е български актьор и режисьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 20 юли 1939 г. в семейството на Надежда и Георги Георгиеви. Завършва семестриално Юридическия факултет на Софийския университет, а през 1966 г. актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при професор Моис Бениеш.
През кариерата си работи в ДМТ – Велико Търново (1966 – 1967), Драматичен театър - Пловдив (1967 – 1968), Драматичен театър – Перник (1968 – 1971), театър „4+4“ (1971 – 1972), Централен куклен театър (1972 – 1974) и Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1976 – 1994). От 1994 до 2006 г. е директор на Общински театър „Възраждане“.[1].
До смъртта си е женен за Кева Апостолова, с която имат син – Георги Георгиев-Гого, който също е актьор и е по-известен с озвучаването на реклами, филми и сериали. Има двама внука – Кристиян и Георги. На 13 октомври 2009 г. е издадена биографичната му книга „Половината истина“.
Умира на 13 октомври 2008 г. Опелото се състои в столичния храм „Свети Седмочисленици“ на 16 октомври.
Работа в театъра
[редактиране | редактиране на кода]Актьор
[редактиране | редактиране на кода]- „Агамемнон“ от Есхил
- „Унижените и оскърбените“ от Фьодор Достоевски
- „Разказът на едно момиче“
- „Когато куклите не спят“ от Леда Милева
- „Вампир“ от Антон Страшимиров
- „Доходно място“
- „Плесницата“
- „Полет над кукувиче гнездо“ от Дейли Васерман
- „Праг“
- „Вижте кой идва“
Постановчик
[редактиране | редактиране на кода]- „Сдружени убийци“
- „Вкус на мед“
- „Душата ми се моли“
- „Женско царство“ от Ст. Л. Костов
- „Червената шапчица“
- „Спящата красавица“
- „Куклата Барби“
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Римска баня“ (1989) (от Станислав Стратиев, реж. Уляна Матева)
- „Делото Опенхаймер“ (1988)
- „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1991 | Тони | |||
1990 | Под игото | 9 | България / Унгария | |
1988 | Неизчезващите | 5 | ||
1985 | История с куче без куче | |||
1983 | Прадеди и правнуци – Каменно гнездо | 5 | ||
1983 | Вярност | 2 | ||
1982 | Николо Паганини (Никколо Паганини) | 3 | СССР / България | |
1980 | Боянският майстор | 2 | ||
1979 | Адаптация | 3 | ||
1978 | Селцето | 5 | Анани | |
1978 | Селцето | 2 | Анани | |
1977 | Петимата от РМС | 5 | (в 1 серия: II) | |
1973 | Мандолината | затворник | ||
1971 | Демонът на империята | 10 | комита (в VIII серия) | |
1969 - 1971 | На всеки километър | 26 | ||
1969 | Признание | Сашко | ||
1969 | Един миг свобода | 2 новели | затворникът Георги (в 1-ва: „Старецът“) | |
1969 | Синовете на правдата | |||
1969 | Иконостасът | гръцкият свещеник | ||
1968 | Танго | Йордан Митовски, синът на Ильо | ||
1965 | Цар и генерал | свещеникът | ||
1964 | Крадецът на праскови | |||
1963 | Незавършени игри |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кева Апостолова за съпруга си актьора Георги Г. Георгиев[неработеща препратка], tretavazrast.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|