Гонзага ди Сабионета е Боцоло – Уикипедия

Гонзàга ди Сабионèта е Бòцоло (на италиански: Gonzaga di Sabbioneta e Bozzolo) е кадетски клон на династията Гонзага.

Феодите Сабионета и Боцоло са създадени от маркграф Джанфранческо I Гонзага, който ги дава след смъртта си през 1444 г. на най-малкия си син Карло, който ги предава след смъртта си през 1456 г. на сина си Уголото. Уголото умира бездетен и крепостите преминават в ръцете на по-големия брат на Карло, Лудовико III, маркграф на Мантуа. Второродният му син Джанфранческо е считан за инициатор на този кадетски клон.^[1]

Неговият син Лудовико, след разделянето на феода с брат си Пиро през 1521 г., получава земите на Сабионета. Той превръща Гацуоло в своя резиденция и има разкошен двор, приютяващ художници и писатели, като Лудовико Ариосто. След смъртта на Лудовико за наследник е обявен неговият син Луиджи Гонзага „Родомонте“, имперски капитан на Карл V. Но най-известният представител е Веспасиано I Гонзага, син на „Родомонте“, който получава императорската инвеститура на Боцоло, Остиано, Ривароло, Родиго и Сабионета. Той е смел воин и е дълго време в двора на Филип II Испански. През 1577 г. получава титлата „херцог на Сабионета“ от император Рудолф II, негов личен приятел. След смъртта му през 1591 г. дъщеря му Изабела поема управлението и на свой ред оставя Сабионета на своята племенница Анна Карафа дела Стадера (1637 г.). Със сина на Анна, Никола Мария де Гусман Карафа, династията на Веспасиано Гонзага изчезва и през 1689 г. Херцогство Сабионета преминава във владение на испанците, които го продават на генуезеца Франческо Мария Спинола.^[2]

Последният принц на Сабионета-Боцоло в линията е Джанфранческо II, който умира без наследници през 1703 г. Княжеството преминава, след падането на последния херцог на Мантуа Фердинандо Карло Гонзага-Невер, към това на Гуастала в ръцете на Винченцо Гонзага. (вж. кадетския клон Гонзага от Гуастала).

управление	изображение	име	раждане и смърт
1479 - 1496		Джанфранческо	*1443 † 1496
1496 - 1540		Лудовико	*1480 † 1540
1521 (?)- 1532		Луиджи „Родомонте“	*1500 † 1532
1540 - 1565		Веспасиано I	*1531 † 1591

управление	изображение	име	раждане и смърт
1565 - 1574		Веспасианo I Гонзага	*1531 † 1591

управление	изображение	име	раждане и смърт
1574 - 1577		Веспасианo I	*1531 † 1591

управление	изображение	име	раждане и смърт
1577 - 1591		Веспасианo I	*1531, † 1591
1591 - 1637		Изабела	*1565, † 1637
1637 - 1644		Анна Карафа дела Стадера (без херцогска титла)	*1610, † 1644[3]
1644 - 1689		Никола Мария де Гусман Карафа	*1638, † 1689

Никола Мария умира без наследници през 1689 г. и родът на Веспасиано I Гонзага изчезва. Херцогството Сабионета преминава във владение на испанците, които го продават на генуезеца Франческо Мария Спинола .

управление	изображение	име	раждане и смърт
1640 - 1670		Шипионе	*1595 † 1670
1664 (?)- 1672		Фердинандо II Филипо	*1643 † 1672
1672 - 1703		Джанфранческо II	*1646 † 1703
1703 - 1708		Фердинандо Карло Гонзага-Невер, херцог на Мантуа	*1652 † 1708

С падането на последния херцог на Мантуа^[4] през 1708 г. титлата преминава към клона Гонзага от Гуастала.^[5]

управление	изображение	име	раждане и смърт
1708 - 1714		Винченцо I	*1634, † 1714
1714 - 1729		Антонио Феранте	*1687, † 1729
1729 - 1746		Джзепе Мария I	*1690, † 1746

От 1746 г. преминава към Хабсбургите на Австрия.

управление	изображение	име	раждане и смърт
1479 - 1496		Джанфранческо	*1443, † 1496
1496 - 1527		Федерико	*1480, † 1527
1527 - 1529		Пиро II	*1490, † 1529
1529 - 1540		Лудовико	*1480, † 1540
1540 - 1591		Веспасиан I	*1531, † 1591

управление	изображение	име	раждане и смърт
1591 - 1592		Пиро II	*1540, † 1592
1591 - 1609		Джулио Чезаре	*1552, † 1609
1609 - 1668		Анибале	*1602, † 1668

През 1703 г. титлата преминава към клона Гонзага от Гуастала.

управление	изображение	име	раждане и смърт
1704 - 1714		Винченцо I	*1634 † 1714
1714 - 1729		Антонио Феранте	*1687 † 1729
1729 - 1746		Джузепе Мария I	*1690 † 1746

Следните титли също принадлежат към тази кадетска линия:

• Господари, графове и князе на Сан Мартино
• Маркграфове и след това князе на Гацуоло
• Господари и след това графове на Помпонеско
• Маркграфове на Помаро
• Маркграфове на Остиано
• Господари на Досоло и Комесаджо
• Господари на Изола Доварезе
• Господари на Ривароло
• Графове на Родиго

• Giuseppe Amadei; Ercolano Marani (a cura di), I Gonzaga a Mantova, Milano, 1975
• Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973
• Clifford M. Brown; Paola Tosetti Grandi (a cura di), I Gonzaga di Bozzolo, Mantova, 2011
• Comune di Bozzolo; Gruppo Culturale Per Bozzolo (a cura di), Il Principe e la Città. Giulio Cesare Gonzaga di Bozzolo, Modena, 1994
• Giacomo Capitanio, Rodigo, Cronistoria (1050-1866), 2ª ed., Mantova, 1995
• Luigi Tonini, San Martino dall’Argine nella storia. Alla ricerca delle nostre radici, Mantova, 2003
• Palmiro Ghidetti, Rivarolo Mantovano. Itinerario storico, Rivarolo Mantovano, 1985
• Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010
• Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
• Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie: storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Silvana, 2008
• Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, Piccole Capitali Padane, Modena, Artioli Editore, 1996

• (EN) Genealogia dei Gonzaga, на genealogy.euweb.cz Посетено на 19 септември 2023 г.
• Nelle terre dei Gonzaga, на it.wikivoyage.org Посетено на 19 септември 2023 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gonzaga di Sabbioneta e Bozzolo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Портал „Италия“          Портал „История“