Гонзага (род) – Уикипедия

Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 51 минути. Моля, обсъдете на беседата разделяне на текста на отделни статии, по-лаконичен изказ или добавяне на подраздели.

Гонзага
Gonzaga
Информация
Страна	Синьория Мантуа Маркграфство Мантуа Херцогство Мантуа Маркграфство Монферат Херцогство Монферат Херцогство Ретел Херцогство Невер Херцогство Майен Княжество Арш
Парентална династия	Коради да Гондзага
Титли	Кардинал (ненасл.) Императрица на Свещената Римска империя (ненасл.) Кралица на Полша (ненасл.) Вицекрал на Сицилия (ненасл.) Херцог на Мантуа Херцог на Монферат Херцог на Невер Херцог на Ретел Херцог на Егийон Херцог на Солферино Княз на Арш Маркграф на Мантуа Маркграф на Монферат Капитан на народа на Мантуа
Основател	Луиджи I Гонзага
Последен владетел	Фердинандо Карло Гонзага
Основаване	1328
Разпадане	1707
Кадетски линии	Гонзага ди Новелара е Баньоло Гонзага ди Сабионета е Боцоло Гонзага ди Весковато Гонзага ди Луцара Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино Гонзага ди Гуастала и Гонзага ди Молфета Гонзага ди Палацоло Гонзага-Невер
Гонзага в Общомедия

Гонзàга / Гондзàга (на италиански: Gonzaga) са едно от най-известните княжески семейства^[1][2] в Европа,^{[3] [4][5][6]} главни герои на италианската и европейската история^[7] от XIV до XVIII век.

Те управляват Мантуа, първо като сеньори, започвайки от 1328 г., след това като маркизи и херцози до 1707 г. Те също така управляват Маркграфство и след това Херцогство Монферат. Техни кадетски клонове управляват в Италия Херцогство Гуастала, Херцогство Сабионета, маркграфствата Весковато, Луцара, Палацоло и Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино, княжествата Боцоло и Кастильоне, и Графство Новелара. В чужбина кадетски клон управлява френските херцогства Невер, Ретел, Майен и Княжество Арш.

Запазват водеща роля в италианския и европейски политически контекст благодарение на своите посланици и умела брачна политика, която води до укрепване на отношенията със Свещената римска империя, Испания, Франция и със суверенните династии и най-видните благороднически семейства на времето.^[8]

Допълнително повишават престижа си, като сключват брак през XVII век с едно от най-важните кралски семейства в Европа – Хабсбургите, когато Елеонора Гонзага става първата императрица от дома, омъжвайки се за Фердинанд II през 1622 г.^[9] Елеонора Мадалена Гонзага-Невер на свой ред става императрица, като се омъжва за Фердинанд III. Мария Луиза Гонзага-Невер става два пъти кралица на Полша, омъжвайки се за Владислав IV Васа и за Ян II Кажимеж.

Семейството дава и един светец – Алоизий Гонзага, десет кардинали и дванадесет епископи на Католическата църква.

Тяхната голяма слава е свързана и с факта, че популяризират в продължение на няколко поколения художествения и културен живот на най-високо равнище. Художествената колекция на Гонзага (наречена на итал. Celeste Galeria) е много известна, включва произведения на най-известните художници от епохата на Ренесанса и на Барока и е до голяма степен продадена на краля на Англия Чарлз II, когато владетелите на Мантуа се оказват в икономически затруднения.^[10] Гонзага, в допълнение към визуалните изкуства, също поддържат много велики произведения на литературата и на музиката.^[11]

Произхождащи от едноименния град Гондзага в Мантуанско Олтрепо,^[12][13] Ломбардия, от който взимат името си,^[14] Коради-Гонзага^[15] (или „Гонзинги“^[16][17]) са доверени хора на гвелфската партия^[18] на монасите от Абатство „Сан Бенедето ин Полироне“ (в Сан Бенедето По).^[19][20] Документът, в който „да Гондзага“ се появяват за първи път (с някой си Опицио де Гонзага) е акт, в който великата графиня Матилда от Каноса потвърждава някои активи на абатството с дата 13 август 1096 г.^[21] Основателят Луиджи I Гонзага решава семейството да вземе фамилното име „Гондзага“ от мястото си на произход.

На 16 август 1328 г. Луиджи I Гонзага сваля господството на рода Бонаколси над Мантуа с помощта на войските на рода Скалиджери и на своя зет Гулиелмо Ацоне Кастелбарко.^[22] Той се присъединява към фракцията на гибелините^[23] и се налага като капитан на народа, като е признат като имперски викарий от Лудвиг IV Баварски.^[24] Гонзага управляват Мантуа от 1328 до 1708 г. като наследници на сем. Бонаколси.

През 1433 г. Джанфранческо I Гонзага успява да получи титлата „маркиз“ директно от ръцете на император Сигизмунд Люксембургски в Мантуа, като плаща^[25] 12 хил. златни флорина – така той успява да трансформира длъжността от изборна в наследствена. Ражда се Маркграфство Мантуа.

Федерико II Гонзага получава титлата „херцог“ от ръцете на император Карл V в Мантуа през 1530 г. Така се ражда Херцогство Мантуа.

През 1536 г. Гонзага получават Маркграфство Монферат чрез брак с Палеолозите.

През 1539 г. те купуват Херцогство Гуастала. Главната линия изчезва през 1627 г., което предизвиква Войната за мантуанското наследство.

Херцогствата Невер и Ретел са продадени през 1659 г. на кардинал Джулио Мазарини.

Херцогствата Мантуа и Монферат са на страната на французите и императорът влиза там.

През 1708 г. територията на Монферат е присъединена към Савойското херцогство и господството над Мантуа след 400 години^[26] преминава в австрийски ръце.

Страничните линии на Гонзага изчезват през XVIII век: князете на Боцоло през 1703 г., князете на Новелара през 1728 г., херцозите на Гуастала през 1746 г. и маркграфовете на Луцара през 1794 г. Само една странична линия на князете на Весковато, наследници на Джовани Гонзага, живял през XV – XVI век, съществува и днес.

Съществуват различни хипотези за произхода на фамилията (ломбардска, меровингска или просто идваща от топонима de Gonzaga („от Гондзага“), които следват една след друга през вековете, но никоя не изглежда ясно да преобладава над останалите.^[27] През XII век Филипо Коради получава земите на Гондзага (откъдето родът получава името си) – феод, принадлежащ на графовете Казалоди, от абата на бенедиктинското абатство „Сан Бенедето ин Полироне“ в Сан Бенедето По.^[28] С името „Коради да Гондзага“ те се установяват в Мантуа в края на XII век,^[29][30] където заемат политически и религиозни позиции. Господарите на Мантуа произхождат от Гуидо Коради да Гонзага, който се бори срещу крал Манфред Сицилиански, и от петте му сина: Луиджи – първият капитан на народа, Джентиле, Гуалтиеро, Абрамино и Петронио.^[31][32] През 1332 г. дожът Франческо Дандоло им дава венецианския патрициат.^[33]

От 30 април 1335 г. семейството използва само името „Гонзага“, поради което Луиджи I Гонзага се смята за основател на семейството. Елиминирането на фамилното име „Коради“ се случва, защото фамилното име е неудобно в сравнение с гореспоменатия топоним de Gonzaga.^[34]

Би могло да произлиза от латинското име Verecundus, с добавянето на наставката -aca (т.е. verecundus-aca ), по-късно съкратена на cundus-aca и която в крайна сметка води до местния резултат в Гондзага.^[35][36] Според Гаспаре Шиопио – историк на семейството, то произлиза от германската лема gunzo, преводимо на „зелено и приятно“.^[37]

Коради да Гондзага завоюват властта в Мантуа с Луиджи I, сваляйки Риналдо Бонаколси, известен като „Пасерино“, на 16 август 1328 г.^[38] Държавният преврат, довел до смъртта на последния от рода Бонаколси, е възможен благодарение на съюза с Кангранде I дела Скала от Верона. Следователно, възползвайки се от илюзията на последния, че може да включи Мантуа в своите владения, след като Бонаколси са победени, и разчитайки на подкрепата на народа на Мантуа, започва вековното господство на Гонзага над град Мантуа, което завършва чак през 1707 г.^[39]

Господството на Мантуа започва с политическата фигура на капитана на народа, създадена по същество, за да балансира силата и авторитета на благородническите семейства. Първият избран капитан, след като поема властта, е Луиджи I Гонзага на 25 август 1328 г.^[40] Бунтът, горещо подкрепян от народа и с подкрепата на Кангранде I дела Скала, е успешен благодарение на пълната вяра на Бонаколси, приятели на Гонзага и господари на града, че са им лоялни. Франческо I, като възлага изграждането на замъка Сан Джорджо през 1395 г.,^[41] създава основите за изграждането на бъдещия дворец на Гонзага. След като увеличават своята земя и парични активи, тяхното господство продължава без прекъсване до септември 1433 г. с издигането на феодалното владение до маркрафство.^[42]

Маркграфството започва през 1433 г. с връчването от император Сигизмунд Люксембургски на маркграфските инсигнии в Мантуа на Джанфранческо Гонзага, който купува титлата за 120 хил. златни флорина.^[43] Приятелските отношения с рода Есте и господарите на Милано датират още от маркграфството. Благодарение на Лудовико III Гонзага Мантуа се отличава в областта на изкуството: делото на художници като Андреа Мантеня оставя незаличима следа в историята на града.^[44] Благодарение на Гонзага в този период се ражда Мантуанската школа, предназначена да се превърне в една от основните школи на италианската ренесансова живопис. С Изабела д’Есте – една от най-важните жени на Ренесанса, която се омъжва за Франческо II Гонзага през 1490 г., градът преживява период с голямо художествено значение.^[45] Палацо Те е построен при Федерико II Гонзага и по този начин, с номинирането му за херцог през 1530 г., този особено плодотворен артистичен период в историята на Мантуа завършва.^[46]

Херцогство Мантуа започва през 1530 г. с Федерико II, който получава титлата от император Карл V.^[47] Херцогът на Мантуа също е маркграф на Монферат (1536 – 1574), а след това херцог на Монферат (1574 – 1708).

Под управлението на Гулиелмо Гонзага Мантуа става един от най-прекрасните и престижни дворове в Европа^[48] и семейство Гонзага е много богато:^[49] той е проницателен и проницателен политик, способен да остане независим от владетелите на времето (Папство, Империя, сили като Испания и Франция). С невъздържания Винченцо I, любител на хазарта и пороците, започва бавният, но неумолим упадък на семейството.^[50] След смъртта на Винченцо II през 1627 г. прекият клон Гонзага ди Мантуа изчезва и това води до Войната за мантуанското наследство:^[51] Карло I трябва да понесе разграбването на Мантуа на 18 юли 1630 г. от наемниците ландскнехти, които донасят и чума.^[52] Херцогската титла преминава към френския клон Гонзага-Невер, който произхожда от Лудовико Гонзага-Невер.^[53]

Карло II,^[54] за да изплати семейните финанси, продължава продажбата на известната колекция от произведения на изкуството Celeste Galeria, започната от неговия предшественик. С десетия и последен херцог Фердинандо Карло, който не е много склонен към управлението на държавата, през 1707 г. приключват почти четири века на династията Гонзага, а с тях и държавният статут на херцогствата Мантуа и Монферат.^[55] Мантуанското херцогство е анексирано към Миланското херцогство.

Маркграфство Монферат е стара италианска държава, разположена в Пиемонт, управлявана от рода Алерамичи от 967 до 1305 г. и от рода Палеолози от 1306 до 1533 г. След смъртта на Джовани Джорджо без наследник през 1533 г. възниква спор за наследството между херцога на Мантуа Федерико II Гонзага и Карл III Савойски, херцог на Савоя. Император Карл V поверява имперския феод на Федерико II Гонзага, съпруг на Маргарита Палеологина, по силата на потеклото на Палеолозите. През 1575 г. император Максимилиан II издига маркграфството в херцогство. През 1627 г. мантуанският клон на Гонзага изчезва и херцогската титла преминава към френския клон Гонзага-Невер.^[56] Тяхното управление, въпреки различни конфликти, продължава до 1708 г.^[57]

Клонът произхожда от Лудовико Гонзага, трети син на Федерико II, който, като се жени за Хенриета дьо Клев през 1565 г., става херцог на Невер и на Ретел.^[58] След смъртта през 1627 г. на братовчед му Винченцо II Гонзага – последният потомък на пряката линия на Гонзага, Карло I, след Войната за Мантуанското наследство, поема властта като наследник на Херцогство Мантуа.^[59]

Със сем. Гонзага-Невер продължава упадъкът на многовековната династия, започнал с Винченцо I. Първите знаци са дадени от непрекъснатите нашествия на ландскнехтите, които с разграбването на Мантуа през 1629 г. водят града, дотогава смятан за непревземаем, до бедност. Продажбите на семейната колекция от произведения на изкуството – известната Celeste Galeria, също продължават при херцог Карло I. С експулсирането на последния херцог Фердинандо Карло Гонзага-Невер, обвинен в престъпление, защото е позволил на гало-испанските войски да влязат в Мантуа през 1708 г., територията на Монферат е присъединена към Савойското херцогство и Мантуа попада под австрийско господство.^[60]

Графство Невер е средновековно бургундско феодално образование, съществувало от IX век до 1789 г. със столица град Невер. През 1539 г. е издигнато в херцогство. Управлявано е от Гонзага-Невер от 1565 до 1659 г., когато е продадено на кардинал Мазарини.

Графство Ретел е историческа територия от X век до 1789 г. в Северен Шампан в регион Шампан-Ардени в Североизточна Франция. През 1581 г. крал Анри III издига графството на Карло I Гонзага-Невер в херцогство. Управлявано е от Гонзага-Невер от 1581 до 1659 г., когато е продадено на кардинал Мазарини.

Княжество Арш е родено през 1608 г. по волята на Карло I Гонзага-Невер,^[61] херцог на Невер и на Ретел, след създаването от нулата на град Шарлевил. През 1708 г. е присвоено от короната на Франция.^[62] Гонзага-Невер го управляват от 1608 до 1708 г.

Управлението на Херцогство Майен от Гонзага започва през 1621 г. с Карло, син на Катерина дьо Майен, който получава титлата от брат си Анри дьо Майен, който умира през 1621 г. без потомство. През 1654 г. Карло II продава херцогството на кардинал Мазарини.

Освен най-важният клон на Мантуа има множество по-малки^[63], които се радват на пълна автономия в сравнение с основния клон^[64], като са инвестирани директно от императора.^[65] До първата половина на XIV век господарите на Мантуа управляват държавата си обединено. Първото разделение се случва благодарение на Фелтрино Гонзага, който поставя началото на кадетския клон Гонзага от Новелара и Баньоло през 1371 г.^[66] Следващото разделение е извършено след смъртта на Джанфранческо Гонзага през 1444 г. и на Лудовико III Гонзага през 1478 г.^[67] Династията оформя два вида територии: „Новата Мантуа“, към която принадлежат всички територии, разположени по границите на тяхната държава, и „Старата Мантуа“, древната общинска територия на град Мантуа. С течение на времето Гонзага така и не успяват да обединят всички свои владения, тъй като смятат граничните земи за второстепенни земи, прерогатив на второстепенните клонове на дома.^[68]

По време на дългата си история династията Гонзага променя герба си няколко пъти.^[69] Със завземането на властта през 1328 г. Луиджи I взима прост герб с черни и златисти хоризонтални ленти.^{[N 1]} С раждането на маркграфството от 1433 г. за пръв път на герба се появяват имперските орли в „спуснат полет“ и червеният кръст – символ на Комуна Мантуа или на Тамплиерите от XII век,^[70] докато оригиналният щит остава в центъра, но с по-малък размер.^[71]

• 
  Герб на Коради-Гонзага до 1328 г.
• 
  Първи герб на Гонзага от 1328 до 1389 г.
• 
  Герб на Франческо I, от 1394 до 1433 г.
• 
  Гербове на сем. Гонзага от 1433 до 1510 г.
• 
  Герб на Франческо II, от 1510 до 1519 г.
• 
  Герб на Гонзага след 1530 г.
• 
  Герб на Гонзага от 1575 г.
• 
  Герб на Гонзага-Невер от 1627 г.
• 
  Герб на Гонзага-Ретел
• 
  Герб на херцозите на Майен
• 
  Герб на херцозите на Сабионета
• 
  Герб на Гонзага от Новелара от 1650 до 1678 г.
• 
  Герб на Гонзага от Гуастала от 1575 до 1630 г.
• 
  Герб на херцозите на Солферино
• 
  Герб на Графство Помпонеско от 1593 до 1670 г.
• 
  Герб на Гуериери Гонзага
• 
  Герб на Аривабене Валенти Гонзага
• 
  Герб на Валенти Гонзага
• 
  Герб на Нембрини Гонзага
• 
  Герб на Каталано Гонзага
• 
  Герб на Гонзага-Мишковски
• 
  Герб на Кандида-Гонзага

Много важни членове на дома използват символите като лични емблеми. Един от най-старите и мистериозни такива, избран от Джанфранческо Гонзага, е този на цветето calendula arvensis (или на маргаритката), последван от този на гугутката^[72] с мотото Vrai amour ne se change („Истинската любов не се променя“), и двете възприети от Лудовико III. По същия начин лъчистото слънце, също придружено от мотото Per un dexir и морската скала с диамант^[73], придружена от мотото AMUMOK, принадлежат на втория маркиз на Мантуа. Франческо II възприема символа на намордника с мотото Cautius („Предпазлив“).^[74] След победата си на река Таро над Шарл VIII Франческо II възприема тигела^[75], присъстващ също на много сводове на неговата градска резиденция Палацо Сан Себастиано, и елена.^[76] Изабела д’Есте използва петолинието,^[77] присъстващо на тавана на нейния кабинет в Херцогския дворец в Мантуа, римската цифра XXVII,^[78] символа Алфа и Омега,^[79] символа на свещника^[80] и латинската фраза Nec spe nec metu („Нито с надежда, нито със страх“^{[N 2]}). Федерико II, първият херцог на Мантуа, предпочита саламандъра,^[81] придружен от мотото Quod huic deest me torquet („Това, което му липсва, измъчва мен“^{[N 3]}), което се откроява на много стенописи в Палацо Те в Мантуа и символа на планината Олимп^[82] с мотото FIDES (Вяра). Винченцо I приема полумесеца, увенчан с мотото SIC^[83], което би означавало Sic illustrior crescam („Така ставам по-известен“) или Sanguis Iesu Christi („Кръвта на Иисус Христос“).

Много от тези колекции са продадени от 1620 г. и разграбени и унищожени по време на разграбването на Мантуа през 1630 г.^[84]

Гонзага подкрепят и покровителстват много художници, за да дадат престиж на семейството си. Те са важни колекционери на произведения на изкуството, на второ място след папите и Медичите.^[85] Картините и предметите са излагани главно в Херцогския музей в Мантуа, функционирайки като истински музей в музея.^[86]

Фердинандо Гонзага, завръщайки се от Рим през 1612 г. по повод назначаването му за шести херцог на Мантуа, открива много богати художествени дарения в дворците, което изисква работа по каталогизиране. Той лично се заема с реорганизацията, каталогизирането и разполагането на предметите на изкуството. Семейството може да се похвали с най-важния музей в Европа,^[87] с 20 000 ценни предмета и 1800 картини от най-престижните художници. Въпреки страстта си към изкуството малко преди смъртта си Фердинандо, в опит да изплати поне частично катастрофалните си дългове, инициира контакти за продажбата на част от известната колекция от произведения на изкуството, натрупана през годините от семейството. Продажбата е приключена от неговите наследници, като се започне с брат му Винченцо II, който продава около 150 картини и 100 статуи на краля на Англия Чарлз I за голяма сума – 30 000 паунда по онова време (най-скъпото придобиване на произведения на изкуството от Английския кралски дом), но считана за малка предвид качеството на включените произведения.

Най-голямото опустошение на колекцията е нанесено през 1630 г. от наемниците ландскнехти, които поставят Мантуа на колене с грабежи и разрушения. Celeste Galeria изчезва.

Семейство Гонзага не само колекционира важни произведения на изкуството. То също така се занимава с развъждането на коне^[88] („мантуанските бербери“^[89]), за развлечение и за военни цели, от XV век.^[90] Много от тези животни са увековечени от различни художници в залите на техните дворци (сред тях Залата на конете в Палацо Те в Мантуа^[91]).

Семейството е известно с богатството си от книги в своите библиотеки, много от които се занимават със зоология и ботаника. То строи собствени зоопаркове в своите дворове, където, благодарение на благосклонността, на която се радва от страна на могъщите семейства от онова време, има щрауси, лъвове, соколи и ловни кучета. Господарите на Мантуа също притежават миниатюри, римски медальони и слонски бивни.^[92] Изабела д’Есте колекционира черупки, корали и зъби на редки риби.^[93] Нейният син Федерико II поисква от чуждестранни търговци леопард, който да бъде обучен за лов, мангуста, за да убива змии, и няколко алигатора.^[93]

Още през XV век сем. Гонзага се грижи за красотата на своите дворци, включително за градините. Градината „Семпличи“^[94] в Херцогския дворец в Мантуа в края на XVI век е поверена от херцог Фердинандо Гонзага на грижите на ботаника Фра Дзенобио Боки, който я култивира, следвайки повелите на Зодиака,^[95] откривайки силата на лечебните билки и разпределението им на растителни есенции според критериите на тогавашната астрологична медицина.

Гонзага са колекционери на минерали и на редки скъпоценни камъни, диаманти, сапфири, аметисти, перли, смарагди и арменски болюс (глина).^[96]

Символ на власт и богатство, през XVI век тримата синове на маркиз Франческо II Гонзага и Изабела д’Есте – Федерико II, Ерколе и Феранте поръчват важни гоблени. Големите артефакти са правени предимно във Фландрия и Италия от фламандски майстори на гоблени.^[97]

Серия от миниатюрни портрети на членове на сем. Гонзага се съхраняват в Художествено-историческия музей във Виена. Носи името си и идва от замъка Амбрас в Инсбрук, Австрия, и е поръчан от ерцхерцог Фердинанд II Австрийски – известен колекционер на портрети и на брони. Художествената галерия е увеличена от втората съпруга на благородника, Анна Катерина Гонзага, дъщеря на херцога на Мантуа Гулиелмо. Колекцията включва както герои, принадлежащи към основния клон, така и представители на кадетските клонове на династията. От 33-те портрета, рисувани от придворни художници, пет принадлежат към най-старата линия (включително тези на Гулиелмо и на Винченцо Гонзага), шест към Гуастала, четири към Весковато, осем към Сабионета и Боцоло, пет към Луцара и пет към Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино.^[98]

Като доказателство за своята голяма религиозна вяра семейство Гонзага създава множество рицарски ордени:

• Орден на Жълтия шнур, създаден от Лудовико Гонзага-Невер през 1580 г.
• Военен орден на Кръвта на Исус Христос, създаден от Винченцо I Гонзага през 1608 г.
• Орден на християнската милиция, създаден от Карло I Гонзага-Невер през 1619 г.
• Орден на Непорочното зачатие, създаден от Фердинандо Гонзага през 1623 г.
• Орден на дамите на Мария Елиза, създаден от Алесандро Гонзага, княз на Кастильоне през 1847 г.

И Гонзага, както всички най-важни европейски династии, имат привилегията да секат пари.^[99] След прогонването на Бонаколси, първите господари на Мантуа, които секат пари, са Луиджи Гонзага и неговият син Гуидо. През 1444 г. Лудовико III Гонзага е първият, който вижда своя портрет изсечен върху монета и, следвайки престижа и значението на най-важните семейства, започва сеченето на златни монети. През първата половина на XVI век монетният двор на Казале Монферато също започва да работи по повод брака на Федерико II Гонзага с Маргарита Палеологина през 1531 г. С упадъка на династията през 1626 г., управлението на Винченцо II и загубата на политическа власт монетният двор на Мантуа също навлиза в упадък. Последният представител, който сече монети, е десетият и последен херцог Фердинандо Карло Гонзага-Невер, изгонен от Мантуа за престъпление през 1708 г.

От средата на XVI век нататък на територията на държавата на Гонзага се раждат второстепенните монетни дворове на Боцоло, Кастильоне, Гуастала, Новелара, Помпонеско, Родиго^[100] Сабионета, Сан Мартино и Солферино.

Гонзага са запомнени и с кулинарното изкуство, определяно от мнозина като такова „на князете и на народа“,^[101][102] защото умее да комбинира типично народните ястия (като пържена полента, поръсена със захар) с по-сложни ястия – гордостта на многобройните готвачи, които се редуват в двора им. Те успяват да оставят следа в италианската гастрономия, дадена от продуктите, получени от плодородието на тяхната земя (пшеница и ориз преди всичко) и от значението на техните дворове.

Блясъкът на кухнята на Гонзага следва упадъка на семейството.

Причините, които карат семейство Гонзага да се отличава в продължение на 400 години, могат да бъдат обобщени в някои ключови фактори:^[103]

• Богатство: сем. Коради-Гонзага, по време на заселването си в град Мантуа, може да разчита на огромно състояние. Всъщност има около 25 000 биолки^{[N 4]} земя,^[104] повечето от които са култивирани с пшеница и в началото на XVI век техните земи са около 1/10 от цялото Херцогство Мантуа. След смъртта на херцог Гулиелмо е открито колосалното му богатство, състоящо се и от 2 млн. златни монети.^[105] Благодарение на Гонзага Мантуа става много богат град, много населен и в челните редици на ренесансовите изкуства и култура, наравно с Венеция, Флоренция и Рим.^[106]

• Търговия с Венеция: големите култури от пшеница, произведени в провинцията на Гонзага,^[107] позволяват на семейството да търгува с еднакво богатата Венецианска република на дожите^[108], чиито приходи са реинвестирани във Венеция.^[104]
• Умела политика: политиката на Гонзага е упорита и хитра защита на непрекъснатия баланс между съседните сили: Венецианската република, Миланското херцогство, Ферара и папските владения.^[104] Гонзага разчитат на присъствието на посланици във всички дворове на Европа, най-известният от които е Балдасаре Кастильоне.^[109]
• Брачна политика: благодарение на семейното богатство, но също така и на интелигентната брачна политика,^[110][111] Гонзага успяват да заздравят отношенията си с империята (Хоенцолерн), Испания (Д'Авалос), Южна Италия (Карафа, Карачоло, Пинятели) и с най-видните семейства от онова време (Боромео, Гамбара, Маласпина, Есте, Бентивольо, Малатеста, Орделафи, Орсини, Колона, Медичи, да Монтефелтро, Палеолози).^[112] Господарите на Мантуа са начело на комплекс от малки регионални държави, които се простират от Северна Италия до Франция и Южна Италия.
• Имперски роднинства: проницателната брачна политика на семейство Гонзага също им позволява да установят отношения с императорския дом.^[113] Джанфранческо I Гонзага повишава престижа на дома, като иска германската благородничка Барбара фон Бранденбург, племенница на император Сигизмунд, за булка на своя първороден син Лудовико III през 1433 г. През 1549 г. Франческо III Гонзага се жени за племенницата на Карл V, Катерина Австрийска, дъщеря на император Фердинанд I. Гулиелмо Гонзага през 1561 г. взема за жена друга дъщеря на императора – Елеонора Австрийска. Анна Катерина Гонзага през 1582 г. се омъжва за Фердинанд II Австрийски, втори син на Фердинанд I. Елеонора Гонзага става императрица на Свещената Римска империя, като се омъжва за Фердинанд II през 1622 г., а нейната племенница Изабела Клара Австрийска се омъжва през 1649 г. за Карло II Гонзага-Невер. Императорските отношения приключват с брака през 1651 г. между Фердинанд III и Елеонора Гонзага-Невер, която става втората императрица от Дом Гонзага.

• Големи меценати: семейство Гонзага са просветени меценати^[114], които успяват да привлекат някои от най-великите италиански и европейски художници в двора си по различно време. При Лудовико III за придворен художник е назначен Андреа Мантеня, а Леон Батиста Алберти започва изграждането на базиликата Сант'Андреа в Мантуа. С Изабела д’Есте – съпруга на Франческо II, през 1490 г. Мантуа се превръща в един от най-големите центрове за колекциониране на изкуство.^[115] При Федерико II Джулио Романо построява Палацо Те. Винченцо I е един от най-важните колекционери на времето^[116] и Петер Паул Рубенс приема позицията на придворен художник, заемайки тази позиция до края на престоя си в Италия. Фердинандо посреща в двора си фламандския художник Антонис ван Дайк, както и Доменико Фети, Карло Сарачени и Франческо Албани, които декорират Вила Фаворита за херцога.
• Кардинали и епископи: династията може да разчита и на влиянието в семейството на 14 кардинали и 13 епископи,^[117] петима от които са само в Епархията на Мантуа. Още през 1418 г. Джанфранческо I Гонзага е домакин на папа Мартин V в Мантуа за няколко месеца, а през 1459 г. Лудовико е домакин на папа Пий II за осем месеца по повод събора, който поставя Мантуа в центъра на Европа. Кардинал Ерколе Гонзага на конклава на 25 декември 1559 г. не става папа само с пет гласа.^[104]
• Договори за кондотиерство: състоянието на семейството е свързано и с дововорите за кондотиерство,^[104] чието начало е поставено от Джанфранческо I Гонзага, първият маркиз на Мантуа, през 1410 г. Воювайки като капитан първо под знамената на Венеция, а след това на Милано, той разширява границите на държавата на Гонзага с териториите, които получава в замяна на военните си услуги. Оцеляването на малката държава е силно свързано със способността ѝ да предлага сили и военна експертиза на големите сили в замяна на защита.^[118]
• Евреи: еврейската общност в Мантуа възниква около 1145 г. Семейство Гонзага насърчава еврейската имиграция в цялата си държава (еврейски общности се зараждат в Кастел Гофредо, Боцоло, Помпонеско, Ривароло, Сабионета, Сермиде и Виадана), насочено и към получаването на непосредствени икономически интереси от еврейските банкери, отпускащи заеми срещу лихва. Гонзага получават значителна помощ по време на криза чрез големи заеми, които често не са връщани.
• Имперски феод: окончателното освещаване на Гондзага – феод на Свещената Римска империя от Средновековието, се случва по времето на Херцогство Мантуа, когато император Карл V дава титлата на херцог на Федерико II Гонзага през 1530 г.

С Винченцо I започва упадъкът на семейство Гонзага.^[119] Четвъртият херцог на Мантуа, за разлика от баща си Гулиелмо, иска да създаде пищен двор и освен това прави огромни разходи за военните действия срещу турците и за изграждането на укрепената цитадела на Казале. Той е принуден да увеличи данъците, плащани от поданиците му, и да отстъпи много земи, създавайки феодални владения в полза на много семейства.

Доходите на семейството намаляват значително при Фердинандо Гонзага, 6-ти херцог на Мантуа – за да изплати част от дълговете на семейството, той започва продажбата на известната колекция от произведения на изкуството, натрупана от Гонзага с течение на времето. Ситуацията се влошава допълнително с Винченцо II Гонзага – последния мъжки наследник на основния клон на Мантуа. Той продължава да продава колекцията от произведения на изкуството, Celeste Galeria, на краля на Англия Чарлз I.^[120]

За да се гарантира родословието на династията, след като Винченцо II умира без наследници, е избран Карло I Гонзага-Невер, въпреки противното мнение на императора, което предизвиква Войната за мантуанското наследство. Появата на съпътстващия клон на семейството през 1627 г. остава в историята като най-лошия период в историята на Мантуа. През 1629 г. градът е обсаден и разграбен от наемническата армия от ландскнехтите, които също така разпространяват чума и появата на този бич унищожава самото семейство Гонзага.^[121] Карло I е принуден да напусне Мантуа и се завръща едва през 1631 г., като моли за помощ от Венецианската република за стоки от първа необходимост.

С идването на Карло II Гонзага-Невер, първоначално под регентството на майка му Мария Гонзага, съдбата на Гонзага вече е решена.

Последният херцог Фердинандо Карло Гонзага-Невер, който успява да управлява Мантуа през 1665 г., но не е склонен да се грижи за държавните дела, е обвинен в престъпление и бяга в Падуа, където умира през 1708 г. Обявен от императора за свален, започва австрийското господство, което на практика слага край на господството на Гонзага, продължило непрекъснато цели 400 години.^[122][123] Правата на Гонзага върху херцогството преминават към херцозите на Гуастала (лоялни към империята), които обаче не успяват да получат Мантуа. Вместо това херцог Фердинандо Карло оставя по завещание като наследник на всички свои частни активи херцога на Лотарингия (като племенник на неговата леля Елеонора Мадалена Гонзага-Невер, съпруга на император Фердинанд III), чийто син става император като Франц I и съпруг на Мария Терезия Австрийска, която е също суверен на Мантуа.

Има няколко места за поклонение, желани от господарите на Мантуа, повече за личен престиж, отколкото за религиозни цели,^[124] и много от тях са избрани от семейството за техните погребения:^[125]

• Църква „Сан Франческо“, параклис „Сан Лудовико“ – първи мавзолей на семейство Гонзага
• Светилище деле Грацие, поръчано от Франческо I Гонзага
• Църква „Санта Мария дела Витория“, поръчана от Франческо II Гонзага
• Църква „Сан Себастиано“, поръчана от Лудовико III Гонзага
• Църква „Санта Паола“, поръчана от Джанфранческо I Гонзага
• Църква „Сант'Орсола“, поръчана от Маргарита Гонзага
• Палатинска базилика „Санта Барбара“, построена от Гулиелмо Гонзага
• Базилика „Сант'Андреа“, поръчана от Лудовико III Гонзага
• Катедрала „Свети Петър“

• 
  Сан Франческо
• 
  Светилище деле Грацие
• 
  Санта Мария дела Витория
• 
  Сан Себастияно
• 
  Санта Паола
• 
  Сант Орсола
• 
  Санта Барбара
• 
  Сант Андреа
• 
  Катедрала на Мантуа

Други семейства носят името „Гонзага“, без да принадлежат към нито един клон на дома.^[126] Първите маркизи от сем. Гонзага възнаграждават най-верните си служители с възможността да добавят фамилията „Гонзага“ към оригиналната.^[127] Някои от тези семейства все още процъфтяват и днес.

Чрез преотстъпване на фамилията:

• Аривабене-Валенти Гонзага, чиито представители са графовете Карло Аривабене Валенти Гонзага, депутат, и неговите синове Силвио и Джиберто, и двамата сенатори на Кралство Италия
• Бевилакуа-Гонзага, с маркиз Антонио Бевилакуа^[128]
• Боскети-Гонзага, с граф Джакомо Боскети, чрез преотстъпване през 1494 г. от Франческо II^[129]
• Буцакарини-Гонзага, с маркиз Антонио Буцакарин чрез преотстъпване през 1706 г. от херцог Фердинандо Карло^[130]
• Калвизани (Калвизано)-Гонзага, с Джовани Мария, капитан в служба на Франческо II Гонзага, загинал в битката при Форново^[131]
• Кандида-Гонзага,^[132] с историците Антонио^[133] и Берардо Кандида Гонзага^[134]
• Кауци-Гонзага, с Франческо Кауци Гонзага^[135] и Емилия Кауци Гонзага, извънбрачна дъщеря на 5-ия маркиз Федерико II Гонзага
• Федели-Гонзага, с Марко Федели Гонзага, епископ на Мантуа от 1574 до 1583 г.
• Филанджиери ди Кандида-Гонзага, с Антонио Филанджиери ди Кандида Гонзага, син на Берардо Фуланджиери ди Кандида Гонзага (упълномощен на 15 декември 1859 г. да вземе оригиналната фамилия „Филанджиери“ и да добави фамилията „Гонзага“)^[136]
• Гонзага-Мишковски, със Зигмунт Гонзага Мишковски – полски благородник, осиновен през 1597 г. от херцог Винченцо I Гонзага
• Гуериери Гонзага, чиито основни представители са Чезаре Гуериери Гонзага, кардинал, Карло Гуериери Гонзага, сенатор на Кралство Италия, и Анселмо Гуериери Гонзага, журналист, патриот и депутат
• Нембрини Гонзага, с Карло Нембрини (17 век),^[137] епископ на Парма, граф Карло Нембрини (17-18 век)^{[N 5] [138]}, държавен съветник на херцог Фердинандо Карло Гонзага-Невер, и с кардинал Чезаре Нембрини Гонзага
• Пико-Гонзага,^[139] с благородника Джовани Антонио Пико ди Казале, който през 1495 г. получава добавянето на фамилията „Гонзага“ към фамилията си и агрегацията (следователно осиновяването) към Дом Гонзага. През 1680 г. Джовани Той получава от херцога на Мантуа и Монферат Фердинандо Карло издигането на феода, където се намира замъкът Увилие (в Розиняно Монферато), в графство^[140]
• Спаньоли-Гонзага, с Толомео Спаньоли, който получава от Франческо II Гонзага, ставайки негов секретар, позволението да свърже със своята фамилия тази на Гонзага^[141]
• Валенти Гонзага,^[142] чиито основни представители са Одоардо Валенти Гонзага, посланик на херцог Карло II във Венецианската република и рицар на Ордена на Изкупителя, Силвио Валенти Гонзага и Луиджи Валенти Гонзага, и двамата кардинали. Тереза Валенти Гонзага (18-19 век), омъжвайки се за граф Франческо Аривабене, става родоначалничка на фамилията Аривабене Валенти Гонзага.

Чрез брак:

• Гонзага-Колона, с Луиджи Гонзага „Родомонте“, имперски капитан, който се жени за Изабела Колона^[143] и техният син е Веспасиано I, херцог на Сабионета
• Каталано-Гонзага,^[144] с Андреа Каталано, херцог на Чирела (днес подселище на Диаманте) и на Гризолия, който през 1666 г. се жени за Диана Гонзага от кадетския клон Новелара^[145]
• Колоредо-Гонзага, с Елеонора Гонзага (18 век), дъщеря на Отавио II Гонзага, княз на Весковато, която се омъжва за граф Карло Лудовико Колоредо през 1721 г.^[146]
• Гонзага-Паредес, с Веспасиано Гонзага-Гуастала, който се жени за Мария Инес Манрике де Лара (17 век), 10-та графиня на Паредес де Нава в Испания^[147]
• Гримани-Гонзага, с Антонио Гримани, венециански благородник, и Елена Гонзага, дъщеря на Лудовико Франческо Гонзага, четвърти маркиз на Палацоло^[148]
• Пинятели-Гонзага, с Мария Луиджа Гонзага (18 век), дъщеря на Франческо, 2-ра херцогиня на Солферино, омъжена за Хоакин Анастасио Пинятели де Арагон и Монкайо (18 век), 5-ти маркиз на Мора^[149]
• Роси-Гонзага, с Камила Гонзага, дъщеря на Джовани Гонзага, която през 1523 г. се омъжва за Пиер Мария III де Роси, маркиз на Сан Секондо.^[150]
• Скоти-Гонзага, с Луиджа Гонзага, дъщеря на Франческо I от Новелара, която се омъжва за Джовани Мария Скоти, граф на Виголено (днес подселище на Вернаска) в края на XV век.^[151]

Разпределение на държавите на Гонзага							Сеньория Новелара (1360 – 1501) Издигната до Графство Новелара (1501 – 1737)
Сеньория Мантуа (1328 – 1433) Издигната до Маркграфство Мантуа (1433 – 1530)				Маркграфство Остиано (1-во създаване) (1444 – 1466)	Сеньория Луцара (1444 – 1561) (кратко обединение с Мантуа 1460 – 1478) Издигната до Маркграфство Луцара (1561 – 1794)
Издигнато до Херцогство Мантуа (1530 – 1708) (с Монферат от 1536)		Графство Сабионета (1478 – 1577)		Маркграфство Остиано (2-ро създаване) (1478 – 1495)
		Сеньория Боцоло (1-во създаване) (1496 – 1529[152])	Издигнато до Херцогство Сабионета (1577 – 1637)			Сеньория Кастильоне (1494 – 1593) Издигнато до Маркграфство Кастильоне (1593 – 1707)
		Сеньория Боцоло (2-ро създаване) (1591 – 1668)	Маркграфство Остиано (3-то създаване) (1591 – 1703)
				Анексирано към Дом Карафа и Дом Гузман (1637 – 1689) Анексирано към Испания
	Графство Гуастала (1539 – 1621) (купено от сем. Торели)
Мантуа анексирана към Австрия; Монферат анексиран към Савоя			Анексирано към Австрия (1703-08)			Анексирано към Австрия
	Издигнато до Херцогство Гуастала (1621-1746)					Анексирано към Австрия
							Анексирано към Херцогство Модена
	Анексирано към Херцогство Парма и Пиаченца
					Анексирано към Савоя

Коради да Гонзага завоюва властта в Мантуа с Луиджи, сваляйки Риналдо Бонаколси, известен като „Пасерино“, на 16 август 1328 г. Държавният преврат, довел до смъртта на последния Бонаколси, е възможен благодарение на съюза с Кангранде I дела Скала от Верона. Следователно, възползвайки се от илюзията на последния, че може да включи Мантуа в своите владения, след като Бонаколси са победени, и разчитайки на подкрепата на народа на Мантуа, започва вековно господство на Гонзага над град Мантуа, което едва завършва през 1707 г.

Господството на Мантуа започва с политическата фигура на капитана на народа, създадена по същество, за да балансира силата и авторитета на благородническите семейства.

• 1328 – 1360: Луиджи I/Лудовико I (* 1268, † 1360), син на Гуидо (Корадо) Гонзага
• 1360 – 1369: Гуидо (* 1290, † 1369), син на предходния
• 1369 – 1382: Луиджи II/Лудовико II (* 1334, † 1382), син на предходния
• 1382 – 1407: Франческо I (* 1366, † 1407), син на предходния
• 1407 – 1433: Джанфранческо I (* 1395, † 1444), от 1433 г. маркграф на Мантуа, син на предходния

• 
  Луиджи I
• 
  Гуидо
• 
  Лудовико I
• 
  Франческо I
• 
  Джанфранческо I

Маркиграфство Мантуа започва през 1433 г. с предаването на маркграфските инсигнии в Мантуа от император Сигизмунд на Джанфранческо Гонзага, който купува титлата за 120 000 златни флорина.

• 1433 – 1444: Джанфранческо I (* 1395, † 1444), до 1433 г. капитан на народа, син на Франческо I
• 1444 – 1478: Луиджи III/Лудовико III или II „Турчинът“ (* 1412, † 1478), син на предходния
• 1478 – 1484: Федерико I (* 1440, † 1484), син на предходния
• 1484 – 1519: Франческо II (* 1466, † 1519), син на предходния
• 1519 – 1530: Федерико II (* 1500, † 1540), херцог на Мантуа от 1530 г., син на предходния

• 
  Джанфранческо I
• 
  Лудовико III
• 
  Федерико I
• 
  Франческо II
• 
  Федерико II

• 1530 – 1540: Федерико II (* 1500, † 1540), маркграф на Мантуа до 1530 г., син на Франческо II
• 1540 – 1550: Франческо III (* 1543, † 1550), син на предходния
• 1550 – 1578: Гулиелмо I (* 1538, † 1587), брат на предходния
• 1587 – 1612: Винченцо I (* 1562, † 1612), син на предходния
• 1612: Франческо IV (* 1586, † 1612), син на предходния
• 1612 – 1626: Фердинандо (* 1587, † 1626), брат на предходния
• 1626 – 1627: Винченцо II (* 1626, † 1627), брат на предходния

През 1627 г. клонът от Мантуа на рода Гонзага изчезва и херцогската титла преминава към френския клон Гонзага-Невер (вж. по-долу). През 1708 г. Мантуа, след Войната за испанското наследство, е взета от Хабсбургите.

• 
  Федерико II
• 
  Франческо III
• 
  Гулиелмо I
• 
  Винченцо I
• 
  Франческо IV
• 
  Фердинандо
• 
  Винченцо II

• 1533 – 1540: Федерико II (* 1500, † 1540), син на Франческо II
• 1540 – 1550: Франческо III (* 1533, † 1550), син на предходния
• 1550 – 1587: Гулиелмо (* 1538, † 1587), брат на предходния
• 1587 – 1612: Винченцо I (* 1562, † 1612), син на предходния
• 1612: Франческо IV (* 1586, † 1612), син на предходния
• 1612 – 1626: Фердинандо (* 1587, † 1626), брат на предходния
• 1626 – 1627: Винченцо II (* 1594, † 1627), брат на предходния

През 1575 г. император Максимилиан II издига Маркграфство Монферат в херцогство. През 1627 г. клонът от Мантуа на рода Гонзага изчезва и херцогската титла преминава към френския клон Гонзага-Невер (вж. по-долу). Тяхното управление, въпреки различни конфликти, продължава до 1708 г.

• 1539 – 1557: Феранте I (* 1507, † 1557), граф; генерал на император Карл V, 1536 – 1346 вицекрал на Кралство на двете Сицилии, 1546 – 1555 губернатор на Милано, син на Франческо II Гонзага
• 1557 – 1575: Чезаре I (* 1536, † 1575), граф, също херцог на Амалфи, син на предходния
• 1575 – 1632: Феранте II (* 1563, † 1630), 1621 херцог на Гуастала, син на предходния
• 1632 – 1632: Чезаре II (* 1592, † 1632), херцог, син на предходния
• 1632 – 1678: Феранте III (* 1618, † 1678), херцог, син на предходния
• 1692 – 1714: Винченцо I (* 1634, † 1714), херцог, син на Андреа Гонзага
• 1714 – 1729: Антонио Феранте (* 1687, † 1729), херцог, син на предходния
• 1729 – 1746: Джузепе Мария (* 1690, † 1746), херцог, брат на предходния

• 
  Феранте I
• 
  Чезаре I
• 
  Феранте II
• 
  Чезаре II
• 
  Феранте III
• 
  Винченцо I
• 
  Антонио Феранте
• 
  Джузепе Мария

 Основна статия: Гонзага-Невер

Кадетският клон Гонзага-Невер започва във Франция с Лудовико Гонзага, трети син на Федерико II, който, женейки се за Хенриета дьо Клев, наследница на Херцогство Невер и Ретел през 1565 г., става херцог на Невер и Ретер. Той продължава с Карло I Гонзага-Невер и Ретел, техен син.

През 1627 г. клонът на Гонзага от Мантуа изчезва и херцогската титла преминава към клона Гонзага-Невер.

• 1627 – 1637: Карло I (* 1580, † 1637), херцог на Невер и на Ретел, син на Луиджи IV Гонзага-Невер
• 1637 – 1665: Карло II (* 1629, † 1665), херцог на Невер и на Ретел до 1659 г., син на Карло II Гонзага-Невер
• 1665 – 1707: Фердинандо Карло/Карло III (* 1652, † 1708), син на предходния

• 
  Карло I
• 
  Карло II
• 
  Фердинандо Карло

• 1565 – 1595: Луи IV (* 1539, † 1595), син на Федерико II
• 1595 – 1637: Шарл III (* 1580, † 1637), син на предходния
• 1637 – 1659: Шарл IV (* 1629, † 1665), син на предходния

• 
  Луи IV
• 
  Шарл III
• 
  Шарл IV

• 1581 – 1595: Луи IV (* 1539, † 1595), син на Федерико II
• 1595 – 1637: Шарл III (* 1580, † 1637), син на предходния
  • 1619 – 1622: Франсоа III (* 1606, † 1622), заедно с баща си Шарл III, титла по обичай
  • 1622 – 1631: Шарл IV (* 1609, † 1631), титла по обичай, брат на предходния
• 1637 – 1659: Шарл V (* 1629, † 1665), брат на предходния

• 
  Луи IV
• 
  Шарл III
• 
  Франсоа III
• 
  Шарл IV
• 
  Шарл V

Княжество Арш се ражда през 1608 г. в днешна Северна Франция по волята на Карло I Гонзага-Невер, херцог на Невер и Ретел, след създаването на град Шарлевил от нулата. През 1708 г. е дадено на принцеса Анна-Хенриета фон Пфалц-Зимерн.

• 1608 – 1637: Шарл I (* 1580, † 1637), син на Луи IV
• 1637 – 1665: Шарл II (* 1629, † 1665), син на Шарл III
• 1665 – 1708: Шарл III Фердинан (* 1652, † 1708), син на предходния

• 
  Шарл I
• 
  Шарл II
• 
  Шарл III Фердинан

Баронство Майен, което по-късно става Маркграфство Майен, а след това Херцогство Майен, е създадено сравнително късно. Шарл IX издига маркграфството в херцогство-перство с указ от септември 1573 г., регистриран на 24-ти същия месец и признат от Анри IV на 8 май 1597 г.

• 1621 – 1631: Шарл III (* 1629, † 1665), син на Шарл I
• 1631 – 1632: Фердинанд (* 1610, † 1632), брат на предходния
• 1632 – 1654: Шарл IV (* 1629, † 1665), син на Шарл III

• 
  Шарл III
• 
  Шарл IV

Титлата „херцог на Егийон“ е учредена през 1599 г. от баронствата Егийон, Монпеза, Сен Ливрад, Мадаян и Алмайрак, и от принадлежащи и зависими територии.

• 1621 - 1631: Шарл IV (* 1622 † 1631), син на Карло I Гонзага
• 1631 - 1632: Фердинанд (* 1610, † 1632), брат на предходния

 Основна статия: Гонзага ди Новелара е Баньоло

Кадетският клон Гонзага от Новелара и Баньоло около три века и половина управлява Сеньория и после Графство Новелара и Баньоло – старо италианско владение, съществувало от 1371 до 1728 г. Произхожда от Фелтрино Гонзага, когото баща му Луиджи I Гонзага изключва от наследяването на Мантуа. През 1351 г. той получава феода Реджо Емилия, който запазва до поражението си срещу Висконти през 1371 г. Той го продава в замяна на Синьория Новелара и Баньоло.

От този клон произлиза Каталано Гонзага – историческо семейство от Читериоре Калабрия. На 16 април 1666 г. Андреа Каталано се жени за Диана Гонзага, дъщеря на Джузепе Гонзага и Отавия Ричи, последна потомка на Карло Гонзага, извънбрачен син на Франческо I Гонзага ди Новелара.

• 1371 – 1374: Фелтрино (* ок. 1290, † 1374), син на Луиджи I Гонзага
• 1374 – 1399: Гуидо II († 1399), син на предходния
• 1399 – 1441: Джакомо († 1441), син на предходния
• 1441 – 1484: Франческо I (* ок. 1420, † 1484), син на предходния
• 1484 – 1501: Джампиетро (* 1469, † 1515), син на предходния, също пръв граф на Новелара

През 1501 г. Сеньория Новелара и Баньоло е издигната в графство.

• 1501 – 1515: Джампиетро (* 1469, † 1515), син на Франческо I, също последен синьор на Новелара
• 1515 – 1530: Алесандро I (* 1496, † 1530), син на предходния
• 1530 – 1577: Франческо II (* 1519, † 1577), син на предходния
• 1530 – 1595: Камило I (* 1521, † 1595), брат на предходния
• 1530 – 1589: Алфонсо I (* 1529, † 1589), брат на предходния
• 1595 – 1640: Камило II (* 1581, † 1650), брат на предходния
• 1640 – 1644: Алесандро III (* 1611, 1644), син на предходния
• 1644 – 1650: Камило II (* 1581, † 1650), син на Алфонсо I
• 1650 – 1678: Алфонсо II (* 1616, † 1678), син на предходния
• 1678 – 1727: Камило III (* 1649, † 1727), син на предходния
• 1727 – 1728: Филипо Алфонсо (* 1702, † 1728), син на предходния

• 
  Камило I
• 
  Камило II
• 
  Алфонсо II
• 
  Филипо Алфонсо

 Основна статия: Гонзага ди Луцара

Феодът Луцара е част от владенията на маркграф Джанфранческо Гонзага, които той оставя като наследство на тримата си сина. След смъртта му през 1444 г. феодът е даден на най-младия, Карло (с феодите Сабионета и Боцоло). След смъртта на Карло през 1456 г. го наследява неговият син Уголото, който умира без потомство и по-големият брат на Карло, Лудовико III, преразпределя земите сред децата си, а Родолфо, най-младият, получава крепостта Луцара (и тези на Кастильоне, Солферино и Повилиьо). Неговият по-голям брат Федерико продължава традицията на маркграф на Мантуа с името Федерико I. Най-младият му брат, Джанфранческо, е основател на линията на Сабионета и Боцоло. Родолфо има двама сина – Джанфранческо, който става владетел на Луцара, и Алоизио, който продължава отделните линии на Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино.

През 1557 г. Масимилиано Гонзага отстъпва феода на Гулиелмо Гонзага, херцог на Мантуа, запазвайки за себе си и своите наследници някои дворци и титлата „маркграф на Луцара“, въпреки че реално няма господство над територията, която е подчинена на Мантуа до 1630 г. През 1747 г. Мария Терезия ​​от Австрия взима земите на Луцара и ги интегрира в Херцогство Парма и Пиаченца. Договорът от Аахен през 1748 г. връща херцогството обратно в ръцете на Фернандо VI от Испания. Линията Луцара изчезва с Джовани Гонзага през 1794 г., осми и последен маркграф на Луцара.

• 1444 – 1456: Карло (* 1415, † 1456), син на Джанфранческо I Гонзага
• 1456 – ?: Уголото (* 1452), син на предходния
• ? – 1478 Лудовико III, регент
• 1478 – 1495: Родолфо (* 1452, † 1495), син на предходния
• 1495 – 1508: Джанфранческо (* 1488, † 1524) с Алоизио (* 1494, † 1549), синове на предходния
• 1508 – 1524: Джанфранческо (* 1488, † 1524), син на Родолфо
• 1524 – 1561: Масимилиано (* 1513, † 1578), син на предходния

• 
  Родолфо
• 
  Джанфранческо
• 
  Алоизио
• 
  Масимилиано

• 1571 – 1578: Масимилиано (* 1513, † 1578), син на Джанфранческо Гонзага
• 1578 – 1614: Просперо (* 1554, † 1614), син на предходния
• 1614 – 1630: Федерико I (* 1591, † 1630), син на предходния
• 1630 – 1666: Луиджи I (* 1602, † 1666), син на предходния
• 1666 – 1698: Федерико II (* 1636, † 1698), син на предходния
• 1698 – 1738: Луиджи II (* 1679, † 1738), син на предходния
• 1738 – 1782: Базилио (* 1711, † 1782), син на предходния
• 1782 – 1794: Джовани (* 1721, † 1794), брат на предходния

• 
  Масимилиано
• 
  Просперо
• 
  Федерико II

Произлизащ от подразделение на клона Луцара, кадетският клон на Повильо е папски феод, издигнат в графство през 1513 г. Произхожда от Родолфо Гонзага, син на Джанфранческо Гонзага.

• Родолфо († 1553), син на Джанфранческо Гонзага
• Луиджи (* 1538, † 1570), син на предходния
• Федерико (неизв.), син на предходния
• Федерико (неизв.), син на предходния

• 
  Родолфо
• 
  Луиджи

 Основна статия: Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино

След смъртта на Родолфо Гонзага феодалното владение е допълнително разделен между синовете му: Джанфранческо получава Луцара и става родоначалник на кадетския клон Гонзага от Луцара; Алоизио (Луиджи Алесандро) получава Кастильоне и Кастел Гофредо, и става родоначалник на клона Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино". Клонът на Кастильоне изчезва с Лудовико III Гонзага, който подписва отказа от права в полза на императрица Мария Терезия ​​Австрийска на 26 юли 1773 г. и Княжество Кастильоне, Медоле и Солферино е присъединено към Мантуа, вече австрийска. С различни молби до императора, последната от които е от 1831 г., Алесандро I Гонзага се опитва да бъде възстановен в наследствените си права над Херцогство Мантуа, Херцогство Гуастала и Княжество Кастильоне, но молбите му не са приети.

Франческо Гонзага, син на Фердинандо II Гонзага, пети и последен княз на Кастильоне, през 1717 г. е родоначалник на херцозите на Солферино, които съществуват и до днес.

• 1511 – 1549: (Алоизио) Луиджи Алесандро (* 1494, † 1549), син на Родолфо Гонзага

• 1549 – 1565: регентство на Катерина Ангуисола, майка на Алфонсо Гонзага
• 1565 – 1592: Алфонсо (* 1541, † 1592), син на предходните

• 1592 – 1593: Родолфо (* 1569, † 1593), син на Феранте Гонзага

• 
  Алоизио
• 
  Алфонсо
• 
  Родолфо

Кадетският клон Гонзага от Кастильоне води началото си от Родолфо Гонзага, син на Лудовико III Гонзага, 2-ри маркиз на Мантуа.

• Родолфо (* 1452, † 1495), син на Лудовико III
• 1511 – 1549: Алоизио (Луиджи Алесандро) (* 1494, † 1549), син на предходния
• 1559 – 1586: Феранте (* 1544, † 1586), син на предходния
• 1586 – 1592: Родолфо (* 1569, † 1593), син на предходния
• 1592 – 1616: Франческо (* 1577, † 1612), брат на предходния
• 1616 – 1636: Луиджи (* 1611, † 1636), син на предходния
• 1636 – 1675: Фердинандо I (* 1614, † 1675), брат на предходния и 1-ви княз
• 1675 – 1680: Карло (* 1616, † 1680), син на Кристиерно Гонзага
• 1680 –1707: Фердинандо II (* 1648, † 1723), син на предходния

• 
  Родолфо
• 
  Алоизио
• 
  Феранте
• 
  Родолфо
• 
  Франческо
• 
  Луиджи (вероятен портрет)

Родолфо Гонзага, трети син на Лудовико III Гонзага, има феод и титлата „маркиз на Луцара, Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино“ след смъртта на баща си през 1478 г. Той получава инвеститурата от император Максимилиан I през 1494 г. По-късно феодалното владение е допълнително разделено между синовете му: Джанфранческо (Луцара) и Алоизио (Кастильоне, Кастел Гофредо и Солферино), които от своя страна основават съответните клонове на Луцара, Кастел Гофредо и Кастильоне. Основателят на клона Гонзага ди Солферино е Алоизио.

• 1511 – 1549: Алоизио (Луиджи Алесандро) (* 1494, † 1549), син на Лудовико III
• 1549 – 1587: Орацио (* 1545, † 1587), син на предходния
• 1587 – 1630: Кристиерно (* 1580, † 1630), син на Феранте Гонзага
• 1675 – 1680: Карло (* 1616, † 1680), син на предходния

• 
  Алоизио
• 
  Орацио

Херцог на Солферино е испанска благородническа титла, създадена на 21 декември 1717 г. от крал Филип V в полза на Франческо Гонзага. Франческо е син на Фердинандо II Гонзага, княз на Кастильоне, и Лаура Пико дела Мирандола. Името му се отнася до град Солферино в провинция Мантуа, който никога в историята не е бил под испански контрол. Въпреки това това е почит към феодалното владение вече на бащата на първия „испански“ херцог, който е последният (ефективен) от сеньорите на Солферино (до 1691 г.), макар че семейство Гонзага отстъпва правата си едва през 1772 г.

• 1717 – 1758: Франческо Гонзага, син на Фердинандо II Гонзага

 Основна статия: Гонзага ди Сабионета е Боцоло

Феодите Сабионета и Боцоло са създадени от маркиз Джанфранческо I Гонзага, който ги завещава след смъртта през 1444 г. на най-малкия си син Карло, който ги завещава след смъртта си през 1456 г. на сина си Уголото. Последният умира бездетен и крепостите преминават в ръцете на по-големия брат на Карло, Лудовико. Джанфранческо, вторият син на маркиза на Мантуа Лудовико III, се счита за инициатор на тази кадетска линия.

Неговият син Лудовико, след разделянето на феодалното владение с брат му Пиро през 1521 г., получава земите на Сабионета. Той превръща Гацуоло в своя резиденция и има разкошен двор, приютяващ художници и писатели, като Лудовико Ариосто. След смъртта на Лудовико за наследник е обявен неговият син Луиджи Гонзага „Родомонте“, имперски капитан на Карл V. Но най-известната личност несъмнено е Веспасиано I Гонзага, син на „Родомонте“, който получава императорската инвеститура на Боцоло, Остиано, Ривароло, Родиго и Сабионета. Той е смел войник и беше дълго време в двора на Филип II Испански. През 1577 г. получава титлата „херцог на Сабионета“ от император Рудолф II, негов личен приятел. След смъртта му през 1591 г. дъщеря му Изабела поема управлението и на свой ред оставя Сабионета на племенницата си Анна Карафа дела Стадера. Заедно със сина на последната – Никола Мария де Гузман Карафа, династията на Веспасиано Гонзага изчезва и през 1689 г. Херцогство Сабионета преминава във владение на испанците, които го продават на генуезеца Франческо Мария Спинола.

Последният принц на Сабионета-Боцоло от линията е Джанфранческо II, който умира без наследници през 1703 г. Княжеството преминава, след падането на последния херцог на Мантуа Фердинандо Карло Гонзага-Невер, към това на Гуастала на Винченцо (вж. кадетската линия Гонзага от Гуастала).

Към тази кадетска линия принадлежат и следните титли:

• Синьори, графове и князе на Сан Мартино
• Маркграфове и после князе на Гацуоло
• Синьори и после графове на Помпонеско
• Маркграфове на Помаро
• Маркграфове на Остиано
• Синьори на Дозоло и Комесаджо
• Синьори на Изола Доварезе
• Синьори на Ривароло
• Графове на Родиго

• 1479 – 1496: Джанфранческо (* 1443, † 1496), син на Лудовико III
• 1496 – 1540: Лудовико (* 1480, † 1540), син на предходния
• 1521 – 1532: Луиджи „Родомонте“ (* 1500, † 1532), син на предходния
• 1540 – 1565: Веспасиано I (* 1531, † 1591), брат на предходния

• 1565 – 1574: Веспасиано I (* 1531, † 1591)

• 1574 – 1577: Веспасиано I (* 1531, † 1591)
• 1640 – 1670: Шипионе (* 1595, † 1670)
• 1664 – 1672: Фердинандо II Филипо (* 1643, † 1672)
• 1672 – 1703: Джанфранческо II (* 1646, † 1703)

• 1577 – 1591: Веспасиано I (* 1531, † 1591)
• 1591 – 1637: Изабела (* 1565, † 1637)

• 
  Джанфранческо
• 
  Лудовико
• 
  Луиджи „Родомонте“
• 
  Веспасиано I
• 
  Шипионе
• 
  Изабела

 Основна статия: Гонзага ди Гуастала

Херцогство Гуастала е стара италианска държава. От 1406 до 1621 г. неговите владетели носят титлата на графове, докато от 1621 до 1748 г. – тази на херцози. Съдбата на графството се управлява от семейство Торели до 1538 г., последвано от Гонзага ди Гуастала. На 2 юли 1621 г. император Фердинанд II издига Гуастала в херцогство. Така Феранте II става първият херцог с амбицията да наследи в бъдеще трона на престижното Херцогство Мантуа. Той обаче умира от чума по време на епидемията от 1630 г. и е наследен от сина си Чезаре II.

• 1539 – 1557: Феранте I (* 1507, † 1557), син на Франческо II Гонзага
• 1557 – 1575: Чезаре I (* 1530, † 1575), син на предходния
• 1575 – 1621: Феранте II (* 1563, † 1630), син на предходния, също първи херцог на Гуастала

• 1621 – 1630: Феранте II (* 1563, † 1630), син на Чезаре I, също последен граф на Гуастала
• 1630 – 1632: Чезаре II (* 1592, † 1632), син на предходния
• 1632 – 1678: Феранте III (* 1618, † 1678), син на предходния
• 1699 – 1714: Винченцо (* 1634, † 1714), син на Андреа Гонзага
• 1714 – 1729: Антонио Феранте (* 1687, † 1729), син на предходния
• 1729 – 1746: Джузепе Мария (* 1690, † 1746), брат на предходния

• 
  Феранте
• 
  Чезаре I
• 
  Феранте II
• 
  Чезаре II
• 
  Феранте III
• 
  Винченцо
• 
  Антонио Феранте
• 
  Джузепе Мария

 Основна статия: Гонзага ди Молфета

Гонзага ди Молфета са второстепенен клон на херцозите на Мантуа, по-известни като Гонзага от Гуастала. На 3 октомври 1522 г. император Карл V издига град Молфета в княжество и дава на херцога на Термоли