Мария Луиза Гонзага-Невер – Уикипедия
Мария Луиза Гонзага-Невер | |
кралица на Полша и велика херцогиня на Литва | |
Портрет от Юстус ван Егмонт | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Вавелска катедрала, Краков |
Управление | |
Период | 10 март 1646 – 20 май 1648 и 30 май 1649 – 10 май 1667 |
Предшественик | Цецилия Рената Австрийска |
Наследник | Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска |
Други титли | титулярна кралица на Швеция |
Герб | |
Семейство | |
Род | Гонзага-Невер по рождение Васа по брак |
Баща | Карло I Гонзага |
Майка | Катерина Лотарингска-Майен-Гиз |
Братя/сестри | Франческо Гонзага-Невер Карло II Гонзага-Невер Фердинандо Гонзага-Невер Бенедета Гонзага-Невер Анна Мария Гонзага-Невер |
Съпруг | Владислав IV Васа (1646) Ян II Кажимеж (1649) |
Деца | Мария Анна Тереза Васа Ян Зигмунд Васа |
Мария Луиза Гонзага-Невер в Общомедия |
Мария Луиза Гонзага-Невер (на италиански: Maria Luisa di Gonzaga-Nevers), известна в Полша като Людвика Мария Гонзага де Невер (на полски: Ludwika Maria Gonzaga de Nevers; * 18 август 1611, Париж или Невер, Кралство Франция; † 10 май 1667, Варшава, Жечпосполита), е принцеса от италианския род Гонзага и чрез браковете си с двама полски крале – Владислав IV Васа и Ян II Кажимеж кралица на Полша (1644 – 1667), велика княгиня на Литва, също така до 1660 г. титулярна кралица на Швеция.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на Карло I Гонзага-Невер (1580 – 1637), херцог на Невер, Ретел (1595 – 1637), Мантуа и на Монферат (1630 – 1637), и на неговата съпруга Катерина Лотарингска-Майен-Гиз (* 1585; † 1618). Има трима братя и две сестри:
- Франческо (1606 – 1622), наследствен принц;
- Карло II (1609 – 1631), херцог на Невер и Ретел, съпруг на Мария Гонзага
- Фердинандо († 1632), херцог на Майен и на Егийон;
- Бенедета († 1637), монахиня;
- Анна Мария (1616 – 1684), пфалцграфиня на Зимерн като съпруга на Едуард фон дер Пфалц
Биография
[редактиране | редактиране на кода]След като прекарва младостта си с майка си, Мария Луиза трябва да се омъжи за принц Гастон Орлеански през 1627 г., но френският крал Луи XIII се противопоставя на брака и впоследствие я затваря в крепостта на замъка Венсен и след това в манастир.
Първото му предложение за брак към полския крал Владислав IV Васа е направено през 1634 г., но в крайна сметка Владислав се жени за Цецилия Рената Австрийска. През 1640 г. Мария Луиза се запознава с брата на Ладислав Ян Кажимеж и отваря свой собствен литературен салон в Париж. Цецилия Рената умира през 1644 г. и на 5 ноември 1645 г. Мария Луиза се омъжва за Ладислав IV чрез пълномощник (Ян Кажимеж представлява брат си). Тя трябва да промени името си на Людвика Мария, защото според полската традиция „Мария“ като първо име е запазено изключително за Богородица и не може да се използва от кралица. Действителният брак между Луиза Мария и Ладислав IV е отпразнуван във Варшава на 10 март 1646 г. Двамата нямат деца. Две години по-късно, на 20 май 1648 г. Ладислав IV умира. Брат му Ян Кажимеж е избран за крал на Полша и тя се омъжва за него на 30 май 1649 г. От втория си брак има две деца, които умират млади.
Умира във Варшава на 10 май 1667 г. на 55 г. и е погребана във Вавелската катедрала в Краков. Ян Кажимеж абдикира от полския трон на следващата година.
Тя е запомнена в хрониките от онова време като активна и енергична жена, с амбициозни политически и икономически планове. Полската аристокрация е многократно скандализирана от намесата ѝ в държавните дела, но въпреки това тя изиграва значителна роля в потискането на шведските сили по време на сблъсъците, възникнали по време на управлението на двамата ѝ съпрузи. Тя също така основава първия полски вестник Merkuriusz Polski през 1652 г. и първия полски манастир на ордена на Визитантките (1654 г.).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Maria Luisa Gonzaga-Nevers, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
- (PL) Z. Kuchowicz, Wizerunki niepospolitych niewiast staropolsk XVI-XVIII wieku, Łódź 1972 (rozdz. Ambita królowa – Ludwika Maria)
- (PL) B. Fabiani, Ludwika Maria Gonzaga. Szkic biograficzno-ikonograficzny 1645-1667, in “Rocznik Muzeum Narodowego w Warszawie”, XVII, (1973), pp. 163–248
- (PL) Z. Libiszowska, sub voce, in “Polski Slownik Biograficzny”, vol. 18, 1973, pp. 106–110
- (PL) K. Targosz, Uczony dwór Ludwiki Marii Gonzagi (1646-1667). Z dzjiej ów Polso-francuskich stosunków naukowych, Wrocław-Warszawa-Kraków-Gdańsk 1975 (esiste anche una traduzione in francese più stringata "La cour savante de Louise-Marie de Gonzague et ses liens scientifiques avec la France 1646-1667", curata da Violetta Dimov, Wrocław-Warszawa-Kraków-Gdańsk-Łódź 1982).
- (PL) B. Fabiani, Warszawski dwór Ludwiki Marii, Warszawa 1976
- (PL) Z. Libiszowska, Królowa Ludwika Maria, Warszawa 1985.
- (PL) Zb. Satała, Poczet polskich królowych, ksieznych i metres, Glob 1990
- G. Platania, Rzeczpospolita, Europa e Santa Sede tra intese ed ostilità. Saggi sulla Polonia del Seicento, Viterbo, Sette città editore, 2000, pp. 23–78
- (FR) G. Platania, Politique et religion dans la Pologne de Jean II Casimir et Louise-Marie de Gonzague-Nevers au travers de la correspomdance des nonces pontificaux, in Le Jansenisme et la Franc-Maçonnerie en Europe centrale aux XVIIe et XVIIIe siècles, textes réunis par Daniel Tollet, Paris 2002, pp. 47–83
- Francesca De Caprio, Maria Ludovica Gonzaga Nevers. Una principessa franco-mantovana sul trono di Polonia, Manziana (Roma), Vecchiarelli editore, 2002
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Luisa di Gonzaga-Nevers в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|