Горна Топчия – Уикипедия

Резерват „Горна Топчия“
Вековни летни дъбове, северният край на резервата
Местоположение в България 42.251025, 26.575628
Местоположение	България река Тунджа
Най-близък град	Ямбол
Площ	164,38 хектара
Построен	24 септември 1951
Създаден	24 септември 1951
Горна Топчия в Общомедия

„Горна Топчия“ е резерват в Югоизточна България.

Обявен е за резерват с обща площ 164,3777 хектара със Заповед No.1171 на Министерски съвет от 24.09.1951 година, за опазване на лонгозна гора по поречието на река Тунджа.

Разположен е в землището на село Коневец, община Тунджа, област Ямбол.

Резерватната територия е заета от крайречни заливни гори — лонгози. Доминантен дървесен вид е летният дъб, който формира смесени съобщества с полски бряст, полски ясен, полски клен, бяла топола и други дървесни видове.

Лианите, които са много характерен белег за лонгозните гори, са представени от 5 вида: дива лоза, бръшлян, повет и редките за страната южни видове скрипка и гьрбач. Храстовата растителност включва черен бъз, трънка, къпина, шипка, червен глог, обикновен дрян, кучи дрян, аморфа и др.

Установени са 113 вида тревисти растения. Блатното кокиче в миналото се е срещало на обширна територия, но видът се счита за застрашен.

От безгръбначните са установени три защитени вида насекоми — пеперудата голямо нощно пауново око, червена горска мравка и бръмбарът гъсеничар.

От земноводните се срещат жълтокоремна бумка, кафява и зелена крастава жаба, дървесница.

Разнообразието от влечуги е голямо. Срещат се змиеок, зелен и кримски гущер, обикновена блатна костенурка, шипобедрена и шипоопашата костенурка, жълтоуха и сива водна змия, голям стрелец и пъстър смок.

Орнитофауната е много богата. По време на миграции и зимуване тук почиват, хранят се и нощуват много водолюбиви видове с висок природозащитен статус - сива, голяма бяла и нощна чапла, малък гмурец, ням и поен лебед. Около 10 % от популацията на световнозастрашения вид малък корморан зимува по поречието на р. Тунджа, включително и в резервата. Гнездят синигери, кълвачи, обикновена кукувица, сврачки, сови, синявици, дроздове, чучулиги.

Бозайниците са представени от 35 вида, от които 20 са включени в Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна. Установена е световнозастрашената видра.

• РИОСВ Стара Загора

• Държавна дивечовъдна станция „Ямбол“, Регионално управление на горите-Сливен

• Резерват „Горна Топчия“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 18 януари 2014.

п б р Защитени територии в България Национален парк Рила Пирин Централен Балкан Природен парк Беласица Българка Витоша Врачански Балкан Златни пясъци Персина Рилски манастир Русенски лом Сините камъни Странджа Шуменско плато Резерват Али ботуш Баюви дупки - Джинджирица Беглика Бели Лом Бистришко бранище Боатин Букака Бяла крава Витаново Врачански карст Вълчи дол Горна Топчия Горната кория Джендема Дупката Еленова гора Ибър Казаните Калиакра Каменщица Камчия Кастракли Китка Козя стена Конгура Купена Кутелка Лешница Мантарица Милка Ореляк Орлицата Парангалица Пеещи скали Риломанастирска гора Ропотамо Северен Джендем Силкосия Скакавица Соколата Соколна Сосковчето Средока Стара река Стенето Тисата Тисовица Торфено бранище Узунбоджак Царичина Централен рилски резерват Църна река Червената стена Чупрене Юлен Поддържан резерват Амзово Ардачлъка Атанасовско езеро Балабана Балтата Богдан Борака Боровец Вельов вир Вълчи проход Върбов дол Габра Дервиша Долна Топчия Ибиша Изгорялото гюне Казъл черпа Калфата Киров дол Конски дол Момин град Момчиловски дол Острица Патлейна Персински блата Пясъчната лилия Савчов чаир Сини бряг Сребърна Тъмна гора Училищна гора Хайдушки чукар Чамджа Чамлъка Шабаница