Сребърна (резерват) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сребърна.
Резерват „Сребърна“ | |
Районът на пеликаните | |
Местоположение | река Дунав, България |
---|---|
Най-близък град | Силистра |
Площ | 892,05 ha |
Създаден | 20 септември 1948 г. |
Обект на ЮНЕСКО | |
Име в регистъра | Srebarna Nature Reserve |
Регион | Европа |
Тип | Природно наследство |
Критерии | (x) |
Вписване | 1983 (7-а сесия) |
Застрашен | 1992 – 2003 |
Сребърна в Общомедия |
„Сребърна“ е биосферен резерват в България, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[1] Местността е обявена за резерват през 1948 г.[2] Охраняемата площ е от около 892,05 ha, буферната зона от около 540 ha.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е край село Сребърна, на 16 km западно от Силистра и на 2 km южно от Дунав. Обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка Виа Понтика.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба (1940) Добруджа отново преминава в територията на Българската държава.
Първият българин, проявил интерес към това място, е Алекси Петров, който е посетил резервата през 1911 г. Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. Алекси Петров отново посещава резервата през 1940 г., за да проучи птичите колонии, гнездящи там. В миналото местността е посещавана от Феликс Каниц, а през 1880 г. я посещава и друг австриец – това е Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията „Домът на прелетниците“. Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици. Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата „Материали на Българския орнис“, като вторият том на книгата е посветен на българската фауна.
Езерото Сребърна
[редактиране | редактиране на кода]Сребърна е сладководно езеро, което е разположено край река Дунав. Дълбочината му варира от 1 до 3 m, а площта му е 2 – 2,5 km2. Често се заблатява.
Флора
[редактиране | редактиране на кода]В езерото и около него има тръстика и други водолюбиви растения. Растителното съобщество от тръстика заема около 2/3 от площта на резервата. Тук се срещат 139 вида висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изчезване извън територията на Сребърна. Вторият по разпространение растителен вид е тънколистният папур (Typha angustifolia), следван от широколистния папур (Typha latifolia). Сивата (Salix cinerea) и червената върба (Salix purpurea) също са широко разпространени.
Фауна
[редактиране | редактиране на кода]Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 41 вида бозайници, 11 вида влечуги, 10 вида земноводни и 24 вида риби .Част от животните са: видра, европейска дива котка, степна скачаща мишка, воден плъх, смок мишкар, смок стрелец, шипобедрена костенурка, сирийска чесновница (Pelobates Syriacus), жаба дървесница, червенокоремна бумка, щука, каракуда, червеноперка, езерен рак и др.
Резерватът е известен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 221 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, розов пеликан, малък корморан, блестящ ибис, лопатарка, ням лебед, белоока потапница, малка белочела гъска, червеногуша гъска, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер. Тук е единственото традиционно в България гнездово находище на голяма бяла чапла.
Статут
[редактиране | редактиране на кода]През 1948 г. Сребърна е обявен за поддържан резерват. [3] През 1975 г. Сребърна е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО. Резерватът поддържа 22 редки, уязвими или застрашени вида животни и растения съгласно Европейския червен списък на глобално застрашените животни и растения и 149 вида съгласно Червената книга на България. Езерото е един от най-ценните и известни и в чужбина защитени природни обекти в България.[4]
Музей
[редактиране | редактиране на кода]Природо-научният музей при биосферен резерват „Сребърна“ притежава експозиция от препарирани обитатели на резервата. От музея могат да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните, и чрез видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците.
Сребърна е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз и има печат. Работното време на музея е: 08:00 – 18:00 ч. само през активния сезон от 1 май до 1 октомври. без почивен ден. Безплатен ден за посещения е четвъртък. Телефон: 08677 2469
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Списък на ЮНЕСКО
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. СРЕБЪРНА // pdbase.government.bg. Посетен на 13 ноември 2023.
- ↑ Боев, З. 1981. „Сребърна“ вече е спасена. – Природа и знание, 7: 40.
- ↑ Боев, З. 1992. Уникално творение на природата. – в. „Земя“, бр. 157 (517)/ 11.08.1992: 2.
- Поддържан резерват „Сребърна“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 18 януари 2014.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Профил на езерото Сребърна
|
|