Гоце Чанев – Уикипедия

Гоце Чанев
български революционер
Мише Шестаков, Гоце Чанев, Стоян Коцев – Параспуров (отпред), Георги Варадинов, Петър Жабата, неизвестен
Роден	1868 г. Кукуш, Османска империя
Починал	25 октомври 1938 г. (70 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Гоце Н. Чанев (Чанов) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, участник в Солунското съзаклятие.

Гоце Чанев е роден в 1868 година^[1] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. По занятие е дърводелец чибукчия.^[2] Установява се в град Гевгели. Влиза във ВМОРО на 14 юли 1895 година при основаването на гевгелийския революционен комитет от Гоце Делчев, в който влизат учителят Илия Докторов, Тома Баялцалиев, Никола Бояджиев и търговците хаджи Нако Николов Матков, Мирче Димитров (родом от Прилеп) и Андон Динков Илиев Дойранлията. След убийството на Христо Цицов през май 1898 година е арестуван и лежи в затвора до ноември 1898 година.^[3]

Преселва се в Солун със семейството си и продължава революционната си дейност. Разбиранията му, според Павел Шатев, са левичарски „в истинския смисъл на думата“. Определя го като „един от нашите първи съмишленици и сътрудници от самото начало до последния момент“, който е, „така да се каже, постоянният страж на съзаклятието“. През цялото време и домът му, и дюкянът му, намиращ се на една от главните улици (Тахта кале), са свърталище на някои от гемиджиите. Особено е близък с Орце Попйорданов и Константин Кирков, които, по думите на Шатев, го обичат извънредно много, но и почти всички заговорници се чувстват като членове на неговото семейство. Поверяват му се всички тайни. Укрива материали, следи за опасности и предупреждава съзаклятниците, осведомява ги за детективи и полицаи, известни му чрез големите му връзки в града. Среща се и с много революционни дейци от вътрешността, от които се информира за много работи. „Като умен, опитен и съобразителен човек, той често ни даваше добри съвети“, пише по-късно Павел Шатев и подчертава, че макар и без образование и изкарващ с денонощен труд прехраната си, той е надарен със здрав разсъдък, проницателен ум, твърда воля, поради което е обичан от всички.^[2]

След атентатите и последвалия погром Гоце Чанев остава незасегнат. Дружбата му с останалите живи съзаклятници продължава, а към близките на загиналите се отнася като към свои роднини.^[4]

Преселва се в Свободна България. Умира в София в 1938 година.^[1]

п б р Солунски атентати МТРК Михаил Герджиков  • Петър Манджуков  • Светослав Мерджанов ВМОРО Борис Сарафов  • Тодор Александров Атентатори Алекси Минов  • Владимир Пингов  • Георги Богданов  • Димитър Мечев  • Илия Тръчков  • Йордан Попйорданов  • Константин Кирков  • Милан Арсов  • Павел Шатев  • Тодор Богданов  • Тодор Органджиев  • Цветко Трайков Помагачи Костадин Попнеделков  • Марко Бошнаков  • Нанчо Калчев  • Петър Мицов Взривове „Гвадалкивир“  • „Банк Отоман“ Последващи събития Взрив на гара Кулели Бургас  • Опит за атентат в Цариград (1903)  • Илинденско-Преображенско въстание

Портал „Македония“