Никола Бояджиев (революционер) – Уикипедия

Никола Иванов Бояджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Бояджиев е роден в 1867 година във Велес, тогава в Османската империя. Брат е на революционера Михаил Бояджиев. Учи в българската гимназия във Солун, но не успява да я завърши. Работи като книжар, а по-късно като учител в Банско, Воден, Дойран, Сяр, Струмица и на други места. Влиза във ВМОРО на 14 юли 1895 година при основаването на гевгелийския революционен комитет от Гоце Делчев, в който влизат учителят Илия Докторов, Тома Баялцалиев, Гоце Чанов и търговците хаджи Нако Николов Матков, Мирче Димитров (родом от Прилеп) и Андон Динков Илиев Дойранлията. По разпореждане на Делчев комитетът е оглавен от Бояджиев. На него му е възложено да организира по-голямата част от българите в града и по-видните личности от селата в околията, тъй като като главен учител в околийския център, на него са подчинени всички селски учители.^[1]

По-късно става директор на Сярската българска девическа прогимназия.^[2] В 1901 година след Солунската афера е арестуван и осъден на 101 години. Заточен е в Подрум кале, където лежи 20 месеца.^[3]

Умира на 5 октомври 1911 година във Велес.^[4]

• „Спомени; Из дневника на един заточеник“, Никола Бояджиев, публикувано във в. „Вести“, брой 7-11, Цариград, 1910 г.

Портал „Македония“