Гражданска радиовръзка – Уикипедия

Гражданската радиовръзка е система от фиксирани радиочестоти в диапазоните CB (произнася се „Си-Би“, на английски: Citizens' Band radio), PMR (произнася се „Пи-Ем-Ар“, на английски: Private Mobile Radio) и LPD (произнася се „Ел-Пи-Ди“, на английски: Low Power Device).

За разлика от любителската радиовръзка, за осъществяване на гражданска радиовръзка не е необходимо гражданите да се явяват на изпит пред официалните държавни органи (в България това е Комисията за регулиране на съобщенията) за получаване на лиценз за радиолюбител. Всеки, който си купи CB или PMR-радиостанция, може свободно да работи на достъпните честоти. Всички канали могат да се използват безплатно, но само с нетърговска цел и с мощност до 0,5W.

Използването на радиочестотната лента 433,050 – 434,790 MHz (LPD) в България е допустимо само с официален лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията.^[1] Нарушителите се наказват с лишаване от свобода до 5 години, по чл. 348 от НК.^[2]

В България е сравнително често срещано нарушение някои фирми за охранителна дейност, строителство, филмови продукции и други да работят на безплатните канали за гражданска радиовръзка, вместо да заплатят лиценз и да използват някой от каналите, определени от Комисията за регулиране на съобщенията за осъществяване на търговска дейност.

CB-радиото (произнася се „Си-Би“, на английски: Citizens' Band radio) е система от четиридесет фиксирани радиочестоти в диапазона 26,965 – 27,405 MHz, предназначени за граждански радиоразговори. Утвърдените от Европейската Конференция за пощенска и телекомуникационна администрация (СЕРТ) честоти за гражданска радиовръзка в Европейския съюз са:

9^-и канал на CB – 27,065 MHz, официално е определен само за аварийна комуникация.

За повикване на произволни кореспонденти и започване на разговор с непознат традиционно се използва 11^-и канал. CB-радиото е особено популярно сред професионалните шофьори в международния транспорт. Шофьорите на камиони в Европа най-често си говорят на 19^-и канал, а българските – на 25^-и канал.

PMR-радиото (произнася се „Пи-Ем-Ар“, на английски: Private Mobile Radio) е система от шестнайсет фиксирани радиочестоти в диапазона 446,00000 – 446,20000 MHz, предназначени за граждански радиоразговори. Възприетите честоти за гражданска радиовръзка в PMR-обхвата са:

При повечето радиостанции, на всеки от 16-те канала, могат да се ползват 38 подканала (CTCSS):

Група за всички ползващи PMR446 в България

LPD-радиото (произнася се „Ел-Пи-Ди“, на английски: Low Power Device) е система от шестедест и девет фиксирани радиочестоти в диапазона 433,075 – 434,775 MHz (в съкратения вариант – осем фиксирани честоти в диапазона 433,075 – 433,800 MHz), предназначени за гласова връзка по радиото.

В България използването на радиочестотната лента 433,050 — 434,790 MHz е допустимо само с официален лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията! Тя е предназначена за промишлени, научни и медицински приложения (ISM, произнася се „Ай-Ес-Ем“, на английски: Industrial, Scientific and Medical). При използването на този обхват службите, за които са разпределени тези радиочестотни ленти трябва да приемат вредните смущения, които биха могли да бъдат предизвиквани от ISM-приложенията.^[1]