Радиолюбителство – Уикипедия

Радиолюбителската дейност, наричана още радиолюбителство, е многостранно техническо хоби, свързано с конструиране на радиоприемници, радиопредаватели и антенни системи, приемане и предаване на електронни съобщения в радиолюбителските диапазони и класове на излъчване. Осъществените радиовръзки могат да бъдат потвърдени чрез изпращане на QSL-картички. Лицата, които развиват радиолюбителска дейност, се наричат радиолюбители.

За осъществяване на радиолюбителска дейност в България е необходим лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията. Нарушителите се наказват с лишаване от свобода до 5 години, по чл. 348 от НК.^[1]

Гражданската радиовръзка е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален лиценз.

 Основна статия: Гражданска радиовръзка

Гражданската радиовръзка е система от фиксирани радиочестоти в диапазоните CB (произнася се „Си-Би“, на английски: Citizens' Band radio), PMR (произнася се „Пи-Ем-Ар“, на английски: Private Mobile Radio) и LPD (произнася се „Ел-Пи-Ди“, на английски: Low Power Device). За разлика от любителската радиовръзка, за осъществяване на гражданска радиовръзка не е необходимо гражданите да се явяват на изпит пред официалните държавни органи (в България това е Комисията за регулиране на съобщенията) за получаване на лиценз за радиолюбител. Всеки, който си купи CB или PMR-радиостанция, може свободно да работи на достъпните честоти.

 Основна статия: Радиолюбителска дейност в България

На 24 април 1938 г. Иван Джаков излъчва първото радиолюбителско повикване от територията на България, от София, в телеграфен режим по морзовата азбука, на честота 7 МХц – „CQ de LZ1ID“.^[2] Първата клубна любителска радиостанция в България e LZ1AA – клубна радиостанция на НССТ. Тя започва работа на 25 декември 1949 г. ^[3]

Радиолюбителската дейност в Република България се регламентира от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба (обн. ДВ. бр. 88 от 2 ноември 2007 г., изм. ДВ. бр. 51 от 7 юли 2009 г., изм. ДВ. бр. 70 от 9 септември 2011 г.) и се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията. В Република България електронни съобщения чрез съоръжения от любителската радиослужба могат да се осъществяват само от лице, което притежава разрешително за правоспособност на радиолюбител или хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), и има определен повиквателен знак.^[4]

Префиксите на повиквателните знаци за радиолюбителите в България са LZ – LZ1, LZ3, LZ5, LZ7 и LZ9 за радиолюбителите в Южна България (която включва Софийска област и област София), и LZ2, LZ4, LZ6 и LZ8 за радиолюбителите в Северна България. Със знак LZ0 се регистрират любителски ретранслатори, радиофарове и други автоматични радиолюбителски средства. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.^[5]

 Основна статия: Радиолюбителски честотен спектър

Радиолюбителските аварийни радиочестоти от спектъра на любителската радиослужба в Република България са определени от Българската федерация на радиолюбителите за аварийна комуникация (на английски: Emergency traffic) – обмяна на радиоелектронни съобщения при кризи, бедствия и аварии. Работните аварийни честоти на различните служби за радиотелефония са както следва:

Най-често използваните обхвати за радиолюбителска връзка в България са представени в таблицата по-долу. Подробности за разрешените класове и мощности на излъчване, както и за допустимите диапазони в сантиметровия и милиметровия обхват са представени в основната статия.

Радиочестотен спектър за любителската радиослужба в Република България^[4]

Честота			Обхват		Радиолюбителски клас		Ретранслатори	Радиозасичане
диапазон	стойност	служба	име	λ	1	2
ниски честоти	135,7 – 137,8 kHz	НЕПОДВИЖНА МОРСКА ПОДВИЖНА Радионавигация Любителска	километров	2,2 км
средни честоти	1810 – 1850 kHz	ЛЮБИТЕЛСКА	хектометров	165 – 162 м
високи честоти	3500 – 3510 kHz	ЛЮБИТЕЛСКА НЕПОДВИЖНА ПОДВИЖНА, с изключение на въздушна подвижна	декаметров	85 м
	3510 – 3600 kHz			83 м
	3600 – 3800 kHz			79 м
	7000 – 7100 kHz	ЛЮБИТЕЛСКА ЛЮБИТЕЛСКА-СПЪТНИКОВА		43 м
	7100 – 7200 kHz	ЛЮБИТЕЛСКА		42 м
	10100 – 10150 kHz	НЕПОДВИЖНА Любителска		30 м
	14000 – 14250 kHz	ЛЮБИТЕЛСКА ЛЮБИТЕЛСКА-СПЪТНИКОВА		21 м
	14250 – 14350 kHz	ЛЮБИТЕЛСКА
	18068 – 18168 kHz	ЛЮБИТЕЛСКА ЛЮБИТЕЛСКА-СПЪТНИКОВА		17 м
	21000 – 21450 kHz			14 м
	24890 – 24990 kHz			12 м
	28 – 29,5 MHz			11 – 10 м
	29,5 – 29,7 MHz
много високи честоти	50,05 – 50,20 MHz	ЗЕМНА ПОДВИЖНА Любителска[8]	метров	6 м
	144 – 145 MHz	ЛЮБИТЕЛСКА ЛЮБИТЕЛСКА-СПЪТНИКОВА		2 м
	145 – 146 MHz
ултра високи честоти	430 – 432 MHz	ЛЮБИТЕЛСКА РАДИОЛОКАЦИЯ	дециметров	70 – 68 см
	432 – 433 MHz	ЛЮБИТЕЛСКА РАДИОЛОКАЦИЯ Изследване на земята – спътниково (активно)
	433 – 433,05 MHz
	433,05 – 434,79 MHz	ЛЮБИТЕЛСКА РАДИОЛОКАЦИЯ Земна подвижна Изследване на земята – спътниково (активно)
	434,79 – 435 MHz	ЛЮБИТЕЛСКА ЛЮБИТЕЛСКА-СПЪТНИКОВА РАДИОЛОКАЦИЯ Изследване на земята – спътниково (активно)
	435 – 438 MHz
	438 – 440 MHz	ЛЮБИТЕЛСКА РАДИОЛОКАЦИЯ
	1240 – 1290 MHz	ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗЕМЯТА — СПЪТНИКОВО (активно) РАДИОЛОКАЦИЯ РАДИОНАВИГАЦИЯ СПЪТНИКОВА (Космос – Земя) (Космос – Космос) Любителска		24 – 23 см
	1290 – 1300 MHz			23 см
	2300 – 2400 MHz	НЕПОДВИЖНА ПОДВИЖНА Любителска Радиолокация		13 см
	2400 – 2450MHz	НЕПОДВИЖНА ПОДВИЖНА Любителска Любителска-спътникова		12 см