Гранични контролно-пропускателни пунктове на България – Уикипедия

Граничните контролно-пропускателни пунктове на България са обособени територии със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на шосейни междудържавни пътища, както и на територията на железопътни междудържавни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на държавната граница на страната, ако не е предвидено друго в международен договор.[1]

Граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) обхващат територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки. Шосейните, железопътните и речните пунктове се определят по споразумение с държавата, граничеща с Република България. Откриването, определянето на границите, разширяването и закриването на пунктовете се извършват с акт на Министерския съвет. Поземлените имоти, сградите и съоръженията в зоните на ГКПП са публична държавна собственост. Административното ръководство на ГКПП се извършва от Агенция „Митници“.[1]

Списък на ГКПП на България

[редактиране | редактиране на кода]
Речна гара Видин с ГКПП
Ферибот НикополТурну Мъгуреле
ГКПП и входа на Дунав мост – Русе
Дунав мост

Списъкът включва действащи, строящи се и планирани ГКПП на сухоземните и водни граници на България по данни от официални институции, публикации и научни изследвания. [2]

Граничeн КПП Калотина – Градина
ГКПП Гюешево откъм България
Граничeн КПП Кулата – Промахон
Граничeн КПП Малко Търново – Дерекьой

Черноморски пристанища

[редактиране | редактиране на кода]
Морска гара Варна – пътнически терминал

През 1995 година е подписано българо-гръцко междуправителствено споразумение за изграждане и откриване на нови три гранични контролно-пропускателни пункта:

Към 12.09.2013 по границата с Гърция работят: