Гуанин – Уикипедия

За бодхисава Гуан ин виж Авалокитешвара.

Гуанин
Имена
По IUPAC	2-амино-1H-пурин-6(9H)-он
Свойства
Формула	C₅H₅N₅O
Моларна маса	151,049 u[1]
Външен вид	бяло аморфно вещество
Плътност	2,2 g/cm3
Точка на топене	При 360 °C се разпада (? K)
Точка на кипене	Сублимира (? K)
Разтворимост във вода	Неразтворим
pKa	9,92 (40 °C)
Опасности
NFPA 704	0 0 0
Идентификатори
CAS номер	73-40-5
PubChem	764
ChemSpider	744
DrugBank	DB02377
KEGG	C00242
MeSH	D006147
ChEBI	16235
ChEMBL	CHEMBL219568
RTECS	MF8260000
SMILES	C1=NC2=C(N1)C(=O)N=C(N2)N
InChI	InChI=1S/C5H5N5O/c6-5-9-3-2(4(11)10-5)7-1-8-3/h1H,(H4,6,7,8,9,10,11)
InChI ключ	UYTPUPDQBNUYGX-UHFFFAOYSA-N
UNII	5Z93L87A1R
Gmelin	431879
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Гуанин в Общомедия

Гуанинът (G) е една от четирите нуклеотидни бази изграждащи нуклеиновите киселини ДНК и РНК. Останалите са аденин, цитозин и тимин (урацил в РНК). В ДНК, гуанинът се свързва с цитозин, посредством три водородни връзки. С молекулна формула C₅H₅N₅O, гуанинът е производно на пурин, състоящ се от свързани с обща двойна връзка пиримидинов и имидазолор пръстен. Поради ненаситеността си молекулата му е планарна (плоска). Гуаниновият нуклеозид се нарича гуанозин.

Тази статия за биохимично вещество все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Нормативен контрол BNF