Деца бежанци – Уикипедия

Извеждане на децата бежанци от Егейска Македония
Място	Гърция
Дата	март и май 1948 г.
Извеждане на децата бежанци от Егейска Македония в Общомедия

Деца бежанци или деца бегълци (на македонска литературна норма: деца бегалци; на гръцки: Αποστολή παιδιών στις Λαϊκές Δημοκρατίες από τον ΔΣΕ) е термин, с който в България и Северна Македония се обозначават от 28 000 до 32 000 деца на възраст между 2 и 14 години, които на два пъти през март и май 1948 година по време на гражданската война в Гърция организирано са изведени от Демократичната армия на Гърция извън пределите на страната.^[1][2] В социалистическите страни се смята, че целта е те да бъдат спасени от ужасите на войната. Гръцката десница нарича събитието „отвличане на деца“ (παιδομάζωμα, кръвен данък) и смята, че децата са изведени в социалистическите страни не за да бъдат спасени, а за да бъдат промити мозъците им с комунистически идеи и по-късно да бъдат използвани за комунистическа пропаганда в Гърция. Изчислено е, че около 8000 деца са изведени от Костурско.^[3] Изключения са правени за деца под 2 или 3 години, които са оставали с майките си.

Децата бежанци са изведени в Албания и Югославия и оттам са разселени из всички тогавашни социалистически страни — 5132 в Румъния, 2859 в Унгария, 3590 в Полша, 4148 в Чехословакия, 672 в България и в СССР.^[1] Около 20 000 бежанци са предимно с български етнически произход и 8000 с гръцки.^[4] В 1982 година след демократизацията на страната Гърция приема закон, с който позволява възвръщането на отнетото гръцко гражданство на бежанците, но само „ако са гърци по род“. На следната 1983 година се приема и закон за връщане на имотите на бежанците, но също само „ако са гърци по род“.

В Северна Македония, където децата бежанци са най-многобройни, функционира Асоциация на децата бежанци, която е организирала четири Световни срещи на децата бежанци – през 1988 и 1998 в Скопие (Северна Македония), през 2003 година в Лерин (Флорина, Гърция) и от 18 до 21 юли 2008 година отново в Скопие.

• Андрю Росос, историк
• Благой Шклифов, езиковед и диалектолог
• Вангел Бабинкостов, математик, професор
• Вангелия Десподова, филолог
• Георги Аяновски, писател
• Георги Доневски, активист за човешки права
• Герман Миовски, журналист и краевед
• Димитър Димитров, писател и политик
• Иван Доровски, писател
• Лефтер Манче, пластичен хирург
• Любка Рондова, народна певица
• Мария Воденска, писателка
• Михалис Гарудис, художник
• Панайотис Гуджимисис, художник
• Паскал Гилевски, писател
• Петре Наковски, писател и дипломат
• Ристо Ильоски, историк
• Ристо Миновски, професор
• Ристо Ячев, писател
• Сократ Лафазановски, художник
• Стоян Киселиновски, историк, специалист по Егейска Македония
• Таки Павловски, художник
• Танас Луловски, художник
• Ташко Георгиевски, писател
• Тома Трифоновски, художник
• Трайко Дурчовски, художник и поет
• Христофор Тзавелла, историк и фолклорист

• „Програма на втората светска средба на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија. 50 години Екзодус“, Скопје, 1998.
• The Hostages of Skopje, Fugitives, properties, and repatriation: Yugoslav confidential documents, Ε.Μ.Σ., Θεσσαλονίκη 2008^{[неработеща препратка]}
• Доровски, Иван. Судбината на децата от Егејска Македонија пред шеесет години, в: Предавања на XLI меѓународен семинар за македонски јазик, литература и култура, Охрид 11 август - 28 август 2008, Скопје, 2009, стр. 17 - 27. Архив на оригинала от 2011-05-24 в Wayback Machine.

Портал „Македония“