Ристо Ячев – Уикипедия

Ристо Ячев Ристо Јачев
писател от Северна Македония
Роден	15 май 1942 г. Долно Родиво, Гърция
Починал	27 февруари 2019 г. (76 г.) Скопие, Северна Македония
Учил в	Скопски университет
Научна дейност
Област	Литературна критика

Ристо Г. Ячев (на македонска литературна норма: Ристо Ѓ. Јачев) е поет, романист, театарален критик, артист, новинар, редактор и преводач от Северна Македония.

Ристо Ячев е роден във воденското село Долно Родиво (на гръцки Като Корифи), Гърция в 1942 година. Изведен е от страната в групата на така наречените деца бежанци.^[1] Завършва литература във Филологическия факултет на Университета „Кирил и Методий“ в Скопие, Югославия. Работи като артист и гимназиален учител, а после отива в Радио Скопие (днес Македонско радио), където работи като новинар и редактор до пенсионирането си. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1967 година.^[2]

Ячев е изключително плодотворен писател, като пише поезия, проза и пиеси. Освен на македонската литературна норма, пише стихове на своя роден воденски диалект. Превеждан е на много езици. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1967 година. Живее и работи в Скопие. Носител е на много награди от Северна Македония, а също така и на международни отличия.^[3]

• „Кавал и магија“, Скопје, 1967,
• „Смртта на ангелот“, Македонска книга, Скопје, 1968,
• „Маслинови гори“, „Мисла, Скопје, 1969, (с предговор от Александар Поповски), избрани стихотворения,
• „Подэемни сенки“, Скопје, 1973,
• „Димна гора“, ИЗ „Нова Македонија“, Скопје, 1974,
• „Секнати иэвори“, „Македонска книга“, Скопје, 1979,
• „Горница“, „Македонска книга“, Скопје, 1984,
• „Сопатник на сеништата“, „Наша книга“, Скопје, 1988,
• „Ехо на квечерината“, „Македонска книга“, Скопје, 1989,
• „Ангел над Христовиот гроб“, „Македонска книга“, Скопје, 1991, избрани стихотворения,
• „Камена перница“, „Култура“, Скопје, 1992,
• „Смртни песни“, Скопје, 1994,
• „Велестовски ноќи“, Скопје, 1996,
• „Вакафска эемја“, Скопје, 1998,
• „Примка“, Скопје, 1998, избрани стихотворения,
• „Жедна ноќ“, Скопје, 2000,
• „Белиот светец“, Скопје, 2002,
• „Студен мрак“, „Макавеј“, Скопје, 2005
• „„Редење на времето““, 2011

• „Вечерни ветрови“, Библиотека „Современост“, Скопје, 1972, роман,
• „Кукла“, Скопје, 1992, роман,
• „Јаков“, Скопје, 1993, роман,
• „Патот на ангелите“, Скопје, 1996, трилогия,
• „Алексеј“, Скопје, 2001

• „На север во рајот“, Скопје, 1984,
• „Балкански бордел“, Скопје,
• „Волчја эемја“, Скопје,
• „Коктел“, Скопје,
• „Моите соништа“, три драми: „Кучињата се жедни“; „Јебо те Тито“ и „Велеграѓани“, Скопје, 2000,
• „Долгиот живот на самовилското коњче“, Скопје

• „Антологија на македонската поеэија“, Меѓународни литературни средби „Илинден“ и „Мисам“, Скопје, 2005

• „Кавал у ватри“, „Багдала“, Крушевац, 1967, избрани стихотворения
• „Заточеникот на мракот / Заточеник мрака“ (двуезично издание на македонски и сръбски език; МИП „Нота“ Књажевац и „Мисам“, Скопје, 1996, с предговор от Ядранка Владова

• Добри Димитриевич: „Граѓанинот на комуната“, Скопје, 1967, превод от сръбски,
• Мирослав Валек: „Јаболко“, Скопје, 1984, превод от словашки,
• Яан Шиманович: „Барање“, Скопје, 1989, превод от словашки,
• Яан Шиманович: „Лето“, Скопје, 1994, превод от словашки

• „Студентски збор“ за стихосбирката „Смртта на ангелот“, 1968
• „Кочо Рацин“ за стихосбирката „Секнати иэвори“, 1979
• „Стале Попов“ за романа „Кукла“, 1992
• „Златно перо“, 1994
• „Нарциса“, 1996
• „Григор Прличев“ за поемата „Вакафска эемја“, 1997
• Межднародна литературна награда „Мелник 2000“, Мелнишки вечери на поезията, България, 2002^[3]

Портал „Македония“