French
DeutschДимитър Поппандов – Уикипедия
| Димитър Поппандов | |
| български революционер | |
 Бюрото на Осмия редовен конгрес на Илинденската организация: Стефан Аврамов, Никола Киров, Петър Ацев (председател) и Димитър Поппандов | |
| Роден | 1871 г. |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1942 г. |
| Политика | |
| Партия | Демократически сговор |
| Депутат | |
| XXII ОНС | |
| Димитър Поппандов в Общомедия | |
Димитър Поппандов Пешковски (изписване до 1945 година: Димитъръ попъ Пандовъ) е български политик, просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Поппандов е роден през 1871 година в тиквешкото село Ваташа, тогава в Османската империя.[1] Завършва Духовната академия в Санкт Петербург, Русия[2][3] в 1901 година.[4] В учебната 1901/1902 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище[3][5] и управител на прилепските училища.[6]
В същото време е ръководител на Прилепския околийски комитет на ВМОРО, но по-късно същата година е арестуван от турските власти и е затворен в Прилепския затвор.[3] Държан е там шест месеца, след което през септември 1902 година е оправдан от апелативния съд. Отказва да заеме предишната си длъжност и поради това митрополит Григорий Пелагонийски, изразявайки колко ценен е Поппандов, моли екзарха да го назначи другаде.[6]
В 1909 година е учител в Скопие в Българското свещеническото училище, където преподава църковна история и богослужение,[7] и в Педагогическото училище. На 22 ноември е арестуван заедно с учителя Атанас Михайлов заради произнесените от тях речи по време на погребението на войводата Васил Аджаларски. Попандов е осъден на интерниране от вилаета за срок от 3 години, а Михайлов – 2 години.[8]
В 1911/1912 и 1912/1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[9]
След войните за обединение на България се включва активно в политическия и обществено-културния живот на македонската имиграция в България. През 1923 година става член-основател на Македонския научен институт.[10] Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 - 1931) с листата на Демократическия сговор от Неврокопска избирателна околия.[11][12] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[13]
В 1932 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[14] Влиза в ръководството и на Илинденската организация.[15]
В 1942 година след освобождението на Вардарска Македония редактира българския кавадарски вестник „Тиквеш“.[16]
-
Писмо от Скопското българско педагогическо училище до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър поп Антов и Ат. Михайлов, с. 1, 9 декември 1909 -
Писмо от Скопското българско педагогическо училище до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър поп Антов и Ат. Михайлов, с. 2 -
Писмо от Скопското българско педагогическо училище до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър поп Антов и Ат. Михайлов, с. 3 -
Писмо от Скопското българско педагогическо училище до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър поп Антов и Ат. Михайлов, с. 4
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пандовъ, Димитъръ п. Скопье. Исторически бѣлѣжки. София, Печатница П. Глушковъ, 1916.
- Димитър Попандов – „Две надгробни речи; След убийството на Васил Аджаларски; Подробности по убийството на войводата Васил Стоянов“, публикувано във в. „Вести“, брой 34, 35, 40, Цариград, 1909 година
- "Да не засенчваме „Илинден!“", публикувано във в-к "Илинденски лист. Издание на ръководното тело на Илинденската организация", София, Илинден – 2 август 1937 година
- "Тиквешия – здрава Бугария", публикувано във в-к "Тиквеш. Вестник за култура, стопанство и политика", год. I. бр. 1, София, 30 януари 1942 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 385-386.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 367.
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 131-132.
- ↑ а б ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 88.
- ↑ ДАА-ЦДА, фонд 246K, опис 1, а.е. 413, л. 10
- ↑ ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 413, л. 2 и 2 гр.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 150.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.) // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 187.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 211, 238, 250, 277 – 278.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1483. (на македонска литературна норма)
| Иван Благоев | → | директор на Прилепското българско мъжко класно училище (1901 – 1902) | → | Анастас Христов |
