Ваташа – Уикипедия

Ваташа
Ваташа
— село —
Северна Македония
41.4169° с. ш. 22.0188° и. д.
Ваташа
Ваташа
41.4169° с. ш. 22.0188° и. д.
Ваташа
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областТиквеш
Надм. височина295 m
Население3502 души (2002)
Пощенски код1430
МПС кодVE
Ваташа в Общомедия

Ваташа (в по-старата литература известно и като Ватоша, на македонска литературна норма: Ваташа) е село в Северна Македония, в община Кавадарци с 3502 души население. На около 3 километра от Ваташа се намира Моклищкият манастир „Свети Никола“ от XVI век.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на два километра южно от Кавадарци, в южния край на Тиквешията към планината Кожух. Разположено е на река Луда Мара, която го разделя на две махали, разположени по склоновете на ридовете на изток и запад. На юг граничи с платото Витачево. През Ваташа минава главният асфалтен път за горните тиквешки села в Бошавията, а след нея за рудника Ръжаново Мариово и оттам за Мъглен в Егейска Македония, Гърция. Селото на практика е квартал на Кавадарци.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Печат на българската община във Ваташа. Напис: Ваташъ Булгацка Црковна Општина 884.

Селото е известно още от XIV век. То се споменава под името Ваташ в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[2] По времето на Османското владичество в Македония Ваташа е едно от най-големите и икономически най-развити български селища в областта Тиквеш. През този период наред с българите-християни селото е обитавано и от помаци. През XIX век с изключение на поздравите и някои числителни бройни имена, езикът на местните мюсюлмани е български, идентичен с този на останалите жители на Ваташа.[3]

През 1817 година е завършена и осветена църквата „Успение на Пресвета Богородица“. Според местни предания, през епохата на Османското владичество в селото е функционирало частно училище, в което учениците получавали основни знания от църковно религиозен характер.[4] От 1832 година училището във Ваташа е общинско, а разходите за него се поемат от църковната каса.

Според някои сведения, през 1837 година с подкрепата на Теодосий Синаитски и други просветители, в къщата на местния български учител Даскал Камче във Ваташа е открита печатница, която през 1838 година е пренесена в Солун.[5]

След средата на XIX век, благодарение на силната българска църковна община в селото, Ваташа се превръща в един от основните просветни центрове в Тиквеш. Известно време в него работи именитият учител Арсени Костенцев. На 1 юни 1878 година българската община във Ваташа се присъединява към прошение до Великите сили с искане за влизане на руски войски в Македония и присъединяването ѝ към Княжество България, подписано за Ваташа от Мише Ризов и Ризо Добрев.[6][7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ватоша има 1808 жители, от които 1142 българи християни, 618 българи мохамедани и 48 цигани.[8]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ватоша (Vatocha) има 1880 българи екзархисти и работят българско прогимназиално и основно училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Ваташа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части. Според доклад на Глигор Варналиев, главен български учител в Кавадарци, през януари 1913 година сръбски четници от Черна ръка провеждат обезоръжителна акция, съпроводена с жестокости и насилия. Сръбският офицер Милан Каркович изнасилва Мария Тодорова в деня след сватбата ѝ с Тома Нанев.[11] През юни 1913 година жителите на Ваташа въстават в помощ на българската войска и взимат дейно участие в Тиквешкото въстание. При потушаването на въстанието в края на юни и през юли 1913 сръбските войски убиват 40 души от селото.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ваташа (Vataša) като смесено българскохристиянско-турско село.[12]

Лист от Апела на македонските българи за присъединяване към България от 1878 година с подписите на представителите на Ваташа (горе вдясно)
Писмо на Кавадарската българска община до екзарх Йосиф I Български по проблема със сръбския учител във Ваташа Димитър Михайлов от Битоля, 31 октомври 1894 година

На 16 юни 1943 година българска военна част, под командването на генерал Любен Апостолов от Крива Паланка, разстрелва край селото, при провеждана в района прочиствателна операция, 12 млади комунисти, заподозрени, че са ятаци на комунистическите партизани. Над селото по този повод, по-късно е построен паметник.[13]

Пинджуровата къща – роден дом на революционера от ВМОРО Димитър Пинджуров, баща на комунистическия партизанин Страшо Пинджур, е превърната в музей.[14]

Разстреляните младежи във Ваташа

Демография

[редактиране | редактиране на кода]
1961[1] 1983[1] 1994[1] 2002[15]
македонци 1806 - 3074 3224
албанци 0 - 0 0
турци 92 - 2 13
роми 0 - 52 238
власи 0 - 0 1
сърби 16 - 19 20
бошняци 0 - 0 0
други 0 - 0 6
Общо 1933 2800 3120 3502

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени във Ваташа
Починали във Ваташа
Свързани с Ваташа
  • Страшо Пинджур (1915 – 1943), участник в комунистическата съпротива през Втората световна война, син на Димитър Пинджуров

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Арсени Костенцев, Спомени, глава за Ваташа

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Ваташа на сайта на Община Кавадарци
  2. ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр. 514.
  3. ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 28
  4. ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 19 – 20, 24
  5. ↑ Ивановъ, Йордан. „Българитѣ въ Македония. Издирвания за тѣхното потекло, езикъ и народность“, София, 1917, стр. 87.
  6. ↑ Ивановъ, Йорданъ, „Български старини изъ Македония“, София, 1931, стр.658.
  7. ↑ История на България, Том 7 1878 – 1903, Издателство на БАН, София, 1991, стр.401.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  11. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.
  12. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  13. ↑ „Годишнина од убиството на ваташките младинци“, Утрински Весник, понеделник, 18 юни 2007 г.[неработеща препратка]
  14. ↑ Канческа-Милевска во посета на Спомен куќата на Страшо Пинџур // Република Online, 1 декември 2014. Архивиран от оригинала на 2018-01-04. Посетен на 4 януари 2018.
  15. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 декември 2008 
  16. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 89.
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  18. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ваташа&oldid=12406374“.