Ваташка българска община – Уикипедия

Ваташка българска община
	Ваташка българска община
	Печат на българската община във Ваташа. Напис: Ваташъ Булгацка Црковна Општина 884.
Информация
Тип	училищно-църковна организация
Основана	1884 година, Османска империя
Закрита	1913 година, Кралство Сърбия
Положение	несъществуваща
Седалище	Ваташа
Езици	български

Ваташката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в тиквешкото село Ваташа. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалища и църкви, както и заплатите на учителите в селото.

История

След средата на XIX век, благодарение на силната българска църковна община в селото, Ваташа се превръща в един от основните просветни центрове в Тиквеш. От 1866 до 1867 година в него работи именитият учител Арсени Костенцев.^[1] На 1 юни 1878 година българската община във Ваташа се присъединява към прошение до Великите сили с искане за влизане на руски войски в Македония и присъединяването ѝ към Княжество България, подписано за Ваташа от Мише Ризов и Ризо Добрев.^[2]^[3]

Между 1890 и 1895 година председател на Ваташката църковно-училищна община е Андон Попкамчев.

Бележки

↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 144.
↑ Ивановъ, Йорданъ, „Български старини изъ Македония“, София, 1931, стр.658.
↑ История на България, Том 7 1878 – 1903, Издателство на БАН, София, 1991, стр.401.

Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 144.

[2] Ивановъ, Йорданъ, „Български старини изъ Македония“, София, 1931, стр.658.

[3] История на България, Том 7 1878 – 1903, Издателство на БАН, София, 1991, стр.401.

[1]

[2]

[3]