Мелнишка българска община – Уикипедия

Тази статия е за българското сдружение. За гръцкото вижте Мелнишка гръцка община.
Мелнишка българска община
Дописка, в която се съобщава за обиколката на Атанас Павлов за събиране на помощи за българското просветно дело в Мелник, вестник „Век“, Цариград, брой 40, 12 октомври 1874 г.
Дописка, в която се съобщава за обиколката на Атанас Павлов за събиране на помощи за българското просветно дело в Мелник, вестник „Век“, Цариград, брой 40, 12 октомври 1874 г.
Информация
Типучилищно-църковна организация
Основана70-те години на XIX век, Османска империя
Закрита1912 година, България
Положениенесъществуваща
СедалищеМелник
Езицибългарски

Мелнишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено в XIX век в град Мелник, тогава в Османската империя.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Печат на мелнишкото училище, 1900 година

Не е известна точната дата на създаване на българската община в Мелник. Първите ѝ документирани прояви са от началото на 70-те години на XIX век, тоест след като е издаден ферманът за Екзархията. Поради факта, че Мелник е седалище на гръцка митрополия, едва ли българската община е създадена преди това.[1] Свещеник Атанас Павлов е един от основателите и член на Мелнишката българска община. На 5 март 1873 година в къщата му в Мелник е открито първото българско училище в града с учител Петър Сарафов.[2] Училището е посещавано от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годината и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става Иван Козарев. След него преподават Спас Влахли от Влахи и Тома Николов от Неврокоп, при когото в навечерието на Руско-турската война, след нови гръцки клевети, училището отново е затворено,[3] за да бъде отворено в 1881 година.[4] По-късно Хаджи поп Димитър от Черешница дарява сграда за българското училище.

Като пратеник на мелнишката община Атанас Павлов обикаля повече от осем месеца из Цариград, Северна и Южна България да събира „волни помощи за въздигането на едно Българско народно училище в Мелник“. Първият „разпис“ е с дата 3 януари 1874 година от общината в Горна Джумая, а последният е от Пловдив, от книжарницата на Христо Г. Данов. Атанас Павлов получава дарения от Екзархията и редица български общини, читалища, дружества и частни дарители в градовете Цариград, Тулча, София, Скопие, Самоков, Щип, Видин, Свищов, Кюстендил, Пазарджик. Сред дарителите са още Крива паланка, българите от Галац и Браила, Рилският манастир и други. До 11 юли 1874 година са събрани общо 10158 гроша. След тази дата обиколката му продължава. Из между новите дарители за българското училище в Мелник се нареждат Шумен, Габрово, Чирпан, Калофер, Клисура, Копривщица, Пирдоп, Панагюрище, Пещера, Брацигово, Казанлък, Пловдив и други. Сред частните благодетели личат имената на Кръстю Пишурка, Димитър Бисеров, Евлоги Георгиев, Петър Бонев. Мисията на Атанас Павлов завършва твърде резултатно. Събраната сума достига 19500 гроша без стойността на вестниците, книгите и другите материали.[5] На 14 септември 1874 година той представя точен отчет пред общината за събраните суми. Чрез цариградския вестник „Век“, общината отправя публична благодарност към дарителите.

През 1883 година общината решава да признае патриаршиския митрополит Прокопий Мелнишки за свой владика. В замяна на това той разрешава на българите да имат свои училища. Патриаршията го извиква в Цариград като синодален член, но всъщност смята да го свали от митрополитския трон. По този повод общината изготвя протест в който се казва, че ако Прокопий не се върне обратно в Мелник, населението ще премине на страната на Екзархията. Патриаршията се отказва да отстрани Прокопий от Мелник.[6]

Ведомост за заплатите на учителите при двукласното и основно училише в Мелник от 1 декември 1900 до 1 март 1901 год.

От 1871 година председател на Мелнишката българска община е Хаджи поп Димитър.[7] Костадин Попстоянов е член на общинското ръководство, а от 1878 година е неин председател. От 1892 година иконом Стоян Гайгуров е председател на българската община и архиерейски наместник на Българската екзархия в Мелник. На 19 март 1895 година в града е открит български параклис „Св. св. Кирил и Методий“, където Гайгуров води първата служба.[8]

Писмо от Българското двукласно училище в Мелник до Българската екзархия, 8 февруари 1902

В 1895 година в Мелник идва да преподава първата българска учителка Зоица Златинова, възпитаничка на Солунската българска девическа гимназия. Преподава в града до 1897 година. Златинова развива широка дейност по привличане на девойки в образователната система и работи усърдно с родителите, за да преодолее грешното разбиране за мястото на момичетата в образованието. Нейните усилия поставят началото на традиция на борба за развитие и разширяване на образованието сред момичетата в Мелник в края на XIX и началото на XX век, продължена от следващите учителки в Мелник, също възпитанички на българската девичска гимназия в Солун, сред които са Мария Попхристова от Дойран, Роса Георгиева от Велес, Тодорка Георгиева от Битоля, Мария Попкостова от Дойран, Мария Богданова от Прилеп и Злата Патронева от Дебрене.[9] През учебната 1900/1901 година в Мелник преподават Димитър Поптомов (главен учител), Симеон Михайлов и Тодорка Георгиева.[10]

След Младотурската революция в 1908 година за председател на общината и екзархийски наместник в Мелник e избран свещеник Никола Шкутов, който в 1910 година е сменен от свещеник Сава Попов.[11] Други изтъкнати общински членове са свещеник Димитър Икономов и хаджи Мильо Иванов.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982. с. 82.
  2. ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр. 60-62.
  3. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 128 - 129.
  4. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 568.
  5. ↑ Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането до 1878 година, Наука и изкуство, 1982, стр. 83.
  6. ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 101.
  7. ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 53.
  8. ↑ Мелник - проучвания, архив на оригинала от 1 март 2012, https://web.archive.org/web/20120301031931/http://www.kaminata.net/topic-t20730.html, посетен на 24 ноември 2012 
  9. ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1987. с. 131.
  10. ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 525 л. 214-215. Ведомост за заплатите на учителите при двукласното и основно училише в Мелник от 1 декември 1900 до 1 март 1901 год.
  11. ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 367 - 368.
Банска (православна)  • Банска (протестантска)  • Битолска  • Ваташка  • Велешка  • Влахинска  • Воденска  • Гевгелийска  • Горноджумайска  • Гумендженска  • Дебърска  • Демирхисарска  • Дойранска  • Долноджумайска  • Драмска  • Емборска  • Ениджевардарска (православна)  • Ениджевардарска (униатска)  • Кавадарска  • Кичевска  • Костурска  • Кочанска  • Кратовска  • Кривопаланечка  • Крушевска  • Кукушка (православна)  • Кукушка (униатска)  • Кумановска  • Леринска  • Малешевска  • Мелнишка  • Мехомийска  • Неврокопска  • Неготинска  • Охридска  • Петричка  • Пехчевска  • Прилепска  • Радовишка  • Ресенска  • Скопска  • Солунска  • Стружка  • Струмишка  • Съботска  • Сярска  • Тетовска  • Хрупищка  • Щипска
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мелнишка_българска_община&oldid=12449405“.