French
DeutschДинчо Вретенаров – Уикипедия
| Динчо Вретенаров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 1886 г. |
|---|---|
| Починал | 15 септември 1924 г. |
| Динчо Вретенаров в Общомедия | |
Динчо Петров Вретенаров, известен и с псевдонима Кескинов, е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македонска революционна организация, физически убиец на Тодор Александров.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Динчо Вретенаров е роден през 1886 година в Обая, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1]
След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в Петричко. На 27 август 1921 година заедно с Щерю Влахов убиват петричкия окръжен управител Борис Козлев и околийския началник Никола Кушев, след което стават нелегални.[2] Става околийски войвода в Мелнишко. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват убийството на Тодор Александров в Пирин. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на Алеко Василев и Георги Атанасов, а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда[3]. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето[4] и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.[5]
След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в Препечене до началото на Горноджумайските събития. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му Атанас Джолев се намира в Горна Джумая. Предвождана от Милан Постоларски, четата обгражда Препечене на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в Струма.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 80.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396 – 397
- ↑ Георги Сърцето от Мелнишко: Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 598.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 168 - 174.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535 – 551
