Серски конгрес на ВМРО (1924) – Уикипедия

Серският конгрес е конгрес на Серския революционен окръг на Вътрешната македонска революционна организация, провел се на 1 и 2 септември 1924 година в пиринската местност Лопово на територията на свободната Пиринска Македония, България. По време на Горноджумайските събития голяма част от участниците на конгреса са убити.

Възползвана от ангажираността на ВМРО в конфликта ѝ с правителството на Александър Цанков по повод Майския манифест, сръбската власт в 1924 година атакува позициите на организацията в селата и засилва дейността на контрачетите. На контрачетниците са осигурени редица придобивки, а на дезертиралите е обещана амнистия. Така контрачетническото движение настъпва дори и на българска територия и засяга селата Скрът, Ключ, Добри лаки, Цапарево, Горна Рибница. Ръководителите на ВМРО Тодор Александров и Александър Протогеров решават да стегнат редиците и да бъде свикан общ конгрес на организацията. Конгресът е третият от серията окръжни конгреси, предшестващи общия Шести конгрес на ВМРО в 1925 година след Битолския и Струмишкия. На 31 август 1924 година на път за конгреса е убит безспорният водач на организацията Тодор Александров, което силно се отразява на работата на конгреса.^[1] Физическите изпълнители на убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето^[2] и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“, с очакването че Алеко Василев и Георги Атанасов ще се застъпят за тях.^[3]

За председател на конгреса е избран Унгарски (Атанас Маджаров), за подпредседател Азоп (Аргир Манасиев), а за секретари – Соколов (С. Ковачев) и Аспарух (Аспарух Ганчев).^[4]

Конгресът прави следните избори:

Портал „Македония“