Добри Петков – Уикипедия

Добри Петков
	Добри Петков
Битки/войни	Сръбско-българска война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 септември 1859 г. (стар стил) Церова кория, Османска империя
Дата и място на смърт	1 януари 1932 г. (72 г.) София, Царство България
Друга дейност	Народен представител в:; XIII ОНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС

Добри Петков Петков е български офицер, полковник и държавен деец.

Биография

Роден е на 14 септември 1859 г. в с. Церова кория, Търновско. През 1880 г. завършва Военното училище в София. Службата си започва в 17-а пехотна дружина. През ноември 1885 г. е командир на рота. Бил е началник-отдел в Министерство на войната.^[1] Редактор на в. „Свобода“ (1886 – 1899) и издател на в. „Нов век“ (1899 – 1916). Излиза в запас през 1895 г. Народен представител от Народнолибералната партия в XIII (1903 – 1908), XV (1911 – 1913), XVI (1913), XVII (1914 – 1919) ОНС. Освен това е бил подпредседател на XIII ОНС (1903 – 1907) и председател на XIII ОНС (1907 – 1908). По време на Балканските войни е в Кърджалийския отряд. Излиза отново в запас през 1913 г. В периода 23 септември 1913 – 21 юни 1918 е министър^[2] на обществените сгради, пътищата и благоустройството. На 4 ноември 1919 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор. Амнистиран е на 19 юли 1924 г.^[3] Умира на 1 януари 1932 г. в София. Жени се за Бонка – дъщеря на известния Търновски богаташ Хаджи Николи. Тя му ражда 5 деца: Петко, Христо, Мария, Стефан и Цветана.

Семейство

От децата на Добри Петков първи се ражда Петко. Той се жени за французойка – Лили, от която има дъщеря Надя и внук Джони (живущ в USA). Христо се жени за дъщерята на македонския революционер Никола Зографов – Цветана Зографова. Техен единствен син е известният български диригент Добрин Петков. Мария е омъжена за Райчо Константинов Райчев-Вирсавиев (13 май 1885 – 1959), на когото ражда дъщеря Добринка. Стефан не е женен, след 9 септември е „арестуван“ на улицата и изчезнал без вест. Последна се ражда Цветана. Тя се омъжва за Исак Джераси и му ражда две дъщери – Елена и Вера^[4]^[5].

Военни звания

Подпоручик (30 август 1880)
Поручик (30 август 1883)
Капитан (24 март 1886)
Майор (1889)
Подполковник (1893)
Полковник (28 юли 1913)

Трудове

„Десетгодишнината на офицерите от Втория випуск“ (1890);
„Мисли върху организацията на българската войска“ (1895);
„Критически бележки върху брошурата на ген. Никола Жеков“ (1924);
„Виновниците на погрома на България през септември 1918 г.“ (1927).

Бележки

↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 53.
↑ Победа - Ежедневен вестник - Варна; печ. Взаимност: Иван Пройков, брой 19, 01 септември 1915, стр.2
↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
↑ „Министрите на България 1879 – 1999“ Ташо В. Ташев, Издателство на МО „Св. Георги Победоносец“;
↑ Спомени на правнуци Христо и Ани Добринови Петкови, внучка Елена Джераси (2009 г.)

Портал „Военна история на България“

[1] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 53.

[2] Победа - Ежедневен вестник - Варна; печ. Взаимност: Иван Пройков, брой 19, 01 септември 1915, стр.2

[3] Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.

[4] „Министрите на България 1879 – 1999“ Ташо В. Ташев, Издателство на МО „Св. Георги Победоносец“;

[5] Спомени на правнуци Христо и Ани Добринови Петкови, внучка Елена Джераси (2009 г.)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]