Тодор Гатев – Уикипедия
Тодор Гатев | |
Председател на Народното събрание | |
Мандат | 2 ноември 1904 – 28 октомври 1905 |
---|---|
Министър-председател | |
1903 – 1906 | Рачо Петров |
Предшественик | Петър Стайков |
Наследник | Петър Гудев |
Лична информация | |
Роден | ? |
Починал | ? |
Полит. партия | Народнолиберална партия |
Народен представител в: XI ОНС XIII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС | |
Портал Политика |
Д-р Тодор Гатев е български политик от Народнолибералната партия, председател на Народното събрание през 1904 – 1905 година и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията през 1905 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот и революционен комитет и затвор
[редактиране | редактиране на кода]Мястото и датата на раждане на Тодор Гатев не са известни. Взема активно в участие подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия като член на Българския таен централен революционен комитет, за което е арестуван за кратко през пролетта на 1885 година.[1] Работи като адвокат в Пловдив и известно време е съдружник на Никола Генадиев, с когото по-късно стават врагове.[2]
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]От 1889 година Гатев участва активно в Народнолибералната партия (стамболовисти).[3] Избиране е неколкократно за народен представител и е подпредседател (1903 – 1904) и председател (1904 – 1905) на XIII обикновено народно събрание.[1] През 1905 година е назначен за министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията във второто правителство на Рачо Петров.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 110.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 982.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 89, ISBN 954-528-790-X
|