Тодор Гатев – Уикипедия

Тодор Гатев
Председател на Народното събрание
Мандат2 ноември 1904 – 28 октомври 1905
Министър-председател
1903 – 1906Рачо Петров
ПредшественикПетър Стайков
НаследникПетър Гудев
Лична информация
Роден
?
Починал
?
Полит. партияНароднолиберална партия
Народен представител в:
XI ОНС   XIII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   
Портал Портална икона Политика
Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра

Д-р Тодор Гатев е български политик от Народнолибералната партия, председател на Народното събрание през 1904 – 1905 година и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията през 1905 година.

Ранен живот и революционен комитет и затвор

[редактиране | редактиране на кода]

Мястото и датата на раждане на Тодор Гатев не са известни. Взема активно в участие подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия като член на Българския таен централен революционен комитет, за което е арестуван за кратко през пролетта на 1885 година.[1] Работи като адвокат в Пловдив и известно време е съдружник на Никола Генадиев, с когото по-късно стават врагове.[2]

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

От 1889 година Гатев участва активно в Народнолибералната партия (стамболовисти).[3] Избиране е неколкократно за народен представител и е подпредседател (1903 – 1904) и председател (1904 – 1905) на XIII обикновено народно събрание.[1] През 1905 година е назначен за министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията във второто правителство на Рачо Петров.[1]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 110.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 982.
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 89, ISBN 954-528-790-X