Добърско – Уикипедия

Добърско
Гледка към село Добърско
Добърско 41.969543, 23.479771 Добърско
Общи данни
Население	520 души[1] (15 март 2024 г.) 12 души/km²
Землище	43 303 km²
Надм. височина	1070 m
Пощ. код	2799
Тел. код	074406
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	21748
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Добърско Илиан Джунев (ПП ГЕРБ)
Добърско в Общомедия

До̀бърско е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

Добърско е малко планинско село, разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец. Близо до селото се намира водопадът Щрокалото (с височина 30 м.), защитената територия на Национален парк Рила и вековното дърво „Доклюва ела“ (на 500 г.).^[2]

То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.

По тези земи са живели тракийските племена беси. Свидетелства за тракийския произход на селото са открити при разкопки на ливадата до пътя към Спасов мост. Намерена е плоча с изобразен херос, или така наречения Тракийски конник, датирана около VII-VI век преди Христа.^[3] В покрайнините на селото има останки от римска пещ за тухли и керемиди, датирани от археолозите от Благоевградския исторически музей към III – IV век и открити в 2001 година. Високо над сегашното селище има местност Германица.^[4]

Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на XVII век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на XVIII век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, откъдето добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.

В 1861 година в Недобърско е открито българско килийно училище. В 1870 г. се въвежда българската азбука. В 1876 година в селото е основан революционен комитет начело с Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг. Комитетът е разкрит и местните дейци са арестувани преди избухването на Априлското въстание. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., в Недобърско (Nédobersko) има 154 домакинства с 520 жители българи.^[5]

В 1878 година заедно с цяла Македония Недобърско остава под османска власт. Над селото е прокарана граница и така връзките му с Рилския манастир са прекъснати и достъпът до пасища прекратен. Жителите на селото подписват молбата до командващия руската армия княз Николай Николаевич за освобождаване от османска власт. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е разграбено и опожарено.

Обръщение на българското население от Добърско и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Недобърско (Недобратско) живеят 780 жители, всички българи-християни.^[7]

Една от новостите за Добърско е построеният около средата на века черк – трион за бичене на дъски. Пералища, валевица и воденица е имало и по-рано.

След попадането му в България, с царски указ от 1913 година, по желание на жителите му, името на селото от Недобърско става Добърско.^[8][9][10]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[11][12]

Население по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):^[13]

Основната етическа група според преброяването на населението през 2011 г. са българи – общо 642 жители.

През 1928 г. е основано местното читалище, организират се първи „вечеринки“. За първи път в Добърско радиоприемник има през 1937 г.

Учителите вече са четирима за четирите отделения в 1938 г. Новата училищна сграда с големите усилия на всички в селото е построена в 1940 г. Училището се казва „Свети Климент Охридски“. През 1948 г. в училището е открита една паралелка за бъдещата прогимназия, открита е детска градина. В следващите години броят на учителите нараства. Значима е и дейността на местното читалище. Поради демографски промени се извършва голямо придвижване от селото към града, както и ограничената раждаемост са причина за намаления брой на децата. Което налага закриването на прогимназията през 1974 г. Остава само начално училище и току-що откритата целодневна детска градина.

Развитие на културата в региона в положителна посока показват и започнатите през 1974 и успешно завършени през 1978 г. реставрационни работи на изоставената и разграбена Стара църква. Именно това са и причините за зачестилите посещения на туристи от цял свят. През 1981 г. е подновена и певческата самодейност сред възрастни и млади в селото.^[14]

 Основна статия: Добърска певческа школа

Според местни легенди след битката при Беласица в 1014 г. между цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец, хилядите ослепени български войници намират убежище в селото. След поражението си те се отправили към Рилския манастир, но студена и тежка зима ги застига и те са принудени да останат. По време на престоя си установяват, че водата от аязмото в двора на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ облекчава болката в очите им. Така се заселват и създават прочутата Добърска школа за музика, за да подпомагат незрящи деца, която съществува до началото на ХХ в.^[15][16][17]

В Добърско има няколко забележителни християнски храма. Сред тях е средновековната църква „Свети Атанасий“, „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ и „Сретение Господне“.

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 1122 г., а стенописите са направени от будни и заможни добърчани през 1614 г.^[18] Храмът бил с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. За стенописите за използвани бои, изработени от минерали от околностите, изцяло на природна основа. През 1973 – 1978 реставраторът Петър Попов и архитектът Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.

Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО. Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС.

Именно стенописите донасят на малката и невзрачна на външен вид църква в Добърско световна известност. През 70-те години на 20 век известният уфолог Ерих фон Деникен им обръща специално внимание във филма си „Спомени от бъдещето“.Тогава за пръв път светът разбра за изографисания Христос в подобие на космически кораб, обграден в пламъци, на фона на ясно очертаваща се стратосфера и космическо пространство.^[19]

 Основна статия: Сретение Господне (Добърско)

Църквата „Сретение Господне“ е построена през 1860 година^[20] и изографисана от майстори от Банската художествена школа.^[21]

Осем оброчища обграждат селото под формата на кръст. От юг е хълмът на св. Илия, от север – новоизграденият параклис на св. Богородица, на изток са Копаната църква със запазени останки от параклиса „Света Троица“ и вековен черен бор, на запад – Георгиева църква. В средата на кръста остава старата базилика, а до нея и възрожденската църква „Сретение Господне“ – също национален паметник на културата. Според местни легенди на всички тези места в миналото е имало поне по едно вековно дърво, до което е поставян жертвен камък или кръст и където са се провеждали обредите и тайнствата. Те са свързани помежду си с пътека и са туристически маршрут за гостите на селото.

• Щрокалото, водопад с височина 30 m
• Римска пещ от III-IV в.н.е. е историческата забележителност от национално значение, използвана за производство на тухли и керемиди.
• Доклювата ела, вековно дърво на 500 години

• От с. Добърско по екопътеки „Пътеката на глухаря“ и „Пътеката на рилската иглика“ – времетраене: 4 ч. – Открити са през 2007 г.
• От с. Добърско до Копана черква – времетраене: 1 ч.
• От с. Добърско до „Вековния бор“ – „Римска пещ“ – черква „Св. Богородица“ – времетраене: 3 ч. – Вековното дърво е доклюева ела на 500 г.
• От с. Добърско до водопада „Щрокалото“ – времетраене: 10 минути от центъра на селото – Водопада има височина 30 м. на р. Клинеца.
• От с. Добърско до хижа Добърско – времетраене: 2 ч. – Хижата се намира в местността Вадата на височина 1750 м. От нея се стига до хижа Македония за 3 ч., до Малък Мечи връх (2474 м.) за 3,5 ч. и до летовище „Семково“ за 4 ч.
• От с. Добърско по културно исторически маршрут „По пътя на ранното християнство“ – Преминава през църквата в с. Добърско – ранно-християнската базилика „Св. Илия“ – „Писаната църква“ – църквата „Успение Богородично“ (с. Баня).
• През селото минава път, свързващ Рилската обител със Светогорските манастири.

Разположен на изхода на селото по посока Национален парк „РИЛА“ в сградата на Горско стопанство Разлог. Предлага се туристическа информация, организиране на екскурзии с водач, представяне на спектакъла „Правене на феруглица“, традиционна домашна баница и билков чай.

Посетителският център е отворен всеки ден от 11:00 до 16:00 часа.

Традиционни ястия за региона са шупла (тестено ястие от брашно, вода, мая, яйца и сирене), данкини баници, полайник, боб с чекане.

Родени в Добърско

• Васил Попов (1877 – 1910), български революционер
• Георги Байков (1877 – 1954), български революционер
• Лазар Костов (1845 – май 1882 г.), български учител и революционер от Българското възраждане. Участва в Първата (1862) и Втората българска легия (1867 – 1868) в Белград, както и в Руско-турската война като войвода на чета български доброволци. Баща е на писателя Стефан Л. Костов.^[22][23]
• Лазар Попиванов, свещеник в родното си село през 1870-те^[24]
• Стоян Граматик (ок. 1810 – ок. 1900), български просветен деец, учи в Светогорския манастир, около 1840 година е учител в родното си село, прави преводи на църковни текстове от гръцки на български^[25]

Списък на учителите в Добърско от 1858 до 1926 година^[26]

• Анания Нишков – от с. Долно Драглище – 1858 г.
• Георги Ст. Ролев – от с. Добърско – 1860 г.^[27]
• Захария Попиванов – от с. Добърско – 1864 г.
• Димитър Г. Хаджиев – от с. Добърско – 1865 г.
• Велю Атанасов Книговезец – от с. Добърско – 1866 г.
• Георги Поплазаров – от с. Добърско – 1867 г.
• Данаил Филаров (Джупанов) – от с. Добърско – 1870 г.
• Георги В. Бучков – от с. Добърско – 1879 г.
• Михаил Григоров – от с. Годлево – 1890 г.
• Георги Праматаров – от с. Горно Драглище – 1898 г.
• Алекса К. Найденов – от с. Добърско – от 1900 до 1904 г.
• Лазар Захариев (Чергов) – от с. Добърско – от 1905 до 1908 г.
• Атанас Такеджиев – от гр. Кукуш – от 1914 до 1918 г.
• София Такеджиева – от гр. Кукуш – от 1914 до 1918 г.
• Велик Георгиев – от с. Г. Фрещене – от 1919 до 1920 г.
• Илия Терзиев – от гр. Белица – от 1920 до 1922 г.
• Сола Кафеджиева – от гр. Банско – от 1920 до 1922 г.
• Петър Клементиев – от гр. Белица – от 1922 до 1923 г.
• Ана Спасова – от гр. Кюстендил – от 1922 до 1923 г.
• Георги Тулев – от гр. София – от 1923 до 1924 г.
• Александър Савев – от гр. София – от 1923 до 1924 г.
• Борис Натов – от гр. София – от 1924 до 1925 г.
• Кирил Симеонов – от гр. София – от 1924 до 1925 г.
• Тончо Петров – от с. Г. Сахране – от 1925 до 1926 г.
• Христина Т. Петрова – от гр. София – 1925 до 1926 г.

• Добърско Архив на оригинала от 2010-03-06 в Wayback Machine. – Туристически сайт на селото
• Изследвания на историк Лазар Цинзов
• Описание на с. Добърско от Васил Кънчов от 1891 г. Виж: „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, с.310 – 315.

п б р Община Разлог Селища Разлог (общински център)  · Баня  · Бачево  · Годлево  · Горно Драглище  · Добърско  · Долно Драглище  · Елешница Църкви „Свети Атанасий“ (Елешница)  · „Благовещение Богородично“ (Разлог)  · „Света Богородица“ (Долно Драглище)  · „Въведение Богородично“ (Горно Драглище)  · „Свети Георги“ (Баня)  · „Свети Георги“ (Разлог)  · „Свети Димитър“ (Бачево) · „Свети Димитър“ (Долно Драглище)  · „Света Екатерина“ (Разлог)  · „Сретение Господне“ (Добърско)  · „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ (Добърско)  · „Успение Богородично“ (Годлево) Други Захова маза (Разлог)  · Каменот (Баня)  · Муртина баня (Баня)  · Парапунова къща (Разлог)  · Римска баня (Баня)  · „Пирин пее“ (Предела)  · Плочи от Столоватец (Разлог)  · Светигергьова скала (Бачево)  · Турска баня (Разлог)  · Царска чешма (Разлог)

Портал „Македония“