Ирландия – Уикипедия

Ирландия Éire / Ireland
Знаме        Герб
Химн: Amhrán na bhFiann
Местоположение на Ирландия
География и население
Площ	70 273 km² (на 118-о място)
Води	2%
Климат	умерен морски
Столица	Дъблин
Най-голям град	Дъблин
Официален език	ирландски език английски език
Религия	85,1% християнство —78,3% католици —2,6% англикани —4,2% други християни 10,1% нерелигиозност 2,0% други 2,8% без отговор
Демоним	ирландец
Население (2022)	5 123 536 (на 122-ро място)
Население (2018)	4 857 000
Гъстота на нас.	73,8 души/km² (на 113-то място)
Градско нас.	61% (на 84-то място)
Управление
Форма	унитарна парламентарна република
Президент	Майкъл Хигинс
Министър-председател	Саймън Харис
Организации	ЕС, ООН, СЕ, ОИСР
Законодат. власт	Парламент
Горна камара	Сенат
Долна камара	Камара на представителите
История
Независимост	от Великобритания
Основаване	18 октомври 1171 г.
Кралство	1545 г.
Акт за съюз	1 януари 1801 г.
Независимост	21 януари 1919 г.
Акт за република	18 април 1949 г.
Влизане в ЕС	1 януари 1973 г.
Икономика
БВП (ППС, 2021)	561 млрд. щ.д. (на 44-то място)
БВП на човек (ППС)	111 360 щ.д. (на 3-то място)
БВП (ном., 2021)	516 млрд. щ.д. (на 29-о място)
БВП на човек (ном.)	102 394 щ.д. (на 3-то място)
ИЧР (2019)	0,955 (много висок) (на 2-ро място)
Джини (2021)	26,9 (нисък) (на 23-то място)
Прод. на живота	82,1 (на 15-о място)
Детска смъртност	3,7 (на 81-во място)
Грамотност	99% (на 18-о място)
Валута	Евро (EUR)
Други данни
Часова зона	GMT (UTC+0)
Лятно време	IST (UTC+1)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	ляво
Код по ISO	IE
Интернет домейн	.ie
Телефонен код	+353
ITU префикс	EI–EJ
Официален сайт	www.gov.ie
Ирландия в Общомедия

Ирландия или Ейре (на ирландски: Éire; Poblacht na hÉireann – Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия – част от Обединеното кралство. Площта ѝ е 70 831 km², от които 69 414 km² суша и 1417 km² водна площ.^[1]

Ирландия е сред най-богатите, най-развитите и мирни държави в света, намираща се на пето място по БВП на глава от населението и пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Страната има висококачествена образователна система, а като истинска демократична държава предоставя пълна свобода на словото, политическа и икономическа свобода.

Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%. Официалните езици в страната са ирландският и английският.

Република Ирландия е страна членка на ЕС, ОИСР и ООН.

Националният празник на Ирландия е „Ден на свети Патрик“, който се чества на 17 март.

 Основна статия: История на Ирландия

 Основна статия: История на Република Ирландия

Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 година пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път.^[2] От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници като гробниците от Нюгрейндж.^[3][4]

След пристигането на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на V век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.

През около 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Накрая Брайън Бору е признат за Висш крал на Ирландия и я покорява бързо, но през 1014 г. е победен и убит в Битката при Клонтарф. Пристигането през 1169 година на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, поставя началото на повече от седемвековната пряка намеса в страната на норманите, а след това на англичаните. Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмнителна лоялност на ирландските васали предизвиква поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. През този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в страната се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация в страната остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно.

През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента на Обединеното кралство през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.

От 1880-те години Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но със започването на Първата световна война прилагането на приетия закон за самоуправление на английски: Home rule Government of Ireland Act 1914 е отложено. През 1916 г. избухва Великденското въстание – първата въоръжена акция на ирландските революционери. През 1918 г. „Шин Фейн“ печели изборите и започва Ирландската война за независимост, водена от Републиканската армия (ИРА), завършила с договор между Ирландия и Великобритания за частична автономия (1922 г.). Според него Ирландия се разделя на две части: южна и северна. Така 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и малко по-късно образуват Ирландската свободна държава (от 1948 година – Република Ирландия), а 6 графства остават под британско управление като Северна Ирландия, чиито вътрешни работи се управляват от отделно правителство в Белфаст. В периода 1921 – 1972 г. Северна Ирландия не спира борбата за свобода.

Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля, допишете тази страница.

По силата на мирно споразумение от 1998 г. хора и стоки преминават свободно между Великобритания и Република Ирландия.^[5] При преговорите за напускане на ЕС от страна на Великобритания въпросът за статута на границата с Ирландия е един от основните спорни въпроси.

 Основна статия: Държавно устройство на Република Ирландия

 Основна статия: Административно деление на Ирландия

Ирландия е разделена на 4 исторически области – Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите области са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 подграфства. В исторически план шестте графства на Северна Ирландия формират част от областта Ълстър, но те не са част от Република Ирландия, а от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Имената на графствата са следните:

• 1. Дъблин (1. Дъблин Сити, 2. Дун Леръ-Ратдаун, 3. Фингал, 4. Южен Дъблин)
• 2. Уиклоу
• 3. Уексфорд
• 4. Карлоу
• 5. Килдеър
• 6. Мийт
• 7. Лаут
• 8. Монахан
• 9. Каван
• 10. Лонгфорд
• 11. Уестмийт
• 12. Офали
• 13. Лийш
• 14. Килкени
• 15. Уотърфорд
• 16. Корк
• 17. Кери
• 18. Лимерик
• 19. Типърари
• 20. Клеър
• 21. Голуей
• 22. Мейо
• 23. Роскомън
• 24. Слайгоу
• 25. Лийтрим
• 26. Донигал

Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на Северно и Южно (от 2002), Дъблин – на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства. Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията – от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура), общинската власт не е особено силна.

Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 – от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973 г.

 Основна статия: Природа на Ирландия

На изток бреговата линия на Ирландия е слабо разчленена, докато на запад е силно разчленена от множество врязващи се заливи в сушата (Бантри, Кенмър Ривър, Дингъл, Холуей, Клу, Донигал и др.) и дълбоко навлизащи в океана полуострови (Каха, Кери и др.).^[6]

Повече от половината от територията на Ирландия (основно централната част) е заета от Централната Ирландска низина (височина 40 – 100 m) с отделни изолирани ниски възвишения и хълмове (Слив Блум, Слив Оти, Слив Берна и др.), изградена основно от пясъчници и варовици, препокрити моренни наслаги. Във варовиците са развити карстови форми – нопори, ували, пещери, подземни реки и езера. Крайбрежните райони са заети от дълбоко разчленени възвишения и ниски планини с древни повърхностна пенепленизация – Донигал (815 m) на север, Слив Гамф (544 m), Нефин Бег (722 m) и Конемара (819 m) на запад, Уиклоу (926 m) на изток, Каха (707 m) и Кери (връх Керънтуил 1039 m, най-високата точка на Ирландия) на югозапад.^[6]

Остров Ирландия почти цялостно попада в системата на британските каледониди със североизточно простиране. Обособени са две зони: метаморфна, съставена от кристалинни шисти, гнайси, магматити и гранити с горнодокамбрийска възраст и неметаморфна, изградена от пясъчници, шисти, конгломерати, спилити и туфи с долнопалеозойска възраст. В геосинклиналните комплекси на северозапад несъгласувано залягат девонски и карбонски орогенни хоризонти, изградени от червеноцветни пясъчници, конгломерати, аргилити, карбонатни и въглищни породи. На североизток са развити мезозойски морски наслаги и палеогенови платобазалти. В крайния юг се простира херцинската зона, изградена от девонски и карбонски шисти и варовици.^[6]

Най-голямо значение от полезните изкопаеми на Ирландия имат големите торфени запаси. В горнопалеозойските падини са развити малки находища на каменни въглища (Килкени, Карлоу). В централните части се разработва постмагматичното оловно-цинково находище в Шели Силвермайнс (най-голямото в Европа), в района на Авоки – медно-пиритови находища, а в карбонските варовици – пластови фосфорити. През последните години в регионалните води на Ирландия са открити солидни запаси от нефт и газ.^[6]

Климатът е умерен океански, като преобладава неустойчиво циклонално време с чести дъждове, мъгли и ветрове. Зимата е мека, безснежна със средна януарска температура 5 – 8 °С, а лятото прохладно, облачно със средна юлска температура 14 – 16 °С. Годишната сума на валежите варира от 700 – 800 mm на изток, до 1000 – 1500 mm на запад, а в планините над 2000 mm, с максимум през зимата.^[6]

Благодарение на силното преовлажняване се е формирала гъста речна мрежа, а също и множество езера и блата. Реките са пълноводни целогодишно, не замръзват и се използват за корабоплаване и производство на електроенергия. Най-голямата от реките е Шанън (Shannon / Sionnainn), която със своите 386 km е най-дългата на Британските острови. На изток текат реките Бароу, Шур, Лифи, Бойн и др. Езерата имат предимно тектонско-ледников или карстов произход и са разположени предимно на север, запад и в централните части. Най-големите езера на острова са Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach) в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки [Лох Ней. На територията на Република Ирландия са разположени Лох Кориб, Лох Маск, Лох Ри, Лох Дерг и др.^[6]

На остров Ирландия преобладават торфищата, мочурищата, тресавищата и преовлажнените ливади. Торфищата са привързани към киселите торфено-блатни почви. Върху пясъчните почви, често бронирани отгоре с плътен орнщейнски хоризонт са разпространени обширни мочурища и тресавища. Обширните преовлажнени ливади и пасища са развити върху подзолисти ливадно-подзолисти почви. Горите, съставени предимно от дъб, бор и бреза, заемат под 1% от територията на страната. Характерни за Ирландия са дивите цветя, между които е и символът на страната – детелината (shamrock / seamaróg, „детелинка“). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници, като лисица, глиган и елен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин, акула, костенурка) допълват фауната.^[6]

• Централна низина – с леко хълмистата и окарстена повърхност, с обилие от езера, блата, ливади и мочурища, заема повече от половината на острова.
• Западно крайбрежие – със силно изрязана брегова линия, разчленен нископланински релеф, влажен климат и господство на мочурища и тресавища.
• Източно крайбрежие – слабо разчленено, с редуване на възвишения и малки равнини, с отделни масиви от широколистни и иглолистни гори.
• Южно нископланинско крайбрежие – с най-мек климат, дълбоко разчленени планински склонове и обилие от къси и пълноводни реки.^[6]

 Основна статия: Стопанство на Ирландия

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В края на 1990-те години ирландската икономика изживява период на бурен подем, който продължава до световната икономическа рецесия от 2001 г. През онова време икономиката расте с 5 – 6% годишно, повишавайки драматично жизнения стандарт, изравнявайки го и дори надминавайки този в много други страни на Западна Европа. Това дава основание да се заговори за келтски тигър по подобие на източноазиатските тигри.

Безработицата в Ирландия през февруари 2012 г. е 14,7%.^[7]

 Основна статия: Население на Република Ирландия

Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението и е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 за жените, като 20% от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40 – 50 000 имигранти годишно.

Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.

Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените „гелтахт“ (Gaeltacht) – региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.

Ирландци – 86,9%

Имигранти от Обединеното Кралство – 2,5%

6,5% от ирландските жители произхождат от 27 страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци.

По отношение на етнически произход, ирландците се самоопределят като: бели ирландци – 82,2%, бели ирландски номади (шелти) – 0,7%, други бели – 9,5% (общо бели – 92,4%), азиатци – 2,1%, чернокожи – 1,3%, други – 1,5%, не посочили – 2,6% (2016).

Почти всички принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти).

Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000 жители, малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000 жители, 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители, дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.

 Основна статия: Култура на Ирландия

През 2015 г. Република Ирландия е на 11-о място по свобода на пресата в света (осмо в Европа) по данни на Репортери без граници (+5 места спрямо предходната година).^[8]

Великобритания Ирландия

• Комуникации в Ирландия
• Транспорт в Ирландия
• Въоръжени сили на Република Ирландия
• Външна политика на Ирландия
• Келтски тигър

• Правителствен портал Архив на оригинала от 2008-11-08 в Wayback Machine.
• Информация за Ирландия в CIA World Factbook (на английски език)

п б р Държави членки на Европейския съюз Държави членки Австрия Белгия България Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Хърватия Чехия Швеция Преговарящи кандидати Сърбия Турция Черна Гора Кандидати за членство Албания Северна Македония Бивши членки Великобритания

п б р Организация за икономическо сътрудничество и развитие: Членове на ОИСР Австралия · Австрия · Белгия · Германия · Гърция · Дания · Ирландия · Исландия · Испания · Италия · Израел · Канада · Колумбия · Коста Рика · Латвия · Литва · Люксембург · Мексико · Нидерландия · Нова Зеландия · Норвегия · Обединено кралство · Полша · Португалия · САЩ · Словакия · Словения · Турция · Унгария · Финландия · Франция · Чехия · Чили · Швейцария · Швеция · Южна Корея · Япония

п б р Страни и територии в Европа Държави Австрия Азербайджан5 Албания Андора Армения Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикан6 Германия Грузия5 Гърция Дания Естония Испания2 Ирландия Исландия Италия2 Казахстан1 Кипър5, 6 Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия4 Норвегия Обединено кралство Полша Португалия2 Румъния Русия1 Сан Марино Северна Македония Словакия Словения Суверенен Малтийски орден Сърбия Турция1 Украйна Унгария Финландия Франция2, 3, 4 Хърватия Черна гора Чехия6 Швейцария Швеция Зависими територии Акротири и Декелия5 (Обединено кралство) Гибралтар (Обединено кралство) Гърнси (Обединено кралство) Джърси (Обединено кралство) Ман (Обединено кралство) Фарьорски острови (Дания) Непризнати държави Косово6 Приднестровие6 Северен Кипър5, 6 1Частично в Азия     2Частично в Африка     3Частично в Южна Америка     4Частично в Северна Америка     5Категоризирана предимно в Азия     6Частично призната

Нормативен контрол BNF FAST GND HDS ISNI NLI J9U LCCN MBarea NARA NDL NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat ISC

Портал „География“          Портал „Ирландия“